Ами... да, почти го каза =) Особено с послеписа.

Но ако съм лаконичен, никой нищо няма да разбере... така че колкото и някои да смятат моята обстоятелственост като личностно инвазивна, аз пак ще си изложа обосновката.



Трябва да се замислим, първо, че по много показатели човек не се различава от животните.
- и животните имат интелект, който е доказан и демонстриран многократно у много видове;
- и животните имат емоции, които са доказани и демонстрирани (в Англия е забранено да се извършва хирургическа операция върху октопод без анестезия);
- и животните имат култура (в Индия в последните години приеха закон, който признава делфините за личности, а косатките са официално признати за първата не-човешка култура);
- и животните имат памет (слоновете оплакват своите мъртви, помнят мястото на смъртта им и го посещават групово на същата дата години наред, върпеки че останките отдавна ги няма, знае се и че понякога погребват стопаните си, ако видят как загиват)...

И прочие...

За никого не е тайна, че сходствата между организацията на нашите цивилизовани поселища и мравуняците на мравките и сходните видове насекоми са поразително идентични.



С други думи... всичките тези проявления на човека - интелект, емоции, памет, култура, социална структура - това са ЖИВОТИНСКИ прояви. Това НЕ Е поведение, което ни характеризира като хора. И това НЕ Е поведението, което ни прави хора, различни от животните.

Тоест, сатанистите са прави, че ако само това се взима предвид, тогава да - 100% от поведението на човека в битовия му живот е едно типично животинско поведение и няма разлика.






Като цяло из делничните хора е разпространено схващането, че сме хора защото сме повече - по-интелигентни, по-емоционални, по-паметливи, по-културни и тн...

Това си е чист Марксистки комунизъм. Един от най-известните му постулати е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. По силата на тази логика широко се смята, че защото ние сме от всичко по повече, затова и имаме качествена разлика спрямо животните.

Всеки знае обаче (но не се замисля), че количествените натрупвания НЯМА от само себе си, заради самото натрупване, да доведат до качествени изменения. Най-елементарното доказателство е, че няма яснота в каква посока ще е изменението - кое определя дали ще е за по-добро или за по-лошо, дали ще се подобрява или влошава и какво значи това?

Количествените натрупвания са само една критична маса, но дотам. Колкото и да е задължително необходима, критичната маса без КАТАЛИЗАТОР ще си остане само това - критична маса. Купчината с лайна ще си остане просто една купчина лайна, колкото и да расте. В планините е забранено да се сере където те напрегне, защото от една надморска височина насетне разлагането почти го няма и ако всеки си сере свободно, скоро всичко по върховете ще се покрие с вечни лайна. Понеже на толкова високо катализаторът, който управлява качествените процеси, го няма.




Така че е ясно, че колкото и да сме повече по животинските показатели, е нужен някакъв катализатор, за да сме различни. И тук на помощ идва... чистата математика.




В математиката, както всички тук знаем, има два вида числа:
- рационални (прост запис на отношението на две числа)
- ирационални (не могат да се представят като обикновена дроб, само десетична)

И точно тези, чието представяне по обичайния начин има проблем, се делят на:
- алгебрични
- трансцедентни

Не е ли интересно названието "трансцедентни"?


До сега някак си се получаваше, но при трансцедентните вече гредата е пълна - те не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.

Не могат да се получат само от реални числа. Никога.





Трансцеденталност означава въздигане... възкачване... възнасяне... Става дума за преминаване отвъд някаква непреодолима граница.

Едно от най-известните трансцедентни числа е Неперовото число - константата е.

За първи път константата е открита от Якоб Бернули през 1685г, когато тръгнал да смята сложна лихва. За любознателните ето цитат на събитието:

Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?

Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.

Тоест това е качествен праг, който никога няма да бъде надскочен, по никой начин.



Интересното идва по-късно:

През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е a^b (а на степен b) да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.

С други думи... закон е... че когато едно алгебрично число се степенува с едно ирационално число, това води до трансцеденталност.




Тоест, математиката още в 20ти век е доказала, че количествените натрупвания не могат да водят до безкрайни качествени изменения, а вместо това водят до един праг на качеството, който никога няма да бъде надскочен без прилагането на катализатор.

С други думи... натрупването на животински прояви е невъзможно да произведе човек.






Нещо трябва да се повдигне в степен. И всъщност, именно това е дефиницията на думата "съзнание".

Дефиницията на "съзнание" е - да знаеш, че знаеш.

За да има трансцедентност (въздигане), алгебрично число трябва да се степенува с ирационално алгебрично число.

Тоест, корен на израз от рационални числа, трябва да се степенува с корен на израз от рационални числа, който не може да се запише като обикновено отношение и представлява безкрайно, десетично и непериодично число.

Степенуваме знание с някакво друго, по-особено знание. Това по-особено знание представлява "вечно приближение".



Има само едно "вечно приближение", и това е истината. Истината е непознаваема, защото тя не може да бъде изкомуникирана, вместо това можем само безкрайно да се стремим и доближаваме към нея. Истината или е даденост, или ако не, присъства само като вечно приближение.


С други думи... отговорът е "да знаеш истината".



Тази поредица от гатанки не само има твърди математически корени, но отговаря на абсолютно всички останали опорни точки:

- Исус казва, че който знае истината, ще бъде свободен: всеки човек е свободен по рожденно право, защото истината е негово право;
- който не е способен да знае за Исус (който е самата истина), той не е възможно да бъде свободен: животните не са способни на вяра в Бог и те винаги са слуги на човека;


Така че разликата между човека и животното е, че човекът е способен да знае истината, а животното не.




Човекът се РАЖДА с истината в себе си. Той я знае като даденост. Тъй като истината не може да се комуникира, а се раждаш с нея, нищо, което не е създадено човек, не може да стане човек с количествени натрупвания. (Количествените натрупвания не снабдяват с истината, а с вечното приближение.) Единственият момент, в който човек "не знае" истината, е когато я обвива в лъжи и заблуди, на които е порявал. Тогава човек спира да се държи като човек и започва да проявява само типичните животински проявления.



Отговорът на Дефендър на въпроса е правилен, но е представен като по-ограничено следствие.