"Християнското смирение не е малодушие и не е вътрешна слабост. Дори и малодушният човек да иска да си отмъсти, неговата вътрешната страхливост няма да му позволи да стори това. Това не е някакво смирение, а констатиране на своето безсилие. Напротив, смирението е истинската сила на ума, когато можеш да отвърнеш на удара с удар и смело да победиш гнева.

В реалностите на нашия свят има такова явление като сатанизма. Служителите на този безумен култ, избрали откровеното зло и насилие като основни ценности на живота, понякога не се колебаят да принасят в жертва на дявола живи хора. Малко хора знаят, че в този зверски ритуал, немислим в своята жестокост за здравия ум, самата жертва е моментът, в който нещастният човек допуска в себе си гняв към мъчителите. И това се признава за победа.

Уви, култовата интуиция на сатанистите в случая съответства на духовните реалности. Затова Христос побеждава на Кръста дявола, защото по време на невинни, несправедливи страдания Той разкрива в Себе си любов и прошка, а не злоба, омраза или жажда за отмъщение."