Православие

[defender]

Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.

Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.

[hecu2]

Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.

Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.

Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.

А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.




Аз бих казал...

Че в Сътворението (ще рече природата) има съграждащи принципи, и разграждащи принципи. Като всичко, разбира се, идва от Бог като Творец.



Лична теза:

И разграждащите и съграждащите принципи според мен са СЪЗИДАТЕЛНИ. Според мен не може да се посочи нищо, което да не е съзидателно.

Обосновка:

За обосновка ползвам Закона за запазване на енергията - енергията не се създава и не се унищожава, тя просто Е. Следователно, не съществува такава концепция като "идеално унищожение", защото нищо не може да бъде идеално унищожено. То може да бъде изменено... до неузнаваемост... но това означава, че унищожението "създава нова форма на нещото".

В Кабала се гледа от тази гледна точка... че преди Сътворението е бил само Бог. Тъй като го е имало само него, то в такъв случай Бог е използвал Самия Себе си като платното, върху което да рисува.

Следователно, това е причината Сътворението и всяко нещо да се СЪДЪРЖА в Бог и да няма нищо извън него - защото ВЪРХУ и ОТ Бог е направено всичко и всяко нещо представлява разграничена част от Него.

Така в Кабала концепциите за божествено и небожествено се дефинират спрямо пълнотата на капацитета си - безграничните неща са божествените, ограничените неща са небожествените. Но няма "външни" неща за Бог.

И по тази логика, идеано унищожение никога не е имало и няма как да има, защото Бог винаги остава.

Следователно, в корена на нещата, говорим за ред или за хаос, а не за създаване или унищожаване (като идеални понятия).





Така че според мен човек е свободен да избира между съграждащите и разграждащите принципи в природата (тоест, Сътворението).

Според мен болката е свързана с разграждащите принципи.

Според мен, злокачественият порядък е ПОСТРОЕНИЕ, чиято цел е, да осигури някакъв ред, за да ПРИКРИЕ или за да ПРЕДОТВРАТИ болката... вместо да я превъзмогне истински, чрез доброкачествен порядък.

Доброкачествен порядък би бил онзи вид ред, който създава възможност за безкраен ред по-нататък. Злокачествен порядък би бил онзи, който създава ограничени възможности за бъдещ порядък, до един момент, в който порядъкът става невъзможен.

Това би се вързало с горната ми лична теза, че божествените неща са безграничните, а небожествените - ограничените.

Туморите и раковите заболявания биха били пример за злокачествен порядък в тялото. Самозалъгването и илюзиите биха били пример за злокачествен порядък в психиката. И двете неща са порядък, който временно спасява от болката, но не избавя и затова обрича на много повече бъдеща болка.





Лична теза:

И затова според мен Злото си има структура и порядък, както и разграждащите процеси имат някакъв ред и последователност. А това значи и цел.

Обосновка:

Използвам Кабала за обосновка... въпреки че текстовете на еврейския мистицизъм са в 90% недостъпни за изследване и почти цялата общоизвестна информация за това е на доверие. Затова е много трудно да се посочи конкретен източник или изследовател.

В Кабала учението за Злото се нарича Клипот.

В Клипота, злото се представя метафорично като обвивки, които изолират от божественото. Човешкото същество се представя като семе, или като лукова глава. В неговия център и сърцевина се намира божественото. Всяка от външните обвивки, според Клипота, цели, да прикрие и маскира божественото.

Най-външните обвивки се разглеждат като най-покварени и отдалечени от божественото, а най-вътрешните се приемат за полу-божествени или просто греховни.

Според Клипота, идеята на всичко това е, да не се прахосва божествената светлина извътре, а вместо това, чрез обвивките на Злото, вместо да блести навсякъде, на божественото да се даде насока, цел и съсредоточаване в някакво направление. Точно както покълва едно семе или луковата глава - кълнът и същността се развиват и разцъфват точно в една посока, определена от обвивките, които защитават и предпазват (от разхищаване и прахосване), скриват и маскират сърцевината.

Това евентуално обяснява дарбите и заложбите и разликите в характера от човек до човек. Божественото у всеки човек е скрито по различен начин (добродетелта е една, но пороците са безкрай, както се описва във всички познати морални системи).



Затова личното ми мнение е, че опознавайки своите пороци и ограничения, човек открива определения градивен път за своето развитие.

И в подкрепа на своето мнение бих изтъкнал факта, че точно така се действа в ритуалното сатанистко насилие, когато се създава умствено контролиран роб - проявата не се заповядва, а се предопределя чрез съобразеното умишлено създаване на ограничения. (Извратената форма на действителния божествен принцип в Сътворението.) И по този въпрос вече мога да се позова на конкретни изследвания и документи (за разлика от кабалистичните спекулации).





Затова личното ми мнение е, че свободната воля на човека не може да се нарушава, като в горното представяне на нещата.

По-скоро бих казал, че човек може да избере да унищожава себе си (да разгражда себе си)... което е път към гибелта, КАКТО И път към изцерението и винаги носи болка.

Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие. Само че, както и в нормалното строителство, този градеж не може да се случва като един вечен и непрекъснат процес, а на етапи определени изградени структури (без които не е било възможно да се продължи) трябва да бъдат разрушавани.

Както в строителството се изграждат скелета и дори спомагателни бетонови построения, за да се доведе строежа до определена височина, но които на по-късен етап трябва да бъдат съборени, за да може да се продължи с градежа.


Същото е и с душевната болка и душевното удоволствие. А човек трябва да избира правилно (стремеж към духовното блаженство) в продължение на този процес. Според мен.

[defender]

Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.

А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.

Не разбирам по какъв начин това, което казах, нарушава свободната воля на човека да избира? Човек има свободна воля да избира, но няма свободна воля в това дали да понесе или да не понесе последствията на своя избор.

Като последиците от неговия свободен избор стават по такъв начин, че дявола в същото време му дава и алтернативни обяснения на нещата, така че и за последиците и тяхното обяснение човекът пак има избор как да си ги обясни и дали те ще го доведат до Бога или не (така че и тук принципа на свободният избор е спазен)- те затова има толкова много лъжеучения и религии.

Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие.

Така е, но много от тези блаженства са лъжливи блаженства. И така човекът започва да изгражда себе си в нещо напълно лъжливо. Тези блаженства са нещо, като троянски кон, рак на волята.

[hecu2]

Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.

Аз лично смятам, като лично мнение, че Старият завет е нещо напълно, направо коренно различно от Новия завет. Считам Исус Христос за Бог или проявление на Бога... но според мен в Стария завет се случва и се описва нещо, което е безкрайно съмнително и манипулативно. Нямам никакво доверие или вяра в ревнив и наказващ бог от Стария завет.

Отново - само така ми звучи. Иначе не мисля, че казваш нещо накриво. Просто... ако АЗ бях Доктора, щях моментално да се хвана за "рамката, която Бог е поставил" и да натворя цял куп отклонениня и спам.





Според мен нещата са малко по-различни.

Бог и Абсолют са едон и също според етимологията и философията. Бог може да отсъства като подробна концепция във философията, но Абсолютът е много добре развита и описана концепция.

Абсолют - това е единствената затворена система, която е възможно да съществува. С други думи, единствената затворена система, която може да съществува, е онази система, която събира в себе си всичко на света, целокупността на света, и това означава понятието абсолют. Това е максималният периметър, отвъд който няма нищо външно. Единствената затворена система, която е възможна според науката на физиката.


И... вървейки по тази логика... Бог не поставя рамки. Бог просто създава нещата каквито СА. Но... понеже преди Сътворението не е имало НИЩО ДРУГО... това означава, че начинът, по който нещата СА, е единственият ВЪЗМОЖЕН начин.

Тоест... Бог не е създал множество възможности за Сътворението. Създал е първата и единствена възможност, и това е достатъчно. Нещо повече от достатъчно - невъзможно е да има плурализъм на възможностите по отношение на една затворена система. Абсолютът е единствен по дефиниция.



Следователно, "поставяне на рамка" носи един много по-проникновен смисъл и лексиката ми се струва, че ще създаде предпоставка за излишни спорове по-нататък.




Относно блаженствата... Говорех изрично за духовното блаженство/удоволствие. То, според мен, няма как да бъде порочно. В смисъл, така както аз го разбирам, духовното блаженство е единствената непорочна цел.

Да - това е чист хедонизъм.

Но ПРЕЧИСТЕН от представата, че има някакъв смисъл в телесните и другите видове удоволствие, извън ролята им да осигуряват частично духовно удоволствие и като средство и етап към духовното удоволствие.

Да не кажа, че според мен масовият хедонизъм е извратена концепция, а концепцията на оригиналния хедонизъм се е отнасяла само до духовното удоволствие (в което се включват и неща като болката и страданието, ако водят до духовно удовлетворение).

[defender]

Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.

Бог е поставил рамка на нормалността, а не рамка, която ти да не можеш да нарушиш ако искаш.
Например един човек страдащ от "рак на волята" може да се мисли за заек или мъж да се мисли за жена и други, но Бог го е създал човек или пък го създал мъж, т.е. това е рамката на нормалността.
Хаотичната воля не може да издържи да бъде това, което е, тя иска да бъде и всичко друго, което не е. Затова мисля, че в основите на джендърството се крие хаотична воля. Чрез тази идеология, някой просто иска да превърне плебейската маса в безформена диария.