Православие

[hecu2]

Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.

Аз лично смятам, като лично мнение, че Старият завет е нещо напълно, направо коренно различно от Новия завет. Считам Исус Христос за Бог или проявление на Бога... но според мен в Стария завет се случва и се описва нещо, което е безкрайно съмнително и манипулативно. Нямам никакво доверие или вяра в ревнив и наказващ бог от Стария завет.

Отново - само така ми звучи. Иначе не мисля, че казваш нещо накриво. Просто... ако АЗ бях Доктора, щях моментално да се хвана за "рамката, която Бог е поставил" и да натворя цял куп отклонениня и спам.





Според мен нещата са малко по-различни.

Бог и Абсолют са едон и също според етимологията и философията. Бог може да отсъства като подробна концепция във философията, но Абсолютът е много добре развита и описана концепция.

Абсолют - това е единствената затворена система, която е възможно да съществува. С други думи, единствената затворена система, която може да съществува, е онази система, която събира в себе си всичко на света, целокупността на света, и това означава понятието абсолют. Това е максималният периметър, отвъд който няма нищо външно. Единствената затворена система, която е възможна според науката на физиката.


И... вървейки по тази логика... Бог не поставя рамки. Бог просто създава нещата каквито СА. Но... понеже преди Сътворението не е имало НИЩО ДРУГО... това означава, че начинът, по който нещата СА, е единственият ВЪЗМОЖЕН начин.

Тоест... Бог не е създал множество възможности за Сътворението. Създал е първата и единствена възможност, и това е достатъчно. Нещо повече от достатъчно - невъзможно е да има плурализъм на възможностите по отношение на една затворена система. Абсолютът е единствен по дефиниция.



Следователно, "поставяне на рамка" носи един много по-проникновен смисъл и лексиката ми се струва, че ще създаде предпоставка за излишни спорове по-нататък.




Относно блаженствата... Говорех изрично за духовното блаженство/удоволствие. То, според мен, няма как да бъде порочно. В смисъл, така както аз го разбирам, духовното блаженство е единствената непорочна цел.

Да - това е чист хедонизъм.

Но ПРЕЧИСТЕН от представата, че има някакъв смисъл в телесните и другите видове удоволствие, извън ролята им да осигуряват частично духовно удоволствие и като средство и етап към духовното удоволствие.

Да не кажа, че според мен масовият хедонизъм е извратена концепция, а концепцията на оригиналния хедонизъм се е отнасяла само до духовното удоволствие (в което се включват и неща като болката и страданието, ако водят до духовно удовлетворение).