Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание. А не с приказки за лека нощ. Но аз смятам и това за ненужно. Да не се пречупваш и да си господар на себе си е ценност само по себе си и не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.