Цитирай Първоначално написано от Knispel666 Виж мнението
Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание...
Разбирам какво искаш да кажеш. Но нека поговорим именно за ценностите.


Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.

Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.

Значи ценно е онова, което е обективно, и което не се среща често.

С други думи - ценни са нещата, постигнати с усилия, нещата, за които жертваш себе си: своя труд, своето жизнено време и своето внимание. Ценностите се ПОСТИГАТ, а не се просто така "откриват".

И тези постижения трябва да са обективни.



В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно. Няма нито едно съзнание на този свят, за което животът да не е ценност, а смъртта - върховната цена.



Следователно, Източникът на живота е Външният свидетел, на който се крепи добродетелта на всеки добродетелен човек.

Оттук насетне въпросът е кой как си представя този Външен свидетел. Или Обективен свидетел, чието Всевиждащо око дефинира кое е ценност и кое е баналност (или изкушение, ако ползвам религиозна терминология).

Може да са приказки за лека нощ... Може да е колективен образ на цялото човечество (Колективното несъзнавано, както дефинира Юнг)... Може да е колективният живот, събирателна представа за планетата и всяка жива твар...

А може и да е, както казваш ти, "нещо обективно и видимо", например, един въображаем и осъзнаван Сбор от природни и духовни закони.

Всичко това, ако продължи собствената си логика, винаги ще стигне до едно и също място. Искам да кажа, че ще преоткрива Бог.