Православие

[defender]

Понеже божествения, господаря на себе си решава, а е едва после, по негово подобие, като негово творение се явява този "някои" дето мисли за "себе си" като "някакъв".

Въпроса е какво го кара господаря на себе си да решава и му предава насока какви решения да вземе, откъде идва тази нужда да решава? Възможно ли е този човек да седи постоянно в състояние на квантово суперпозиция без да решава нищо?
Когато някой ти удари шамар или ти престърже стомаха от глад, можеш ли да запазиш тази квантова суперпозиция или това веднага ти дава насока да почнеш да решаваш, докато се мислиш за "божествен"?

ПП: Та се пита, можеш ли без Бог, духът да победи материята? Възможно ли е да черпиш сила от една затворена система (от която и ти си част) за да се бориш с хаоса в нея, или трябва да вземеш енергия от друга система, която няма общо с този свят и тази затворена система.