Православие

[Knispel666]

Ахахаха! "Стилистичен похват който не съм употребил намясто"

Мда, когато кажеш "не е нищо друго освен" очевидно това е генерализация, която има изключения, но има тон и звучи добре.

Добре де... Знам че си притиснат в ъгъла, приключвам със злобеенето, това не ми е целта

Спести си евтините похвати за сугестиране.

Ако идеята ми беше да троля и просто да мачкам хората, като се правя на attention whore с това колко знам (както казва FuzzyDeserPaw), нямаше да се трудя да превеждам книги.

Добре че не превеждам книги, тогава може би щях да съм също толкова само-обсебен от разни абсолютни истини.

Погледни го и от тази страна:

Практически е невъзможно ти да ограничиш нечия свободна воля. Робството е илюзия. То е лъжа, в която човек може да повярва.

Тоест, самият човек трябва дори сам да избере да бъде роб, защото това не може да стане по друг начин.

Това е така, в наи-общ план. Споделих ти само едно съвсем битово и практическо несъответствие в това, на което не успя да дадеш отговор, освен " Ама ти само за робство си мислиш" с цел да изместиш фокуса.
Ок, ще дам друг конкретен казус. Правилно казваш че отговорността за свободата е винаги лична. Та, да приемем че съм решил, напълно самостоятелно, да те убия. Готов съм да поема пълна отговорност пред себе си за това. Как мислиш, дали не ти отнемам свободата на избор като упражнявам своята собствена? Понеже, да, както казваш никои не може да бъде принуден да бъде роб. Човек винаги има избор. Освен когато е мъртъв. Какво ще кажеш за това?
Виждаш ли, проблема е в това, че и ти като дефенди, не знаеш какво е свобода. Говоря за истинска свобода, не фиктивна. Свобода от чужди мнения, впечатления и фактори. Свобода дори от своите собствени мнения. Опитваш се да обвържеш свободата с някакви правила и насоки, с някакви абсолютни концепти за добро и зло, а що за свобода е това?
Друг пример. Не знам дали знаеш трикът, в които ако те накарам да повториш 5, 55, 555, 5555, 55 555 и ги повториш десетина пъти, и после ти кажа да си намислиш цвят и инструмент. 90% от хората ще си помислят червено и чук. И това може всеки да го направи. Сега представи си, ако съм някои, които разполага с много информация за теб, и е запознат далеч повече с човешката психология. Тои ще може да познае какво ще си помислиш, още преди да си го помислил. И в такъв случаи, имаш ли наистина свобода на избор?
Примерите които дадох тук бяха в две насоки - при първата исках да ти покажа че макар човек винаги да има свободата да избира, то не винаги има свободата да избира между кое да е, и намаляваики възможностите ти за избор е всъщност ограничаване върху свободата да избираш (защото нямаш свободата да избираш какво да избираш). При втората насока искам да ти покажа че макар всеки да има свободата да избира, все пак избора му се базира на нещо,първо на дадената информация и второ на някакъв мотив, полза и прочие, а докато се базира на каквото и да е, не е истински свободен избор. Тои предварително е вмъкнат в контекста на някаква полза. Със всичките правила и концепции за добро, с които обществото индоктринира всеки индивид, човек сам си слага хомота, и всичките му избори са предварително определени в рамките на добро и зло, полезно и неполезно. Въобще, за моралния човек е невъзможно да направи съзнателен избор за каквото и да е, защото свободата на избора опира не само до ползи, но и както показах с горния пример, опира и до наличната информация, а ако разглеждаш нещата през призмата на добро и зло, вместо на истина и неистина, свободната ти воля винаги ще е подчинена на ползи и вреди, тоест на външен фактор, следователно не е изобщо свободна воля. Спирам с конкретните примери, защото знам че нямаш достатъчно отговори. Така или иначе не вярвам в тези битови доказателства, просто исках да те започна от нещо по-простичко като аргументи, за да ти гледам сеира.
И така стигам до съществения си аргумент - ако свободата на избор при всеки човек е ненарушима и никои не може да му я отнеме, тогава какво и е доброто? Имам предвид, тя си е даденост, никои нищо не може да направи, и човек винаги има избор. Какъв е смисъла от приемането на всичко това като добро. Това е все едно да приемаш един камък за добро. Камъка не е добър или лош, тои просто си е там, и също както волята, с него можеш да градиш, а може и да убиваш, макар че камъкът сам по себе си не е направен с цел съзидание или убиване. Камъкът, също като волята и свободата да избираш, е отвъд доброто и злото. Затова и свободата да избираш няма как да е добро. Истинската свобода на волята се явява само в хаоса и безредието, а хаоса е отвъд доброто и злото. Но не е отвъд истината. Самата истина е отвъд доброто и злото, така че как може те да са обективни?
И ето ти казваш че са обективни духовни ценностил. Не е ли това парадокс? Какво им е обективното, щом са духовни? Валидни за всички които имат душа? Да, може би. Но както казах в самото начало, обективно е това което може да се провери и установи емпирично, не неща от човешкия свят, сиреч от духовното.
Добър опит като цяло, но не успя да докажеш че има нещо обективно добро, защото няма. Всяко добро и зло идва от човека и в човека се връща.. В това е смисъла на свободата на избор и личната отговорност - можеш да правиш всичко, каквото поискаш, можеш да бъдеш какъвто поискаш, вселената не се интересува и не съди, но поемаш личната отговорност за това което си направил, каквото и да е то.