„Когато говорим, че човек е свободен по своята природа, ние имаме предвид, че той е свободен не просто защото е тварен, а защото е личностен. Природата на човека е личностна, а не просто и само тварна природа. В този план не може да се твърди, че тварната природа на човека е свободна – свободна от какво и спрямо какво?
Но доколкото природата на човека освен тварна е и личностна (по Божи образ и подобие), ние с право твърдим, че човекът е свободен по своята личностна – а не изобщо или просто по тварната си – природа.“