- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
А защо бог трябва да е точно този от библията? Образът му, ако е точно такъв какъвто е описан там, тогава определено си е потискащ. Милиарди души осъдени на смърт, защото не го боготворят или са се родили недъгави въпреки, че нали уж той ги е създал с великия си план и непогрешим, и съответно не могат да повярват. Какво се случва със сакатите, които нямат очи, слух или други сетива да чуят, видят и да разберат или по някаква друга причина "словото" не достигне до тях? Отиват да горят в ада, нали? Хайде, не се прави на ударен по този въпрос.
Всеки ще бъде съден според това, което му е дадено и обстоятелствата, в които е живял. На който му е дадено повече ще бъде съден по-строго. Така че аз, дето ми е дадено да живея в православна държава, мога да бъда съден по-строго, че не съм се възползвал от това за да вярвам в Бог, отколкото аборигена в Конго, примерно.
Адът, всъщност не е толкова Божие наказание на някакъв садистичен Бог, изпитващ психопатска наслада от страданието на хората, а това е изпълнение на нашето желание преди смъртта. Който е искал да няма Бог, там просто ще живее 100% без Бога, а живот без Него е 100%-во страдание, ад.
Атеистите тогава ще осъзнаят, какво точно означа да живееш без Бога.
Последно редактирано от defender : 04-01-2020 на 11:45
Християните делят хората на вярващи и атеисти от гледна точка на Христос, като критерии.
Сега, примерно от гледна точка на материализма, тъй като християните не вярват, че той е смисълът на живота, то те се явяват атеисти, а атеистите - вярващи.
Ти ме караш да се самоопределя дали съм вярващ или атеист спрямо други богове, като критерии. Мии не стаа, брат.![]()
Интересна интерпретация на християнството, и може би доста по-близо е до оригиналното послание на Иисус отколкото догмата на християнските деноминации, но така или иначе почти всички християни съвсем не го разбират така, така че какъв е смисъла изобщо да се занимаваме с християнството? За тях Бог е точно тази върховна референтна точка на смисъл, също както за радикалните атеисти, науката и еволюцията са референтни точки на смисъл. Тъкмо липсата на такъв обективен смисъл поражда този екзистенциален ужас, на който вярата в Голямото Друго е една психологическа компенсация. Защото ако има Голямо Друго, то е източник на смисъл, на посока, то има отношение към теб и ти имаш отношение към него, можеш да се пазариш с него, да му се молиш и умилостивяваш. В случая дори и негативния смисъл, отношение и посока е по-добре отколкото пълната липса на референтна точка, поради което често отрицателните събития и емоции в живота на християните само засилват вярата им, а не я поклащат. Без да се замисли, религиозния типаж първо ще търси недостойнство и грях в себе си пред лицето на Голямото Друго, вместо да допусне че просто няма Голямо Друго.
Последно редактирано от Knispel666 : 04-02-2020 на 15:02
Връщам се на Шмитт. Неговите идеи са доста релевантни и това което пише в Политическа Теология. Голямата му идея е че с настъпването на Европейското Просветление и секуларизма, този идеал за разделянето на държава от църква/религия е е измамен и невъзможен. Напротив, всички теологически догми са инкорпорирани в така известните секуларни институции на държавата.
От тази гледна точка има плетора от социологически/антропологични анализи/изследвания. Например Фуко и неговата интерпретация как властта се разпространява и работи - не толкова налагана от горе (вертикално) ами въплатена в сляпа дисциплина която е на всякъде и всeки опит за съпротивлениe бива санкциониран. Бентъм и неговия паноптикон например.
Друг пример е Вейбър и протестантската етика която, както твърди аргумента, е гръбнака на капиталистическата система.
Последно редактирано от Zlennox : 04-02-2020 на 15:20
His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy.
Не мисля че религиозните догми са инкорпорирани в секуларните институции на държавата, а по-скоро тези институции не могат да се отърсят от хилядолетния отпечатък, оставен върху тях от религията. Все пак и двете се занимават с контрол и регулация под една или друга форма и са били неразривно свързани. Тази невъзможност на секуларния идеал се явава тъкмо от невъзможността за разделяне на политическото от идеологическото (в частност и религиозното), а религията от край време е доминантен фактор в историята на идеологиите. Политиката, като набор от методи и регулативни функции, не е нищо повече от една безжизнена, празна обвивка. Тъкмо идеологическия елемент е духа, които изпълва тази обвивка.
Последно редактирано от Knispel666 : 04-02-2020 на 17:39
Нихилист, като тебе, какво го кара да живее и да се старае да си поддържа живота, да си купи кола за да се почувства жив и т.н. Щом си жив, значи в нещо виждаш смисъл. Мда верно, че смисълът ти е във волята за власт, която била по дефолт заложена във вселената, по все още неизвестен начин. Добре, ти не си вярващ.
Не, не виждам смисъл. Мисля че вселената не е нищо повече от една детска площадка, а ние сме просто една от многото играещи сили в нея. А какъв е смисъла от една игра, от една песен, танц? Екзистенцията за мен е смисъл сам по себе си, и не се нуждае от референтна позиция, от голямото друго. Всяка една сила във вселената съществува и действа без очевиден смисъл, защо човешкия живот да е по-различен?
Защото мисля, че човек, който не вярва във всемогъществото на Живота, е болен. Просто мисля, че така е устроена човешката психика. А ти си се оставил на самотека на вселената и после не ми казвай, че си бил личност, ами не си личност, защото така ти си продукт, обект, а не творец и субект на Вселената.
Последно редактирано от defender : 04-02-2020 на 17:40