Православие

[Knispel666]

Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как. ~ Ницше

ПП: Дори Ницше се е сетил, че на човека му трябва смисъл.

Само ти още не си се сетил че робуваш на предразсъдъците си. Сигурно като ти кажа нихилист и си представяш някои дето е краино уморен от живота, готов всеки момент да си тегли ножа. И това е вярно, ако се разглежда негативно нихилизма, но много малко са авторите нихилисти от този тип, навярно защото би било безсмислено за тях да пишат каквото и да е. Разглеждането на нихилизма през депресарски поглед е само едната страна . Ако за негативния нихилист света е краино депресиращ защото няма смисъл в абсолютно нищо, то за позитивния нихилист безсмислието не е повод за депресия - напротив, точно в безсмислието тои може да открие, даже не да открие, а да създаде милиони смисли, без да се закача емоционално за нито един от тях, а да прескача между тях с такава лекота, както когато едно дете прескача от една игра и роля в друга. Осъзнаваики, че човека е единствения източник и гарант за какъвто и да е смисъл, така всеки може да разгърне природата си на създател, на творец, на божеството в себе си. В това е смисъла на цитата - че онзи които може да открие или създаде смисъл за всяко нещо във всяка ситуация, без значение колко е ужасяваща, тои може да понесе всичко.

[defender]

Само ти още не си се сетил че робуваш на предразсъдъците си.

Ако вярата ми беше предразсъдък, много добре щях да го разбера. Тогава тя щеше да потискаща и отчуждаваща ме от себе си.
Щях да съм най-обикновен откачалник, а живота ми най-обикновена проява на разтройство. Много жалко, че толкова подценяваш вярващите, че са толкова лесни жертви на чужда воля и наложени предразсъдъци.

Тоя позитивен нихилизъм, който ти създава хиляди смисли, за мен в основата си е чиста проява на вяра, която след това обличаш в смисъл.

И този нихилизъм е "позитивен", но от гледна точка на живота, или от гледна точка на смъртта?
Изобщо възможен ли е позитивен култ към смъртта. Позитивно не е ли това, което те кара да живееш?

[Knispel666]

И този нихилизъм е "позитивен", но от гледна точка на живота, или от гледна точка на смъртта?
Изобщо възможен ли е позитивен култ към смъртта, позитивно не е ли това, което те кара да живееш?

Не, защото както виждаш и от цитата, този които има причина, може да преживее всякак (това е правилния превод на цитата между другото.) . Ницше казва че свръхчовека строи дома си на отвесни скали и плава в неразчертани морета - защото там също открива смисъл и от наи-грозното и гротескното се ражда нещо красиво и велико. Изобщо разделението между позитивен и негативен нихилизъм е чисто условно. Самия Ницше казва че нихилизма е етап, които трябва да бъде преодолян. Позитивния нихилизъм е всъщност израстване от негативния нихилизъм, и пак уточнявам че позитивно и негативно са само наименования - и в двете нищо няма значение, въпроса е в перспективата. Защото негативния нихилизъм разглежда света като безсмислен, но от позицията че това безсмислие е нещо негативно, тоест от заблудата че изобщо има позитивно и негативно. Докато за израстналия от този нихилизъм, за свърхчовека, негативното в света е не просто необходимо, а дори желано - то е първично и истинско, и ако не си готов да го посрещнеш с отворени обятия и смях, значи рано или късно ще бъдеш смачкан от него. Затова и първата реакция, първия етап в осъзнаването на безсмислието, е нихилизма, негативизма - етап които трябва да се израсте.

Тоя позитивен нихилизъм, който ти създава хиляди смисли, за мен в основата си е чиста проява на вяра, която след това обличаш в смисъл.

Донякъде е така, но не изцяло. Това е използване на механизма на вярата, без самия ти да си подвластен на нея. Нещо като да лъжеш толкова добре, че почти сам да си повярваш Вярата е мощен инструмент и да не я използва човек би било глупост. Въпроса е че като всеки такъв инструмент от света на духовното, вярата може да повлияе на човек, по начини които тои самия не може да предвиди и осъзнае. Чудесен пример за това е езика. Религията също. Като цяло филмарщината се състои тъкмо в това че човек не осъзнава че вярва, а гледа през очите на самата вяра, което автоматично означава че няма да осъзнае кое и доколко е част от фантазията му. И естествено говорим за използване на механизма на вярата, а не за конкретна вяра в нещо. Вярата буквално е като наркотик - използваш ли я умерено и с конкретна цел - върши чудеса, но злоупотребяваш ли с нея - ставаш зависим и с времето всеки опит за откъсване от нея става все по-труден и по-труден, като в един момент се стига до точката от която не можеш да се завърнеш. Точно там сте и вие християните, наред с психично болните Като казах наркотици, смисъла на психаделиците е точно това - да влезеш във филма, в света на психично болния, но да успееш да излезеш от там със знание, което няма как да придобиеш иначе, така както няма как да разбереш какво е да се изкачиш на Еверест, докато не се изкачиш. В това смисъла и на умишленото поставяне в негативни и опасни ситуации. Същата идея впрочем я има и в християнството, когато Иисус доброволно носи кръста си. Само дето нещо не ви виждам християните да носите кръста, ами вместо това му се кланяте и молите, с надеждата може би самите вие да не бъдете разпънати. Докато вярата ви е в страха от негативното и стремежа към позитивното, то вие винаги ще сте затворници на вярата си, и вместо тя да служи на вас - вие ще служите на нея.

Ако вярата ми беше предразсъдък, много добре щях да го разбера, защото тогава тя щеше да потиска и отчуждава от себе си.

Нямах предвид вярата ти, въпреки че и тя е предразсъдък. Имах предвид предразсъдъка че нихилизма е задължително депресарски поглед над света.

[defender]

че онзи които може да открие или създаде смисъл за всяко нещо във всяка ситуация, без значение колко е ужасяваща, тои може да понесе всичко.

Когато се изправиш пред лицето на смъртта и си на ръба на живота преди да умреш, смисълът който предаваш на смъртта се нарича религия. В смисъл ти не можеш да видиш какво има след смъртта преди да умреш и затова смисълът, който влагаш в смъртта, изпаднал в тази ситуация е винаги религиозен, а не емпиричен.
Просто, не знам как може да се предаде смисъл на смъртта, без автоматично този смисъл да го превърнеш в религия?

ПП: Пред лицето на смъртта единственото разумно неща, което можеш да направиш е да повярваш, че живота побеждава смъртта и да умреш, като пич. Всичко друго, ще е чиста проява на тъпанарщина и влагане на малоумен смисъл.

[defender]

точно в безсмислието тои може да открие, даже не да открие, а да създаде милиони смисли, без да се закача емоционално за нито един от тях

Тук имаш противоречие.
Да създаваш смисъл, без да му се отдадеш изцяло (включително към, които да не се закачаш емоционално), то това означава, че ти всъщност не му вярваш на този смисъл и на неговите обещания и тогава той няма как да ти въздейства позитивно.

Не може да не приемам нещо сериозно и в същото време то да ми въздейства позитивно. По-скоро, тогава то изобщо няма да ми въздейства.

[Knispel666]

Тук имаш противоречие.
Да създаваш смисъл, без да му се отдадеш изцяло и към, които да не се закачаш емоционално, то това означава, че ти всъщност не му вярваш на този смисъл и на неговите обещания и също той няма как да ти въздейства позитивно.

Не може да не приемам нещо сериозно и то да ми въздейства позитивно.

Кои ти говори за позитивни въздеиствия ве човек Трудно е за разбиране - да вярваш, без всъщност да вярваш. Да го наречем проектиране на воля, а не вяра. Това мисля че би трябвало да поясни нещата малко. Понеже вярата е проекция на воля, но проектирането на воля не е задължително вяра - по-скоро вярата е афтър-ефект, деградация на волята. Като например, ако имаш волята и желанието да постигнеш нещо, вярата че ще го постигнеш може да окаже решаващ ефект върху самото му постигане, което и трябва да е единствената причина поради която да вярваш изобщо. Когато вярата стане самоцел, тогава вече тя става по-голяма от теб и се изнася във външното и ставаш слуга на вярата, а не тя на теб. Друг пример - ако вярваш в лъжата си, много по-голям е шанса и този които се опитваш да излъжеш да ти се върже. Но ако не успееш да се върнеш от това, в краина сметка оставаш в лъжа и самия ти.

[defender]

да вярваш, без всъщност да вярваш.

На гръб няма да паднеш. Щом и такова чудо успя да измислиш.

Ти може ли да спиш примерно с някоя сатанистка-художничка и после да кажеш, че всъщност да не си спал ве.

Утре и бебе ще направиш на някоя и ще кажеш, че не е твое и ще избягаш.
Ама нека гледат жените във форума на какво измекярче се правиш.


Предупредил съм ги, после да не реват, като е късно.