Православие

[Knispel666]

Тук имаш противоречие.
Да създаваш смисъл, без да му се отдадеш изцяло и към, които да не се закачаш емоционално, то това означава, че ти всъщност не му вярваш на този смисъл и на неговите обещания и също той няма как да ти въздейства позитивно.

Не може да не приемам нещо сериозно и то да ми въздейства позитивно.

Кои ти говори за позитивни въздеиствия ве човек Трудно е за разбиране - да вярваш, без всъщност да вярваш. Да го наречем проектиране на воля, а не вяра. Това мисля че би трябвало да поясни нещата малко. Понеже вярата е проекция на воля, но проектирането на воля не е задължително вяра - по-скоро вярата е афтър-ефект, деградация на волята. Като например, ако имаш волята и желанието да постигнеш нещо, вярата че ще го постигнеш може да окаже решаващ ефект върху самото му постигане, което и трябва да е единствената причина поради която да вярваш изобщо. Когато вярата стане самоцел, тогава вече тя става по-голяма от теб и се изнася във външното и ставаш слуга на вярата, а не тя на теб. Друг пример - ако вярваш в лъжата си, много по-голям е шанса и този които се опитваш да излъжеш да ти се върже. Но ако не успееш да се върнеш от това, в краина сметка оставаш в лъжа и самия ти.