Православие

[defender]

Не се е объркал. Има се предвид смъртта на Егото, която неизбежно настъпва за всеки в наи-чист и съвършен вариант само при физическата смърт.

Ами ако не вярваш, че личността след смъртта продължава да живее, то тогава, кво праим................. къде тук ти е позитивния нихилизъм? Явно тук позитивния нихилизъм относно личността е възможен само чрез вяра в задгробен живот.

Не знам как можеш да твърдиш, че си позитивен нихилист и еволюционист-дарвинист. Същински трольольок.

[Knispel666]

Ами ако не вярваш, че личността след смъртта продължава да живее, то тогава, кво праим.................

Ама то точно това е идеята - че съвършенството на личността се разкрива в смъртта - в отсъствието на конкретна личност, в отсъствието на Его. Съвършенната личност е безлична, защото е над всички дребнавости и конкретики, които съставят личността.

Позитивния нихилизъм не се отнася към смъртта, а към преживяванията. Към смъртта няма как да се отнася, понеже тя по дефолт е липса на преживявания. Все едно да отдаваш смисъл на преживяването когато си в безсъзнание. Е какъв смисъл можеш да му придадеш, след като няма изобщо на какво да го придадеш? Виж вече, смисъл може да придадеш на самото умиране, и съм съгласен че смисъла ще е личен, но не че ще е задължително религиозен. Религиозност на умирането си придава само този които твърдо вярва в задгробния живот, а тои вярва тъкмо защото вярата му е проекция на Егото, което се страхува от смъртта си, показваща се вече зад ъгъла. Затова, като последен защитен механизъм на Егото и неговата воля да продължи съществуването си, то си измисля хубавата история за продължение в отвъден живот.

ПП: Отделянето на усилия и мисловна енергия в идея за отвъден живот е загуба на време по принцип, но да си мислиш за отвъдното в последните ти моменти на съзнание, е просто възможно наи-нецелесъобразния начин да използваш малкото време което ти остава. Спомни си това когато умираш, ахахаххаа

[defender]

Религиозност на умирането си придава само този които твърдо вярва в задгробния живот, а тои вярва тъкмо защото вярата му е проекция на Егото, което се страхува от смъртта си, показваща се вече зад ъгъла. Затова, като последен защитен механизъм на Егото и неговата воля да продължи съществуването си, то си измисля хубавата история за продължение в отвъден живот.

ПП: Отделянето на усилия и мисловна енергия в идея за отвъден живот е загуба на време по принцип, но да си мислиш за отвъдното в последните ти моменти на съзнание, е просто възможно наи-нецелесъобразния начин да използваш малкото време което ти остава. Спомни си това когато умираш, ахахаххаа

Ти едва ли не гледаш на човешката психика и на живота, като цяло, че са проява на егото.
Но мисля, че в човекът има две същности - едната същност това истинската му същност, както човек е бил сътворен от Бога (висшия аспект на съзнанието, по твоему), но след историята в райската градина и навлизането на смъртта в света в човешката психика сякаш настъпва разцепване (отделяне от Бога, предателството) и се появя в него втора същност, това е егото. Тази втора същност не може да унищожи истинската ни същност, но по дефолт става доминантна в нас и потискаща истинската ни същност. Така много хора живеейки в този свят мислят, че са себе си, а всъщност това не са те, това е втората им, паразитна същност. Затова и Иисус казва че за да намериш себе си, трябва да се отречеш от себе си, т.е. от доминантната ти лъжлива същност, и от логиката на първичното.
При смъртта точно тази лъжлива същност умира, а не истинската ни същност. Въпросът е доколко истинската ни същност е била припознала себе си в егото и белезите, които са останали върху нея от това. Тоест дали истинската ти същност дотолкова е деградирала, че не може вече да си представи живота си без егото - от това зависи нейната вечна съдба.

А за тебе изобщо такава истинска същност не съществува, ти изцяло си припознал живота на човек в егото.
Но ако беше така ние щяхме да сме, като животните, изобщо нямаше да чувстваме в себе вътрешни борби. Щяхме да сме супер първични и автоматични. (Разбира се много хора вече са точно такива, егото и припознаването им в егото е станало супер-мега доминантно).