- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Защото човек има свободна воля и оттам носи отговорност за постъпките си, а злото в този свят е предопбраз на ада след смъртта и на живота без Бога. Как иначе на този човек ще му дойде акъла. Ако злото в този свят не го вразуми до края на живота му и какво го чака, ако продължава да е инатливо магаре, значи нищо не може да се направи.
Само Рая няма да има зло. А тук е време за избор и проектиране на себе си.
Последно редактирано от defender : 05-18-2020 на 12:49
И какво излиза сега? Вярваш, че адът е тук на земята?
И все пак (да допълня спора от миналата страница), който само утешава робите, вместо да ги вдига на бунт, значи самият той подкрепя робството.
Християнството само обещава и няма никакви доказателства, че то е правилната религия (включително и която и да било религия няма доказателства за нищо от "магическото", което твърди). Единствената цел на религиите през вековете е била да поддържа илюзията на угнетените, че ще бъдат овъзмездени за страданията си в задгробния живот, а на угнетяващите са помагали (и още помагат), за да продължават да бъдат угнетители успешно.
И каква е целта? Да чакаш цял живот в лишения, за да минеш накрая "през фунията" на бог, за да влезеш в рая, където да се "къпеш в божия обич и забавляваш"?
От начинът ти на разсъждение ясно прозира, че прекалено много те е страх от злото и от лишения, сакън да не ти се случат. Това е точно психиката на роба, предаваш прекалено голяма важност на злото за живота си и го поставяш в зависимост от него. Може би в това е основната ти разлика с християните.
А тази твоя слабост ти дори я мислиш за сила, то в това една от врътките. Злото почти винаги ти въздейства чрез гордостта на егото ти.
Не мисля, че от мненията ми прозира което и да било от нещата, с които ме отъждестяваш. Казах ти, че си лепиш си етикети от по-рано (още когато те попитах къде съм казал какъв по вяра и ти не ми отговори). Робска психика има (или развива проявления на такава) абсолютно всеки човек, който работи за някого, така че не изтъкваш нещо специално за мен. Психиката ми е не по-малко робска от твоята, но докато обосновавам моята с обективните външни причини, които ме притискат (че ще умра от глад, ако не съм "продуктивен" гражданин на обществото), ти я обосноваваш с религиозни причини и си мислиш, че си по-свободен, защото "християнството ти" те кара да се чувстваш като "хванал господ за шлифера" и нещо по-специално от другите. Вижда се колко си доволен само, че "правилата как да бъдеш готин" не важат за теб, защото си християнин и ги съдиш с лекота, но какъв ли щеше да се чувстваш, ако го нямаше християнството? Сигурно тогава щеше "да се хванеш за шлифера" на Буда или Алах и отново да се оправдаваш за живота си "така" (религиозната реторика си е все една и съща), как си по-просветен от другите, а те колко са заблудени, нещастни и затънали в "зло" до шиите си...
Ако го нямаше християнството, щях да се чувствам сигурно точно, както би се чувствал ти, ако го нямаше капитализма, и изобщо не беше чувал, че той съществува, и трябваше да живееш в комунизъм. Щяха да ти казват и ти щеше сам да си мислиш, че комунизма е най-добрата и единствено съществуваща и приложима система, щеше да се опитваш да си щастлив, ама отвътре щеше да ти напира, че нещо не у ред с тебе или със системата, но ти най-вероятно нямаше да искаш да повярваш, че това е така и щеше да продължиш да играеш театъра на "щастливата" си идилия. (Както сега го играеш този театър и с капитализма, между другото).
Така че ако го нямаше християнството и ако съм бил будист или друга религия или учение, сигурно щях да се чувствам по същия начин. Щях да си мисля, че това е единствената и най-добра религия или учение, но вътрешно щях да се чувствам, че нещо не у ред с мене и щастието ми, но най-вероятно сам нямаше да искам да повярвам, че това е така и вътрешно щях да продължавам да демонстрирам някаква щастлива идилия, която обаче не идва от сърцето, а от пръдните на калпавата система или религия.
Смятай, щом си давам сметка за тези неща, но продължавам да съм християнин, дали се самозалъгвам за християнството и това към, което ме води.
Последно редактирано от defender : 05-19-2020 на 13:35
Не разигравам никакъв театър. На мен не ми трябва да живея в комунизъм, за да мога да го съдя, така както не ми трябва и да съм християнин, за да съдя християнството. От друга страна, ти като вярващ си намираш винаги оправдания за всички грешки на християнството, а това означава, че вече си лишен от преценка. Действаш автоимпулсно, когато някой критикува религията ти и извърташ посоката на разговор без да се обосноваваш, а с това даваш пълното ми право да се чувствам прав в аргументите си дори и да има възможност някъде да греша. Досега не ми отговори дали вярваш буквално на мита за сътворението, защото явно въпросът ти се стори неудобен, но как пък, ако за това не си убеден можеш да бъдеш убеден в каквото и да било нататък от твоята религия? Как можеш да знаеш, че точно християнството ти лиспва след като има толкова много дупки и несъвместимости с реалността. И когато човек нехристиянин ти ги изброява, ти не проверяваш за начини да ги обориш, а почваш да му вменяваш вина както на мен на предната страница, където ми каза, че си идвал тук само като на разходка в парка, а не да се обясняваш и как нямаш време и едва ли не само те тормозя за отговори, въпреки че човек ще остане с впечатлението, че като най-активен християнин с 12 к мнения, който навсякъде говори за вярата си в бог би трябвало най-малкото да има малко по-добра представа за какво става въпрос в християнството, но явно уви.
Никой не ти пречи да се самозалъгваш. От думите ти излиза, че едва ли не ако го нямаше християнството, ти щеше да си този, който да го открие. Но аз силно се съмнявам в способността ти да си толкова независим и истински свободен в избора си. По-скоро при други обстоятелства щеше да си какъвто ти се падне да бъдеш според тях и ако беше по случайност мюсюлманин, сега щеше да ни обясняваш колко правилно е обрязването.
Не нямаше да съм аз да го открия, просто до края на живота си щях да живея във вътрешен дисонанс. Щях да чувствам, че живея в лъжа, но нямаше да мога да я идентифицирам, като лъжа и затова щях да се опитвам да се напасна към нея, но това щеше да ме води само към още по-големи проблеми.
Точно както се случи с комунизма и той се разпадна от само себе си. Ако нямаше някаква Божия, базова истина в този свят, то комунизма или всяка друга лъжа нямаше да се разпада от само себе си, колкото и пари да се влагат в нейното поддържане.
Последно редактирано от defender : 05-19-2020 на 15:30