„Без спомени и без надежди, те живееха с настоящето. Всичко се превръщаше в настояще. Трябва да подчертаем, че чумата беше отнела у всички способността за любов и дори за приятелство. Защото любовта се нуждае от малко бъдеще, а ние имахме на наше разположение само мигове“.
Именно непризнаваното минало или неочакваното бъдеще се връщат – под формата на болест – за да поразят настоящето. И наистина, те се връщаха под формата на чума..."