Православие

[Knispel666]

Докторче, я кажи нещо и за твоя проблем ве, и как точно го преодоля.

Останал си сам, бил си ядосан на всичко и на всички, искал си да изтрепеш всички хора, мъчил си и си тормозил съучениците си. Все незрели защитни механизми ве.

Не са незрели защитни механизми, а чиста простотия си беше моето. Иначе проблеми имаше доста, всеки младеж минава в този период, когато израства от детския идеализиран светоглед и вижда че нещата съвсем не са черно-бели, а много по-странни. Това съвпадна със смъртта на майка ми, което ме депресира допълнително, особено предвид факта че дори не успях да се сбогувам дето се вика - просто единия ден е тук, следващия я няма. За по-малко от година семейството се разпадна - сестра ми реши да избяга от цялата ситуация, а баща ми се опитваше да компенсира липсата - постоянно да ме пита дали съм добре, дали съм гладен, имам ли нужда от нещо, ей такива глупости, което явно си беше неговия начин да се справя, но мен ме дразнеше адски много, от което почнах изобщо да не излизам, на училище ходих с нежелание, спрях да се храня пълноценно, някъде след това почнах да пипам и наркотици, забърках се с лоши компании. Слушах по тежка музика, почнах да чета резлични философски текстове, а мислите и светогледа ми ставаха все по-черни. Въобще пълна анхедония беше по едно време - нищо не ми доставяше удоволствие, нищо не ми се правеше, можех по цял ден да стоя и да гледам в една точка. Употребата на наркотици премина в злоупотреба и вече не ми пукаше за нищо и от нищо. Не че сега ми пука, но естествено впоследствие осъзнах, че това са просто методи за справяне на психиката и не съм бил нищо повече от хлапак, неосъзнаващ измеренията на вътрешния си свят. Сега света е дори по-грозен и ужасяващ, но вече виждам забавната страна.

[defender]

Не са незрели защитни механизми, а чиста простотия си беше моето. Иначе проблеми имаше доста, всеки младеж минава в този период, когато израства от детския идеализиран светоглед и вижда че нещата съвсем не са черно-бели, а много по-странни. Това съвпадна със смъртта на майка ми, което ме депресира допълнително, особено предвид факта че дори не успях да се сбогувам дето се вика - просто единия ден е тук, следващия я няма. За по-малко от година семейството се разпадна - сестра ми реши да избяга от цялата ситуация, а баща ми се опитваше да компенсира липсата - постоянно да ме пита дали съм добре, дали съм гладен, имам ли нужда от нещо, ей такива глупости, което явно си беше неговия начин да се справя, но мен ме дразнеше адски много, от което почнах изобщо да не излизам, на училище ходих с нежелание, спрях да се храня пълноценно, някъде след това почнах да пипам и наркотици, забърках се с лоши компании. Слушах по тежка музика, почнах да чета резлични философски текстове, а мислите и светогледа ми ставаха все по-черни. Въобще пълна анхедония беше по едно време - нищо не ми доставяше удоволствие, нищо не ми се правеше, можех по цял ден да стоя и да гледам в една точка. Употребата на наркотици премина в злоупотреба и вече не ми пукаше за нищо и от нищо. Не че сега ми пука, но естествено впоследствие осъзнах, че това са просто методи за справяне на психиката и не съм бил нищо повече от хлапак, неосъзнаващ измеренията на вътрешния си свят. Сега света е дори по-грозен и ужасяващ, но вече виждам забавната страна.

В крайна сметка има и добра страна, погледни какъв ментален терминатор си станал.
От около 10 дена ходя на зъболекар. Зъболекарката е на около 50 години, разведена има си любовник също на около 50, постоянно я разиграва. Нещо се отпусна и ми разказа доста неща от живота си. Вади доста пари, но ако знаеш какви други проблеми има, дето се вика за мен това не са проблеми, ама за нея са планини. Също ми каза, че за нея парите са проклятие, защото все привличали към нея неподходящи хора. Просто жената е на друго емоционално ниво, което още не е израснала. Явно всеки трябва да мине през своята Голгота.


ПП: Аве, да те питам сестра ти случайно да не Скарлет.