Православие

[TrollFactory]

Не смъртта има нужда от доказателство, а това което става слез нея, т.е. дали има духовен живот след нея. Това е въпрос на вяра.

Значи какво става с душата след смъртта е въпрос на фантазия. Как е възможно нещо да съществува без физика? Дори фантазията се нуждае от мозък, за да съществува.

Чакай да те питам нещо друго: ако вярваш, че има еволюция, то за да има еволюция значи умът трябва да надскочи материалните стереотипи за да създаде нещо ново и да повлече еволюцията напред. А това надскачане на материалното от къде точно идва? Изобщо еволюцията и вярата в нейното бъдеще е стимул обратен на неизбежната смърт на материята, (който не се нужда от вяра), от вяра се нуждае бъдещото, до което ще доведе еволюцията и заради, което всъщност живееш, духът на непрестанния растеш - това си е дух, човече, това си е религия.

Еволюцията е резултат на живота, в който кипят различни био химични процеси. Не че самият организъм иска да надскочи материалното. Просто му е закодирано в ДНК-то да се размножава и всяко следващо поколение да наследява определени черти и качества, с които да оцелява по-добре. Дори и животът да знаеше, че е безсмъртен (т.е., че смъртта не е края както смятат религиозните хора) и да загуби стимул да "живее за мига", защото дава приоритет на вечността, пак не може спре биохимичните процеси, които са отделени от съзнанието. Както ти не си казваш на раните "оздравявай", за да оздравеят и не си казваш "дишай", за да дишаш. Това са процеси, които ти ако искаш наричай дух, но аз ги наричам биохимични и инстинкти. Ако животът беше безсмъртен, нямаше да има причина да еволюира. Организмите, които са с най-дълъг живот са най-малко еволюирали (поне на външен вид) за последните милиони години. Акулите например за последните стотици милиони години горе-долу все изглеждат едни и същи, само размерите им се променят и живеят по доста дълго (например голямата бяла акула живее по средно 70 години). Може би и ние ще забавим еволюцията си след като благодарение на модерната медицина животът на човек само се увеличава. Само до преди 100 години преди изобретяването на антибиотиците да достигнеш жив и здрав до 30 и 40 е било късмет. Вече средната продължителност на живота се е удължила и човек се е "поразглезил", предполагам поради липсата на опасности като хищници и стоенето му на върха на хранителната верига еволюцията ще се забави, а може дори и да регресира (кой знае).

След, като смъртта е единственото сигурно нещо в този живот, то това означава, че това, че изобщо продължаваш да живееш означава, че ти живееш от вяра, тебе те кара да живееш някакъв стимул, който надскача неизбежната съдба на материята. В противен случай, като прагматичен материалист, ти просто трябва да се гръмнеш на момента, без да губиш повече време. Защото това от материална гледна точка и нейната неизбежна, трагична съдба е най-прагматичното и рационално нещо. Всяка минутка, в която избереш да живееш, вместо на момента да се гръмнеш е проява на вяра над материалното.

Това не е вяра, а инстинкти. Всеки живот трябва да има някаква форма на инстинкт за самосъхранение иначе би било абсолютен хаос. В такъв случай хората биха скачали масово през прозорците за щяло и нещяло (ако изобщо сме щели да стигнем до това ниво на развитие при лиспващ инстинкт за самосъхранение). Инстинктите не са вяра, ти не им се доверяваш сляпо. Знаеш, че ако се хвърлиш пред трамвай можеш да умреш или ще се потрошиш и останеш без крайници. За това не е неободима вяра, а е върпос на разум. Както знаеш, че е рационално да не пипаш в огъня, за да не изгориш или да не скачаш от високо. От друга страна религията учи точно на обратното. Че имаш втори шанс. Така хората отиват на война спокойни мислейки си, че дори и да станат най-обикновен фраг, после ще летят нагоре докато стигнат облаците и седнат на някой обклак, за да свирят на арфа и да са с крила и ореол. Анимационните серии много добре описват тази представа.

Защото всеки човек е създаден от Бога т.е. човек е създаден за да върши добро и това, че пренебрегва това, няма да го избави от съвестта и угризенията му. Всъщност цялата битка е заради това, да бъде претъпена съвестта на човека и човек да започне да се променя изключително лесно. Християнството приема, че човек има в себе си вроден Божи закон, който ако пренебрегва започват угризения, а атеизма вярва, че няма Бог, оттам човек няма вътрешен вроден закон (т.е. оттам, че той не субект на самия себе си), а че човек е празен лист, производно на външния свят и че елита чрез подходяща обработка може да превърне човека в каквото си поиска.

Всеки имал някакъв божи закон в себе си? Чакай малко, какво стана със свободната воля?
Атеизмът гледа на обективните причини за съществуването на нещата. Както няма как вековните гори да поникнат без почва, така няма как и мисленето да се осъществява без мозък. Винаги трябва да има физическа основа и причина за нещата да съществуват. Как може нещо нематериално да същестува? Това е само фантазия, концепция, нещо което няма как да съществува външно от света. Особено при въпроса с Господ, който е извън времето и пространството и в същото време присъстващ навсякъде. Религията води до много нелогизми. И ако приемем, че все пак има "такова същество" с някакъв "план за всички и всичко", тогава това не обезмисля ли всички молитви, пости, благодарности? Ако предварително Бог е решил така или иначе какво ще прави със съдбата ти и "най-доброто за теб", как може да си толкова арогантен, че да му се молиш и да искаш от него да променя плана си специално за теб?