Православие

[defender]

Доктор, според тебе има ли корелация, че колкото човек е пристрастен към материалното и отдаден на земни удоволствия, толкова повече му се увеличава страхът от смъртта? Това го пиша в отговор на Ницше, който едва ли не заклеймява християнската аскеза.

[Knispel666]

Доктор, според тебе има ли корелация, че колкото човек е пристрастен към материалното и отдаден на земни удоволствия, толкова повече му се увеличава страхът от смъртта? Това го пиша в отговор на Ницше, който едва ли не заклеймява християнската аскеза.

Корелация да, но не и каузалност. Въпроса със страха от смъртта стои не толкова в самата смърт, нито дори в самото умиране, макар умирането да е инстинктивно нежелателно. Страха от смъртта идва от концепцията за смърт и неизбежното осъзнаване за смъртта на Егото, това е истинския източник на страха. Все пак, смъртта е казано иначе изгубване на живота, а кои може да се страхува от изгубването на живота, освен този, които панически се е вграбчил в него, търсеики смисъл, цел и ценност? И тук вече идва момента на материалното и удоволствието, като естествена функция и ценност на живия организъм, за което егото се закача и търси себе си в него. Но това с нищо с нищ не се различава от другите идентификации на Аз-а, нематериалните, тези изцяло в света на идеите. Така че отговора на въпроса ти е, страхува се от смъртта само онзи които има какво да загуби, дали е материално и чисто сетивно, или е нещо отвъд това, някаква друга загуба от свръхсетивен характер, това е без значение. Точно затова смъртта на Егото е символична, тя е да осъзнаеш че няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо от самото начало, и всичко е било просто вечния сън на Аз-а. А самата физическа смърт е едно болезнено напомняне за това че този сън така или иначе ще свърши - нещо повече, не самия сън ще свърши, а и цялото сънуване изобщо. Тя е като треска забита в ума на сънуващия, поставяща състоянието на Аз-а в перманентна невроза, все караща го да сънува за нещо повече - дали в материални придобивки, дали в сетивност и наслада, дали в социална валидация, слава и успех, или в свръхсетивното и Господ - това е без значение, стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.

[defender]

Точно затова смъртта на Егото е символична, тя е да осъзнаеш че няма какво да загубиш

Добре де, тъй като това какво става след смъртта, никой не знае със сигурност и в голяма степен е въпрос на вяра, то ако след смъртта те чака някакво състояние на непоносимо страдание, ето че тогава, дори и нищо материално да нямаш в този свят, то пак има какво да губиш след смъртта? Не те ли е страх при мисълта, че има такава възможност след смъртта да те очаква именно това?

[Knispel666]

Добре де, тъй като това какво става след смъртта, никой не знае със сигурност и в голяма степен е въпрос на вяра, то ако след смъртта те чака някакво състояние на непоносимо страдание, ето че тогава, дори и нищо материално да нямаш в този свят, то пак има какво да губиш след смъртта? Не те ли е страх при мисълта, че има такава възможност след смъртта да те очаква именно това?

Еми точно в това се състои критиката на Ницше, че имаш воля, тук, сега, в този живот, дадена по дефолт, с възможност да се проявява по всевъзможни начини, и тя се проявява независимо от всичко, предвид че човека е живо същество, без значение дали е осъзната или неосъзната, дали е насочена или изцяло инстинктивна. А християнската воля е насочена към отвъдното, нематериалното, към нещо което не е сега, тук и в този живот. Нещо повече - християнството отрича всичко земно като преходно и дори греховно и просто стъпало към отвъдното. Тоест християнската воля се отрича тъкмо от онова от което произхожда, понеже волята винаги е тук е сега, тя е квинтесенцията на живото, искащото, борещото се , а не на мъртвото и статичното т.е. на вечното. Затова Ницше казва че християнството е анти-човешко. А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.

[defender]

А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.

Ама това не е конспиративна теория, просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание. Как се справяш с това, егото ти едва иска след смъртта да го очаква точно това. За него ще е по-добре след смъртта да се превърне в едно нищо, отколкото да изпитва непоносимо страдание, без възможност за спасение от него. Ако не приемеш, че след смъртта те чака именно това, то тогава това не е ли пак проява на егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.

стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.

Добре, да предположим, че ти нямаш никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?

[Knispel666]

Ама това не е конспиративна теория,

Естествено че е конспиративна теория, даже по лошо - в конспиративната теория поне има смисъл, мотив предполагащ ситуация в този свят, а това е теория за отвъдното, където изобщо не можеш нито да докажеш, нито дори да спекулираш какво има понеже всичко там, каквото и да е и ако изобщо има нещо, то няма нищо общо с това в този свят.

просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание.

Има възможност като умреш да се окажеш заключен в стая с телевизор на които се въртят всичките сезони на дързост и красота. И докато това със сигурност би било форма на мъчение за мен, то не значи че в този живот, които е единственото дадено ми сега, следва да се подготвям за такава вечност. Понеже говориш че е възможно, статистически шанса е същия като този с християнския ад.

егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.

Съществува като нищо? Интересно как.

Добре, да предположим, че ти няма никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?

Не става дума за убиване на Аз-а, понеже и убиеца също е Аз. Няма кои да убиеш, защото тои никога не е съществувал. Няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо поначало. Въпроса ти се свежда до - кои е правилния и истинския Аз или кои е правилния и истинския сън? Не усещаш ли колко е безсмислен тоя въпрос?

[defender]

Въпроса ти се свежда до - кои е правилния и истинския Аз или кои е правилния и истинския сън? Не усещаш ли колко е безсмислен тоя въпрос?

Ами твоят сън на твоето Его е да забравиш себе си, чрез медитация, но това забравяне също е вид проява на желанието на егото в зоната му на комфорт да съществува по някакъв начин (това е начин егото да си мисли, че съществува, като неего, но това всъщност пак е его).
Единственото антиего състояние е да очакваш, че след смъртта те очаква това, което егото най-много не иска, а именно да чувства непоносимо страдание без надежда и възможност за спасение - това е единствения антидот на егото.

[defender]

Не става дума за убиване на Аз-а, понеже и убиеца също е Аз. Няма кои да убиеш, защото тои никога не е съществувал.

Добре казано, но да си мислиш, че Азът не съществува, защото никога не е съществувал, също е проява на Его. Както и да е, сигурен съм, че ти нямаш начин да се справиш с егото си, то винаги възкръсва от всичко, просто с видоизменен начин на проявление, често неосъзнат. С твоите доводи срещу егото не го унищожаваш, а само превръщаш неговото съществуване в тебе от съзнателно в несъзнателно.