Православие

[defender]

А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.

Ама това не е конспиративна теория, просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание. Как се справяш с това, егото ти едва иска след смъртта да го очаква точно това. За него ще е по-добре след смъртта да се превърне в едно нищо, отколкото да изпитва непоносимо страдание, без възможност за спасение от него. Ако не приемеш, че след смъртта те чака именно това, то тогава това не е ли пак проява на егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.

стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.

Добре, да предположим, че ти нямаш никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?