Православие

[defender]

А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.

Ама това не е конспиративна теория, просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание. Как се справяш с това, егото ти едва иска след смъртта да го очаква точно това. За него ще е по-добре след смъртта да се превърне в едно нищо, отколкото да изпитва непоносимо страдание, без възможност за спасение от него. Ако не приемеш, че след смъртта те чака именно това, то тогава това не е ли пак проява на егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.

стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.

Добре, да предположим, че ти нямаш никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?

[Knispel666]

Ама това не е конспиративна теория,

Естествено че е конспиративна теория, даже по лошо - в конспиративната теория поне има смисъл, мотив предполагащ ситуация в този свят, а това е теория за отвъдното, където изобщо не можеш нито да докажеш, нито дори да спекулираш какво има понеже всичко там, каквото и да е и ако изобщо има нещо, то няма нищо общо с това в този свят.

просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание.

Има възможност като умреш да се окажеш заключен в стая с телевизор на които се въртят всичките сезони на дързост и красота. И докато това със сигурност би било форма на мъчение за мен, то не значи че в този живот, които е единственото дадено ми сега, следва да се подготвям за такава вечност. Понеже говориш че е възможно, статистически шанса е същия като този с християнския ад.

егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.

Съществува като нищо? Интересно как.

Добре, да предположим, че ти няма никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?

Не става дума за убиване на Аз-а, понеже и убиеца също е Аз. Няма кои да убиеш, защото тои никога не е съществувал. Няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо поначало. Въпроса ти се свежда до - кои е правилния и истинския Аз или кои е правилния и истинския сън? Не усещаш ли колко е безсмислен тоя въпрос?

[defender]

Въпроса ти се свежда до - кои е правилния и истинския Аз или кои е правилния и истинския сън? Не усещаш ли колко е безсмислен тоя въпрос?

Ами твоят сън на твоето Его е да забравиш себе си, чрез медитация, но това забравяне също е вид проява на желанието на егото в зоната му на комфорт да съществува по някакъв начин (това е начин егото да си мисли, че съществува, като неего, но това всъщност пак е его).
Единственото антиего състояние е да очакваш, че след смъртта те очаква това, което егото най-много не иска, а именно да чувства непоносимо страдание без надежда и възможност за спасение - това е единствения антидот на егото.

[Knispel666]

Ами твоят сън на твоето Его е да забравиш себе си, чрез медитация, но това забравяне също е вид проява на желанието на егото в зоната му на комфорт да съществува по някакъв начин (това е начин егото да си мисли, че съществува, като неего, но това всъщност пак е его).
Единственото антиего състояние е да очакваш, че след смъртта те очаква това, което егото най-много не иска, а именно да чувства непоносимо страдание без надежда и възможност за спасение - това е единствения антидот на егото.

Написал си една камара глупости в които дори не смятам че вярваш, а просто защото трябваше да скалъпиш нещо като отговор. Това нито ме впечатлява, нито на теб ти върши каквато и да е работа. Така или иначе, не те карам да вярваш в каквото и да е, просто като ми задаваш въпроси, очаквах че е защото ти е интересно, не защото искаш непременно да напишеш противоположното на това което казвам, при това без дори да си помислил върху въпросите достатъчно, а просто колкото да не останеш назад.

[defender]

Не става дума за убиване на Аз-а, понеже и убиеца също е Аз. Няма кои да убиеш, защото тои никога не е съществувал.

Добре казано, но да си мислиш, че Азът не съществува, защото никога не е съществувал, също е проява на Его. Както и да е, сигурен съм, че ти нямаш начин да се справиш с егото си, то винаги възкръсва от всичко, просто с видоизменен начин на проявление, често неосъзнат. С твоите доводи срещу егото не го унищожаваш, а само превръщаш неговото съществуване в тебе от съзнателно в несъзнателно.