Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Просто не мога да схвана как ти побеждаваш егото и излизаш от примката му.

ПП: Както се вижда егото може да се трансформира и възкръсне от всичко. Ти му отрежеш едната глава, мислиш си, че си го убил, а на нейно място порастват още две.
Проблема не е в егото - Аз-ът е просто волята за власт, която придобива очертания и форма, като интенционалност, като субект на действие и мотив. "Аз съм" означава преди всичко "Аз искам". Проблема е повече в концепцията за Аз, която е илюзия, понеже в момент на пълно блаженство и момент на тотално страдание, човек все смята себе си за Аз, докато двете състояния качествено нямат нищо общо. Този момент на статичния Аз работи чисто концептуално, но пък волята сама по себле си е динамична и проблема идва когато хората деиствително започнат да си вярват че има такова нещо като Аз, което е постоянно, което е нещо повече от сумата на техните преживявания. Така в човек могат да присъстват две или повече проявления на волята, две различни сили, които да са противоположни, но концепцията за Аз трябва да изтласка една от двете - понеже човек не може да е гладен и сит едновременно(примерно). Отделно Аз има друг, по-висш смисъл, но тънко доловим, които е именно постоянното и неизменното, но този смисъл е далеч по-различен от смисъла, които влагат повечето хора. Този смисъл не е социалната конструкция на Аз-а, а е изцяло личен, самосъзнателен. Често обаче хората смесват двете и ги припокриват едно с друго, и в това е смисъла на социалната интеграция и възпитанието, подчиняването на личната воля в социалната единица. Само че тази социална единица е обречена от самото начало да е в постоянно противоречие с първоизточниците си, сиреч с волята, защото не може концептуално да обедини всичките елементи и сили в себе си. Така че " побеждаването" на Аз-а нито е възможно, нито има нужда от него - волята и съзнанието предхождат всяка концепция за Аз. Аз-ът е просто сянката на волята, осветена от светлината на съзнанието. Човек просто следва да е съзнателен и в потока на волята си, защото чрез съзнанието може да насочва волята накъдето пожелае, вместо да е неин несъзнателен посредник.