- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Това което съм споделял тук като философия, никога не е било предвидено да се разбира като заместител на християнството, понеже то няма как да е заместител. Аз не ти предлагам да спреш пикото и да минеш на амфети. Предлагам да спреш да се друсаш, или в случая, да спреш да се филмираш. Ако искаш да гледаш на света от допускането че е създаден от Бог, или от позицията че този Бог е същия от Библията, тва е ОК, ама го прави по интелигентен начин, а не - " Ми не, не вярвам че нещо в християнството е глупост", щото това е позицията на абсолютен глупак.
Защо не като самоцел. Нима всичко велико в човечеството не е самоцел - изкуството, емоцията, дори съзнанието? Нима живота и битието като цяло не са самоцел? Ако не беше самоцел, щеше да си един робот, които изпълнява всичко с определена цел, зададени параметри. Това че имаш способността да задаваш параметри и цели, не означава че целта е задължителна. Целта е задължителна само за придаване на смисъл на нещата, нищо повече. Хората имат нужда от цел и смисъл, но реалността и истината нямат. Каква мислиш че е целта на един камък? Да бъде превърнат в строителен материал ли? Защото за нас това е целта му. Ама камъка е бил тук и преди нас и ще остане и след нас. На камъка му дреме на шапката за твоите цели и смисли. Също както на битието му дреме за твоя живот и целите които си му отредил, макар ти самия да си произлязал от това битие и да си негово отражение. На кои следва да му дреме тогава за твоите ЦЕЛИ, ако не единствено на теб САМИЯ. И какво по чудесно доказателство за това че живота е САМОЦЕЛ?
Всичко опира до ниво на осъзнатост и поемане на отговорност. Защото този които сам не може да си зададе параметри и цели, обикновенно вече ги е взел наготово отвън, те са му дадени и тои живее за тяхната цел. А тяхната цел е също толкова безсмислена колкото и всички останали - единственото което я подхранва като илюзия е колективната вяра.