Православие

[DoctorSatan-666]

Защо да ви просветлявам, след като във вашата религия има достатъчно просветление, но вие нямате очи там да го видите, камо ли някъде другаде? Как може да просветлиш някого, след като самия той се чувства доволен в своята " кочинка", където се въргаля задоволен от вина и фалшив катарзис ? Вие не искате да следвате дори собствения си идол по неговите стъпки, и затова направихте стъпките му невъзможни за следване от самите вас, за да може завинаги да си играете в този омагьосан кръг на постоянно съгрешение и последващо опрощение. Той ви каза че е син на Бог, и той и Бог са едно, както и че вие всичките синове на Бог, сиреч всички сме проявления на космическия разум. Но вие не искахте да сте Богове, а пожелахте да сте Негови деца, и някой над вас да ви е Отец, който да ви наказва и поощрява. Той ви даде Истината, а вие искахте призказка за лека нощ. Ето това е жалката ви религия, нищо повече.
Църквата ви не само че не представлява нищо духовно, а напротив - задушава вече хилядолетия всяка проява на духовност и самоосъзнаване. Нещо повече, тя издигна 1000 метрова стена между Вас и Иисус, издигна го в Бог и Идол, а вас ви принизи в грешници и страдалци. Тя институционализира вината от това че не може да сте Иисус, и после превърна тази вина в добродетел.
От вас, последователите на единствената правилна и свещенна религия, на единствения и правилния Бог, винаги лъха на нечестивост, лицемерие и нисша душевност, пък с такава наглост претендирате за монопол върху всичко що е праведно, духовно и просветлено. Малко като тези дебели жени дето ги слагат като модели по западните списания, и с такава упоритост твърдят че да си дебел е красиво и че видиш ли и ние трябва да ги намираме за красиви.

[defender]

Той ви каза че е син на Бог, и той и Бог са едно, както и че вие всичките синове на Бог, сиреч всички сме проявления на космическия разум. Но вие не искахте да сте Богове, а пожелахте да сте Негови деца, и някой над вас да ви е Отец, който да ви наказва и поощрява. Той ви даде Истината, а вие искахте призказка за лека нощ. Ето това е жалката ви религия, нищо повече.

Човекът е бог, защото е създаден от Бог, като Божи образ т.е. ти имаш потенциал да си Бог, но благодарение на Бог, а не сам по себе си. Ако не беше създаден, като Божи образа, ти нямаше изобщо да имаш в себе си потенциал да си бог. То това е основния грях на дявола, а именно гордостта т.е. той се възгордял, че е Бог сам по себе си, а не чрез и благодарение на Бог. Затова сме синове на Бог, защото ние сме богове, но чрез Него.
Освен това, ако всички сами по себе си сме богове равни на Бог, то Вселената ще е едно шизофренично място от богове т.е. хаос, война. Там къде всички са богове сами по себе си е адът, хаосът. Тук в този свят имаме само зачатък на този хаос, но след смъртта, тези които не са се смирили, че са богове, но чрез Бог, а не сами по себе си отиват във вечния ад.

Църквата ви не само че не представлява нищо духовно, а напротив - задушава вече хилядолетия всяка проява на духовност и самоосъзнаване. Нещо повече, тя издигна 1000 метрова стена между Вас и Иисус, издигна го в Бог и Идол, а вас ви принизи в грешници и страдалци. Тя институционализира вината от това че не може да сте Иисус, и после превърна тази вина в добродетел.

Не Църквата е виновна, че изпитваш вина, вината в човека е вродена, защото човек се ражда като Божий образ и Божие подобие, обаче подобието му, когато не съответства на волята на Божия образ в него става едно противоречите и човек чувства вина от само себе си. Това, че отричаш, че ти не чувстваш вина е заблуда просто я потискаш и самозалъгваш.
Но чрез Иисус тази вина не е травмираща, не е убийствена - тази вина хем ще я чувстваш за да ти показва, че си грешник, че в тебе има разминаване между Божията обра и Божието подобие, хем няма да те отчайва и травмира.
И ти сега, тъй като си травмиран от тази вина, какво друго да направиш освен да обвиниш църквата, че чувстваш тази вина в себе си, за да се самоуспокояваш, че тя не извира от теб самия - ама не, тази вина ти е дефолтна и извира от теб самия, църквата само ти шляпва по един шамар за да събужда съзнанието ти от илюзията и да видиш реалността - вината си е твоя, не тя ти я внушава, тя ти показва истината.

[Pitancho]

Човекът е бог, защото е създаден от Бог, като Божи образ т.е. ти имаш потенциал да си Бог, но благодарение на Бог, а не сам по себе си.
Освен това, ако всички сами по себе си сме богове равни на Бог, то Вселената ще е едно шизофренично място от богове т.е. хаос, война. Там къде всички са богове сами по себе си е адът, хаосът. Тук в този свят имаме само зачатък на този хаос...

Много богове ще станат, и ще си пречат вечно. Докторът един Бог не може да изтрае, пък ако станат много птички на клончето, ще се вкисне съвсем. Спомнете си как Хера си избива комплексите заради изневерите на Зевс - целият сбор в гръцкия политеизъм е шизофренна вакханалия от кипящите страсти на всякакви богове, в която ролята на човеците е крайно незавидна. Но там боговете поне си има пионки за игра и възможност за действие. Адът е безплодно скърцане на зъби в самота. И в по-лошата от нищо компания на демоните.

[DoctorSatan-666]

Човекът е бог, защото е създаден от Бог, като Божи образ т.е. ти имаш потенциал да си Бог, но благодарение на Бог, а не сам по себе си. Ако не беше създаден, като Божи образа, ти нямаше изобщо да имаш в себе си потенциал да си бог. То това е основния грях на дявола, а именно гордостта т.е. той се възгордял, че е Бог сам по себе си, а не чрез и благодарение на Бог. Затова сме синове на Бог, защото ние сме богове, но чрез Него.

Каква гордост, тук става въпрос точно на това да си проявление на божественото, да изпълниш потенциала, който ти е даден от вселената като същество не просто притежаващо воля, а способно да разумно да я насочва. Вие отдавате волята си на религията и нейното разбиране за Бог, не я насочвате самостоятелно, както прави всяко друго същество на тази планета. И дори не същество, даже в един електрон има повече божествено съответствие по отношение на "волята" му спрямо космическия ред, отколкото във вас. Понеже ви е дадено да сте богове, а вие искате да боготворите и да сте слуги. Не просто че не правите това което Иисус е искал от вас, а напротив - точно обратното.

Освен това, ако всички сами по себе си сме богове равни на Бог, то Вселената ще е едно шизофренично място от богове т.е. хаос, война. Там къде всички са богове сами по себе си е адът, хаосът.

Да, светът е хаос, погледни вселената. Космически тела с невъобразими размери с сбъскват с други тела, черни дупки поглъщат цели звезди. Но в този хаос се ражда космически ред, защото енергиите на всичко съществуващо, взаимно се блъскат една в друга, докато не се установи някакъв баланс. Така е и с човешката воля и енергия, и този принцип важи във всяка сфера на социалното. Дори и с християнската воля е така, все пак тя не може да избяга от себе си - но тя е една изродена воля, изопачена да върви срещу началната човешка и изобщо воля, примерно на едно дете, което не се срамува от желанията си, не изпитва вина за действията си. Естествено едно дете, или едно куче, не осъзнава откъде идват тези желания и импулсите за действие, на него просто са му дадени и то се ръководи от тях. Но осъзнатия човек може да ги разбира, насочва. И това правят и християните, но към какво е насочено всичко това? Към боготворене на идоли, към анти-човешки и анти-природни цели и практики, които изначално противоречат на волята от която те самите бягат, но която воля е в същото време именно движещия мотив на цялото това бягане . Затова говоря за израждане на волята, за бягане от себе си, вместо приемане на себе си като проявление на божествения принцип и действие в съответствие с него.

Не Църквата е виновна, че изпитваш вина, вината в човека е вродена, защото човек се ражда като Божий образ и Божие подобие, обаче подобието му, когато не съответства на волята на Божия образ в него става едно противоречите и човек чувства вина от само себе си. Това, че отричаш, че ти не чувстваш вина е заблуда просто я потискаш и самозалъгваш..

Вината в човек никога не е вродена, а винаги придобита. Същото и със срама, което е производно на вината. Оттам и разликата в това защо различни хора се чувстват виновни за различни неща. Да, способността за вина и срам е заложена, но само толкова. Веднага давам пример. Един човек израстнал в нудистко семейство, не се чувства засрамен да излезе гол. Обратното, когато на един човек от малък са му втълпявали че е недостоен, то по-късно той винаги ще чувства вина ако се провали, дори и да не е могъл обективно да се справи по-добре. И тъй като всеки се ражда недостатъчен на себе си, чисто физически, филма за малоценност е общочовешки. Осъзнатия човек надраства над това и вече не изпитва вина. Няма защо да изпитва вина, тъй като не би направил нещо умишлено противоречащо на волята си, за което после да изпитва вина. И в впрочем, в това е смисъла на метафората за винаги опрощаващия Бог. Само за неосъзнатия, малък човек, вината в лицето на някой по-Висш е движещ фактор, защото той се изживява като недостатъчен. И тъкмо в тази недостатъчност се изразява и нуждата му да търси Някой над него, който да му допълва филма и да му предоставя един недостижим образ към който уж да се стреми, но който никога не може да достигне. Само в този сценарии, той може да се изживява като малоценнен.

Но чрез Иисус тази вина не е травмираща, не е убийствена - тази вина хем ще я чувстваш за да ти показва, че си грешник, че в тебе има разминаване между Божията обра и Божието подобие, хем няма да те отчайва и травмира.

Напротив, травмиращо и повече от отчайващо е. Защото от една страна религията ти не просто те призовава, но те задължава да следваш примера на Иисус, който върши чудеса, който е вечен и безсмъртен, а от друга страна ти съвсем нямаш тези възможности. Това е като да имаш Баща който постоянно да очаква от теб да имаш способностите на възрастен, и когато ги нямаш, защото не можеш да ги имаш обективно като дете, то да те наказва за тях и ти да се чувстваш виновен за това. И в това е всъщност детския филм, един грандиозен атавизъм, вие сами сте се поставили в тази ситуация, за да може вечно да си играете детската игра. Защото макар всичко това да е безсмислено и отчайващо, то поне Бащата винаги е над вас, обича ви по негов си начин, и отговаряте само пред него. Тоест не носите отворност за себе си пред себе си, а пред някой друг. Естествено християнството е далеч по общирно и комплексно и има и различно християнство, като това на мистиците, теолозите и философите, но това е което се проповядва на масите и в това вярват повечето. И дори и вие да не сте чак толкова повърхностни, на базово ниво, християнството се заиграва със същите тези базови потребности и при вас.

[defender]

Каква гордост, тук става въпрос точно на това да си проявление на божественото, да изпълниш потенциала, който ти е даден от вселената като същество не просто притежаващо воля, а способно да разумно да я насочва. Вие отдавате волята си на религията и нейното разбиране за Бог, не я насочвате самостоятелно, както прави всяко друго същество на тази планета. И дори не същество, даже в един електрон има повече божествено съответствие по отношение на "волята" му спрямо космическия ред, отколкото във вас. Понеже ви е дадено да сте богове, а вие искате да боготворите и да сте слуги. Не просто че не правите това което Иисус е искал от вас, а напротив - точно обратното.

Без вяра в Бог, човек няма свободна воля, живота му, мисленето му, реакциите му, логиката му са предопределени от външния свят, най-вече в лицето на тези, които владеят информацията и я налагат на другите. А това, че ти се изживяваш, че сам по себе си, си бог и че имаш свободна воля е просто защитен механизъм на съзнанието, игричка на егото ти. Дори мога да кажа, че и самата вяра в Бог е защитен механизъм, без свръхестествената Божия благодат, която освещава тази вяра. Без нея вярата в Бог също щеше да е игричка на егото.

Да, светът е хаос, погледни вселената. Космически тела с невъобразими размери с сбъскват с други тела, черни дупки поглъщат цели звезди.

Точно затова казах, че хаоса във Вселената е само зачатък на абсолютния хаос след смъртта. Ако вселената все още не е погълната от хаоса, това е само благодарение на Божията благодат, която държи Вселената да не се превърне в абсолютен, непоносим за човека хаос, чакайки нашето покаяние.
И ако твоя ум е изградил подобие на този зачатък на хаоса във Вселената, то след смъртта тялото умира, но умът пренася този хаос в другия живот, където той се превръща в негова вечна съдба.

Вината в човек никога не е вродена, а винаги придобита. Същото и със срама, което е производно на вината. Оттам и разликата в това защо различни хора се чувстват виновни за различни неща. Да, способността за вина и срам е заложена, но само толкова. Веднага давам пример. Един човек израстнал в нудистко семейство, не се чувства засрамен да излезе гол. Обратното, когато на един човек от малък са му втълпявали че е недостоен, то по-късно той винаги ще чувства вина ако се провали, дори и да не е могъл обективно да се справи по-добре.

Детето още като се роди не изпитва вина, защото все още, то тогава може би е най-близо до Бога, но още с раждането си неговото Божие подобие се прилепва към този свят и се разцепва от Божия образ в него и оттам насетне то започва да придобива вина. И от това, човек не може да се спаси сам, без Бога. Може да потискаш тази вина или да я отричаш, да си играеш на бог, но не може да се спасиш, тя ще влия на живота ти и без Бог, постепенно ще го превръща във все по-голям ад, най-вече психически, но често и житейски. Продължавай да се съпротивляваш, оттам само ще ставаш все по-нещастен, а оттам все по-мразещ Бога. Безбожниците са в такова заблудена позиция, че дявола им причинява нещастието, а те мразят Бога заради това.

[DoctorSatan-666]

Без вяра в Бог, човек няма свободна воля, живота му, мисленето му, реакциите му, логиката му са предопределени от външния свят, най-вече в лицето на тези, които владеят информацията и я налагат на другите.

Аха, а вярата в бог изобщо не е използвана от външния свят в лицето на тези които владеят информацията, тоест тези , които буквално претендират че са единствените които знаят кой и какво е бог. Все пак библията е писана от хора, и то много различни, а дори и Стария Завет, още по времето на Иисус, евреите не са решили кое точно е канонично и кое не. Това става 100 години след Иисус. А пък Новия Завет е решено в края на 3-ти век чак, кое точно е правилно и кое неправилно тълкуване, кое канонично и кое ерес. Естествено в следващите 1700 години, това "правилно" се променя още десетки пъти. Същите тези хора, на които уповаваш вярата си, под претекст че е вяра в Бог, всъщност са тези които 2000 години горят и репресират също толкова просветлени като Иисус хора. Джордано Бруно е изгорен, Майстер Екхарт е заклеймен, и т.н. и т.н.
Така че дори и да искаш, изобщо не можеш да се отърсиш от хилядолетията удобни лъжи и изкривяния на вярата в Бог, които религията тотално е интегрирала дори и в самата Библия. Да не говорим че и оригиналните текстове са били едно бегло подражание на това което Иисус е искал да каже. Така че не виждам каква свободна воля може да има във вярата в Бог, конкретно християнската вяра в Бог. Твоите външни източници на информация с какво са по надеждни от тези, които сам човек може да намери в себе си , било то по чисто логически път или чрез някакво лично божествено вдъхновение? А нима текстовете на Майстер Екхарт или тези на будистките учители да не са постигнати пак чрез същото?

Точно затова казах, че хаоса във Вселената е само зачатък на абсолютния хаос след смъртта. Ако вселената все още не е погълната от хаоса, това е само благодарение на Божията благодат, която държи Вселената да не се превърне в абсолютен, непоносим за човека хаос, чакайки нашето покаяние.
И ако твоя ум е изградил подобие на този зачатък на хаоса във Вселената, то след смъртта тялото умира, но умът пренася този хаос в другия живот, където той се превръща в негова вечна съдба.

Сега почваш да ми звучиш като нпп, които ги плещеше същите неща. Не че тогава имаше начин да му докажа защо теорията му за вселената и космическия ред издиша. Просто си личеше че въз онсовата на нещо нерационално като християнската религия, се е опитал да конструира нещо рационално. И ти сега се опитваш да правиш същото. Първо няма никакви доказателства за това, и второ дори и битието да функционира благодарение на волята на някаква мистична, интенционална енергия или отвъдбитиино същество, то всеки опит да се каже нещо конкретно за такава енергия или същество, би било чиста догадка. В догадката и размишлението няма нищо лошо, нито пък има лошо човек да се свързва с този елемент на вселената, които е присъщ и за него самия, тоест своята собствена воля. Именно там се крият загадките на вселената, или поне на човешката вселена, на базата на която после може да се правят догадки и за външния свят. И почти всички велики мистици стигат до едно подобно откровение - че границата между външния и вътрешния свят е само фиктивна, и всички сме проявление на едно съзнание, проявяващо се обаче субективно. А именно границата между вътрешния и външния свят е това Его, това отцепване от тоталното проявление на съзнание и воля. И дори и библията това е основния мотив - като почнеш от Стария до Новия завет, само че се иска едно по метафорично и символно мислене, защото явленията от философски характер поначално могат да се опишат само чрез символи и метафори.

Детето още като се роди не изпитва вина, защото все още, то тогава може би е най-близо до Бога, но още с раждането си неговото Божие подобие се прилепва към този свят и се разцепва от Божия образ в него и оттам насетне то започва да придобива вина. И от това, човек не може да се спаси сам, без Бога.

Напротив, точно че само САМ човек може да се спаси от капана, които сам е направил за себе си. Тъкмо защото само човек сам за себе си може да разбере какъв точно капан е построил, това е неговия и само негов капан. Само той има достъпа и инструментите да го разглоби. Но естествено че тези които продават свещи, ще ти кажат че само те могат да те спасят. А спасението е много просто, но като повечето прости неща, се крие в сянката на очевидното. А именно - от капана на Егото не можеш да се спасиш, докато играеш ролята на Спасяващ се и влагаш волята си в името на това спасение. Изобщо не става с насочване на воля и съзнание в някаква посока, каквато и да е тя. Това е като да си хванат в примка, а ти с повече и повече дърпане да си мислиш че ще се освободиш. Еми няма как, само ще затягаш примката още повече. Скритата истина е в това, че поначало не е имало примка изобщо, нито пък Его. Не е имало никой хванат в капан, та да се търси спасение. Отделяйки се от всичко съществуващо, ти сам поставяш границите на нещата, които да те хващат в капан и после волята ти отчаяно се блъска в тези граници.
Естествено веднъж излязал от този капан, започваш да разбираш общото на всички капани, на Егото изобщо, и тогава лесно попадаш в другия капан - този на месианството, където се опитваш да измъкнеш другите от техните примки, чрез просветляване. Но истината е че това също е просто капан, точно защото всеки следва сам да извърви своя път и да износи своя кръст, а не някой друг да му го носи вместо него. Докато идолизираш Големия човек, умрял за теб на кръста, ти вечно ще си останеш грешник (Ако не беше грешник, защо изобщо би го идолизирал?). Едва когато умреш на собствения си кръст, едва тогава ще бъдеш спасен.

[defender]

Аха, а вярата в бог изобщо не е използвана от външния свят в лицето на тези които владеят информацията, тоест тези , които буквално претендират че са единствените които знаят кой и какво е бог. Все пак библията е писана от хора, и то много различни, а дори и Стария Завет, още по времето на Иисус, евреите не са решили кое точно е канонично и кое не.

Всъщност в началото хората, когато не са били чак толкова много обладани от греха, се ръководили от своят вътрешен, вроден Божий закон, но когато твърде много се отдалечили от него и се отчуждили, тогава имало нужда от външния Божий закон в лицето на 10-те Божий заповеди, за да ги осъзнае от транса на греха.
Това е нещо, като да се напиеш и да забравиш къде живееш и да имаш нужда от външни табели за да намериш пътя към дома. Ето, затова е външния Божий закон.

Напротив, точно че само САМ човек може да се спаси от капана, които сам е направил за себе си. Тъкмо защото само човек сам за себе си може да разбере какъв точно капан е построил, това е неговия и само негов капан. Само той има достъпа и инструментите да го разглоби....... Докато идолизираш Големия човек, умрял за теб на кръста, ти вечно ще си останеш грешник (Ако не беше грешник, защо изобщо би го идолизирал?). Едва когато умреш на собствения си кръст, едва тогава ще бъдеш спасен.

Аве докторче, това което наричаш „себе си“, не си ти ве. Това е най-голямата заблуда.
Отречи се от себе си, за да намериш себе си. Знам, че звучи парадоксално.
Аз много добре те разбирам какво ми казваш, защото съм бил там, но това е задънена улица, която води към дъното. Да си себе си не е толкова първосигнално ве, това което по дефолт наричаш себе си не си ти.

Почни да се изповядваш, да се причестяваш, вземи си една икона на Иисус и го цункай и може мисленето ти да се промени, и да ти посветне, какво всъщност е себе си.

Дори си мисля, че тези дето най-много се натискат да са себе си, всъщност най-много ги е страх да са себе си, а това което наричат себе си, не са те, а тяхната илюзия, театър, докато истинската реалност в живота им тече на подсъзнателно ниво, предопределена от нещо друго, което не са те.
ПП: Затова на повърхността те имат нужда постоянно да повтарят на себе си, че са себе си, за да може сами да си повярват, че са себе си, докато подсъзнателно ниво те всъщност, подозират истината, че не са себе си. Затова когато някой им каже абе повярвай в Бог за да си себе си, те реагират толкова остро, щото сакън да не са себе си и чак се разтреперват, че няма да са себе си, защото на подсъзнателно те наистина подозират, че не са себе си.