Православие

[DoctorSatan-666]

Човекът е бог, защото е създаден от Бог, като Божи образ т.е. ти имаш потенциал да си Бог, но благодарение на Бог, а не сам по себе си. Ако не беше създаден, като Божи образа, ти нямаше изобщо да имаш в себе си потенциал да си бог. То това е основния грях на дявола, а именно гордостта т.е. той се възгордял, че е Бог сам по себе си, а не чрез и благодарение на Бог. Затова сме синове на Бог, защото ние сме богове, но чрез Него.

Каква гордост, тук става въпрос точно на това да си проявление на божественото, да изпълниш потенциала, който ти е даден от вселената като същество не просто притежаващо воля, а способно да разумно да я насочва. Вие отдавате волята си на религията и нейното разбиране за Бог, не я насочвате самостоятелно, както прави всяко друго същество на тази планета. И дори не същество, даже в един електрон има повече божествено съответствие по отношение на "волята" му спрямо космическия ред, отколкото във вас. Понеже ви е дадено да сте богове, а вие искате да боготворите и да сте слуги. Не просто че не правите това което Иисус е искал от вас, а напротив - точно обратното.

Освен това, ако всички сами по себе си сме богове равни на Бог, то Вселената ще е едно шизофренично място от богове т.е. хаос, война. Там къде всички са богове сами по себе си е адът, хаосът.

Да, светът е хаос, погледни вселената. Космически тела с невъобразими размери с сбъскват с други тела, черни дупки поглъщат цели звезди. Но в този хаос се ражда космически ред, защото енергиите на всичко съществуващо, взаимно се блъскат една в друга, докато не се установи някакъв баланс. Така е и с човешката воля и енергия, и този принцип важи във всяка сфера на социалното. Дори и с християнската воля е така, все пак тя не може да избяга от себе си - но тя е една изродена воля, изопачена да върви срещу началната човешка и изобщо воля, примерно на едно дете, което не се срамува от желанията си, не изпитва вина за действията си. Естествено едно дете, или едно куче, не осъзнава откъде идват тези желания и импулсите за действие, на него просто са му дадени и то се ръководи от тях. Но осъзнатия човек може да ги разбира, насочва. И това правят и християните, но към какво е насочено всичко това? Към боготворене на идоли, към анти-човешки и анти-природни цели и практики, които изначално противоречат на волята от която те самите бягат, но която воля е в същото време именно движещия мотив на цялото това бягане . Затова говоря за израждане на волята, за бягане от себе си, вместо приемане на себе си като проявление на божествения принцип и действие в съответствие с него.

Не Църквата е виновна, че изпитваш вина, вината в човека е вродена, защото човек се ражда като Божий образ и Божие подобие, обаче подобието му, когато не съответства на волята на Божия образ в него става едно противоречите и човек чувства вина от само себе си. Това, че отричаш, че ти не чувстваш вина е заблуда просто я потискаш и самозалъгваш..

Вината в човек никога не е вродена, а винаги придобита. Същото и със срама, което е производно на вината. Оттам и разликата в това защо различни хора се чувстват виновни за различни неща. Да, способността за вина и срам е заложена, но само толкова. Веднага давам пример. Един човек израстнал в нудистко семейство, не се чувства засрамен да излезе гол. Обратното, когато на един човек от малък са му втълпявали че е недостоен, то по-късно той винаги ще чувства вина ако се провали, дори и да не е могъл обективно да се справи по-добре. И тъй като всеки се ражда недостатъчен на себе си, чисто физически, филма за малоценност е общочовешки. Осъзнатия човек надраства над това и вече не изпитва вина. Няма защо да изпитва вина, тъй като не би направил нещо умишлено противоречащо на волята си, за което после да изпитва вина. И в впрочем, в това е смисъла на метафората за винаги опрощаващия Бог. Само за неосъзнатия, малък човек, вината в лицето на някой по-Висш е движещ фактор, защото той се изживява като недостатъчен. И тъкмо в тази недостатъчност се изразява и нуждата му да търси Някой над него, който да му допълва филма и да му предоставя един недостижим образ към който уж да се стреми, но който никога не може да достигне. Само в този сценарии, той може да се изживява като малоценнен.

Но чрез Иисус тази вина не е травмираща, не е убийствена - тази вина хем ще я чувстваш за да ти показва, че си грешник, че в тебе има разминаване между Божията обра и Божието подобие, хем няма да те отчайва и травмира.

Напротив, травмиращо и повече от отчайващо е. Защото от една страна религията ти не просто те призовава, но те задължава да следваш примера на Иисус, който върши чудеса, който е вечен и безсмъртен, а от друга страна ти съвсем нямаш тези възможности. Това е като да имаш Баща който постоянно да очаква от теб да имаш способностите на възрастен, и когато ги нямаш, защото не можеш да ги имаш обективно като дете, то да те наказва за тях и ти да се чувстваш виновен за това. И в това е всъщност детския филм, един грандиозен атавизъм, вие сами сте се поставили в тази ситуация, за да може вечно да си играете детската игра. Защото макар всичко това да е безсмислено и отчайващо, то поне Бащата винаги е над вас, обича ви по негов си начин, и отговаряте само пред него. Тоест не носите отворност за себе си пред себе си, а пред някой друг. Естествено християнството е далеч по общирно и комплексно и има и различно християнство, като това на мистиците, теолозите и философите, но това е което се проповядва на масите и в това вярват повечето. И дори и вие да не сте чак толкова повърхностни, на базово ниво, християнството се заиграва със същите тези базови потребности и при вас.