Православие

[defender]

Каква гордост, тук става въпрос точно на това да си проявление на божественото, да изпълниш потенциала, който ти е даден от вселената като същество не просто притежаващо воля, а способно да разумно да я насочва. Вие отдавате волята си на религията и нейното разбиране за Бог, не я насочвате самостоятелно, както прави всяко друго същество на тази планета. И дори не същество, даже в един електрон има повече божествено съответствие по отношение на "волята" му спрямо космическия ред, отколкото във вас. Понеже ви е дадено да сте богове, а вие искате да боготворите и да сте слуги. Не просто че не правите това което Иисус е искал от вас, а напротив - точно обратното.

Без вяра в Бог, човек няма свободна воля, живота му, мисленето му, реакциите му, логиката му са предопределени от външния свят, най-вече в лицето на тези, които владеят информацията и я налагат на другите. А това, че ти се изживяваш, че сам по себе си, си бог и че имаш свободна воля е просто защитен механизъм на съзнанието, игричка на егото ти. Дори мога да кажа, че и самата вяра в Бог е защитен механизъм, без свръхестествената Божия благодат, която освещава тази вяра. Без нея вярата в Бог също щеше да е игричка на егото.

Да, светът е хаос, погледни вселената. Космически тела с невъобразими размери с сбъскват с други тела, черни дупки поглъщат цели звезди.

Точно затова казах, че хаоса във Вселената е само зачатък на абсолютния хаос след смъртта. Ако вселената все още не е погълната от хаоса, това е само благодарение на Божията благодат, която държи Вселената да не се превърне в абсолютен, непоносим за човека хаос, чакайки нашето покаяние.
И ако твоя ум е изградил подобие на този зачатък на хаоса във Вселената, то след смъртта тялото умира, но умът пренася този хаос в другия живот, където той се превръща в негова вечна съдба.

Вината в човек никога не е вродена, а винаги придобита. Същото и със срама, което е производно на вината. Оттам и разликата в това защо различни хора се чувстват виновни за различни неща. Да, способността за вина и срам е заложена, но само толкова. Веднага давам пример. Един човек израстнал в нудистко семейство, не се чувства засрамен да излезе гол. Обратното, когато на един човек от малък са му втълпявали че е недостоен, то по-късно той винаги ще чувства вина ако се провали, дори и да не е могъл обективно да се справи по-добре.

Детето още като се роди не изпитва вина, защото все още, то тогава може би е най-близо до Бога, но още с раждането си неговото Божие подобие се прилепва към този свят и се разцепва от Божия образ в него и оттам насетне то започва да придобива вина. И от това, човек не може да се спаси сам, без Бога. Може да потискаш тази вина или да я отричаш, да си играеш на бог, но не може да се спасиш, тя ще влия на живота ти и без Бог, постепенно ще го превръща във все по-голям ад, най-вече психически, но често и житейски. Продължавай да се съпротивляваш, оттам само ще ставаш все по-нещастен, а оттам все по-мразещ Бога. Безбожниците са в такова заблудена позиция, че дявола им причинява нещастието, а те мразят Бога заради това.