Православие

[defender]

Аха, а вярата в бог изобщо не е използвана от външния свят в лицето на тези които владеят информацията, тоест тези , които буквално претендират че са единствените които знаят кой и какво е бог. Все пак библията е писана от хора, и то много различни, а дори и Стария Завет, още по времето на Иисус, евреите не са решили кое точно е канонично и кое не.

Всъщност в началото хората, когато не са били чак толкова много обладани от греха, се ръководили от своят вътрешен, вроден Божий закон, но когато твърде много се отдалечили от него и се отчуждили, тогава имало нужда от външния Божий закон в лицето на 10-те Божий заповеди, за да ги осъзнае от транса на греха.
Това е нещо, като да се напиеш и да забравиш къде живееш и да имаш нужда от външни табели за да намериш пътя към дома. Ето, затова е външния Божий закон.

Напротив, точно че само САМ човек може да се спаси от капана, които сам е направил за себе си. Тъкмо защото само човек сам за себе си може да разбере какъв точно капан е построил, това е неговия и само негов капан. Само той има достъпа и инструментите да го разглоби....... Докато идолизираш Големия човек, умрял за теб на кръста, ти вечно ще си останеш грешник (Ако не беше грешник, защо изобщо би го идолизирал?). Едва когато умреш на собствения си кръст, едва тогава ще бъдеш спасен.

Аве докторче, това което наричаш „себе си“, не си ти ве. Това е най-голямата заблуда.
Отречи се от себе си, за да намериш себе си. Знам, че звучи парадоксално.
Аз много добре те разбирам какво ми казваш, защото съм бил там, но това е задънена улица, която води към дъното. Да си себе си не е толкова първосигнално ве, това което по дефолт наричаш себе си не си ти.

Почни да се изповядваш, да се причестяваш, вземи си една икона на Иисус и го цункай и може мисленето ти да се промени, и да ти посветне, какво всъщност е себе си.

Дори си мисля, че тези дето най-много се натискат да са себе си, всъщност най-много ги е страх да са себе си, а това което наричат себе си, не са те, а тяхната илюзия, театър, докато истинската реалност в живота им тече на подсъзнателно ниво, предопределена от нещо друго, което не са те.
ПП: Затова на повърхността те имат нужда постоянно да повтарят на себе си, че са себе си, за да може сами да си повярват, че са себе си, докато подсъзнателно ниво те всъщност, подозират истината, че не са себе си. Затова когато някой им каже абе повярвай в Бог за да си себе си, те реагират толкова остро, щото сакън да не са себе си и чак се разтреперват, че няма да са себе си, защото на подсъзнателно те наистина подозират, че не са себе си.