Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Мисля, че Виктор Франкъл е казал, че човек не може да живее без да има цел.
Докторе, ти като си "позитивен нихилист", каква е твоята цел, която те кара всеки ден да се събуждаш, и изобщо да имаш усърдие да си жив. Много си ми странен.
Да не би да е защото все пак след смъртта ти е неизвестно какво ще се случи, а в този свят, живота може и да е безсмислен (според нихилизма), но все пак ти е известен и оттам, че имаш някакъв контрол.

Та, дето се вика, да не би на възвисен нихилист, като тебе, всъщност стимула за живот да е страха от неизвестното ве?
В известен смисъл, да. Като малък имах арахнофобия, все още до някаква степен имам, предполагам. И въпреки това, едно от любимите ми занимания беше да ловя паяци. Точно заради тръпката. Страхът от неизвестното, опасното, непредсказуемото, е заложен във всички нас - само че там идва нещото наречено смелост, която също донякъде е вродена, но може да бъде тренирана и подхранвана. Същото се отнася и за страха впрочем. Всъщност смелостта се изгражда точно чрез систематично излагане на опасност или това от което те е страх. Така психолозите лекуват различни фобии. Но има една много тънка граница, в която полезното излагане на страх, може да премине в обратното - подхранване на фобията.
И тук си проличава и колко грешна представа за човешката психика има религията ти. Защото ти не се излагаш доброволно на злото (както прави Иисус), не градиш смелост срещу него, още по-малко пък активно да се бориш с него, а напротив - изолираш се от него, наричаш го грях, и с това се откъсваш от основния градивен елемент на всяка смелост.

Що се отнася до цел, също и Ницше казва че човек да забрави предназначението си, това е най-често срещаната форма на глупост. Така че не си мисли че аз нямам цели - просто нямам някакъв фундаментален залог в това дали ще се осъществят или не. За мен винаги не е била толкова важна дестинацията и крайната точка, колкото пътя до нея. Защото пътя е цел сам по себе си и само на път, човек открива истинските неща. Ето примерно аз съм дошъл тук в чужда страна, не защото съм бил недоволен от досегашния си живот. Даже загърбих доста хубави и сигурни неща, и тръгнах ей така почти без никаква сигурност какво точно ме очаква. И доста интересни неща наистина ме очакваха. А какво може да ми предложи твоята религия, освен фиктивна утеха и сигурност? Та нито едно от тези неща не ми представлява интерес, а пък да имам нужда от тях толкова, че чак да и вярвам в приказки от 1001 нощи - абсурд. Религията ти обслужва интересите точно на страхливите и неоправданите, обещавайки им закрила и сигурност във вечността. Че кой може да измисли и вярва в подобно нещо, ако не този с робска и малодушна психика, страхливия и неоправдания, потъпкван от волята на другите и волята на живота изобщо? Кой друг би желал така неистово сигурност във вечността, освен този който винаги се чувства несигурен в тленния си живот?