Православие

[Pitancho]

Плътски човек. Най-ниското стъпало. Мерси за контекста. Човек има, човекът е: тяло, дух и душа. В случая телесното преобладава и дори воюва активно с усещането, че е нещо повече от първа и втора сигнална система. Това са най-елементарните и безпросветно тъпите хорица, чийто таван е телесният комфорт. Той дори когато се разбунтува не иска нищо повече. Лесен роб, удобна биомаса. Опитай се да го привлечеш снещо повече... и веднага си спомням за един сериал за едни първокласници. Те идваха от различни семейства, и един дебеланчо от еснафко такова не можеше да разбере какъв смисъл има да се подаряват цветя, щом са безполезни, понеже не стават за ядене. Духовният човек разбира своята телесност и всичко, към което го дърпа тя, но живее с надстройката - психиката. Потребностите му са по-висши, можеш да го привлечеш с мн. повече неща и можеш да го занимаваш с личностно развитие, наука, философия, култура, изкуство, макар, че той може и да се занимава с неквалифициран труд.все пак тук преобладава духовното. Обаче когато стане дума за душата, не винаги, но може да се окаже, че тези хора имат малко допирни точки с вярата и може да имат и някаква религиозност, но тя е подтисната от телесното и /или психичното (в случая на тази класификация - духовното. Душевното е отвореността за познание на Бога и неговия образ в човека, способност да живее с това, което е над чистата психика. Така може да се окаже, че много културни, учени и отворени за какво ли не хора са индиферентни или нихилисти по отношение на вярата в Бога (едно време на такива им казваха социнтелигенция ), или в заблудата си търсят сурогати в заблудите на езичеството. Това са хора душевни, отричащи духовните реалии, вкл и в себе си.

A ето и един интересен експеримент, който показва какво ще остане от човека само с телесното, когато му блокираш това, което е от по-висш порядък. Ницше би аплодирал, стоейки на задните си крака:
https://m.facebook.com/story.php?sto...&id=1181464178

[DoctorSatan-666]

Плътски човек. Най-ниското стъпало. Мерси за контекста. Човек има, човекът е: тяло, дух и душа. В случая телесното преобладава и дори воюва активно с усещането, че е нещо повече от първа и втора сигнална система. Това са най-елементарните и безпросветно тъпите хорица, чийто таван е телесният комфорт. Той дори когато се разбунтува не иска нищо повече. Лесен роб, удобна биомаса. Опитай се да го привлечеш снещо повече... и веднага си спомням за един сериал за едни първокласници. Те идваха от различни семейства, и един дебеланчо от еснафко такова не можеше да разбере какъв смисъл има да се подаряват цветя, щом са безполезни, понеже не стават за ядене. Духовният човек разбира своята телесност и всичко, към което го дърпа тя, но живее с надстройката - психиката. Потребностите му са по-висши, можеш да го привлечеш с мн. повече неща и можеш да го занимаваш с личностно развитие, наука, философия, култура, изкуство, макар, че той може и да се занимава с неквалифициран труд.все пак тук преобладава духовното. Обаче когато стане дума за душата, не винаги, но може да се окаже, че тези хора имат малко допирни точки с вярата и може да имат и някаква религиозност, но тя е подтисната от телесното и /или психичното (в случая на тази класификация - духовното. Душевното е отвореността за познание на Бога и неговия образ в човека, способност да живее с това, което е над чистата психика. Така може да се окаже, че много културни, учени и отворени за какво ли не хора са индиферентни или нихилисти по отношение на вярата в Бога (едно време на такива им казваха социнтелигенция ), или в заблудата си търсят сурогати в заблудите на езичеството. Това са хора душевни, отричащи духовните реалии, вкл и в себе си.

Това което се опитваш да кажеш за т.нар. плътски човек, не е непременно грешно, само че аз не виждам какво общо има с написаното от мен и дадените цитати. Да, най-ниското стъпало е, но е точно това - стъпало, което трябва да бъде прекрачено - а ето че вие още циклите на това стъпало, стъпили с единия крак на следващото - и вече хоп, голямата гордост, "Вижте ме аз не съм плътки човек, щото през пости не ям свинско“. Какво лицемерие. Точно в борбата с плътското, то се оказва вашия смъртен враг. Докато осъзнатия човек приема телесното си измерение и го интегрира по балансиран начин, дотолкова че то няма значение за него. Така става по-богоугоден от 99% от анти-плътските християни, без това да му е цел и без да води каквито и да е борби със себе си, и без дори изобщо да е християнин Но понеже библията е интерпретация на Иисус през погледите на плътски хора - то О, чудо - и ние не трябва да сме плътски, щото това е показател за богоподобие. И оттам се почва едно нагло имитиране. Като че ли, това дали ще се ограничавате в едно или друго, има някакво значение за вътршеното ви ниво. Не когато се ограничавате от плътското, драги, а когато то вече не ви е необходимо или толкова определящо - това е показател за самоосъзнаване.
Но както повечето неща в религията ви, слагате каруцата пред коня.