
Първоначално написано от
Pitancho
"Колко приличат на очите на совата тези, които се упражняват в суетната мъдрост! И у совата през нощта зрението е остро, но се помрачава веднага щом просияе слънцето; и у тях е твърде изострено разбирането за празни умозрения, но е омрачено за познаване на истинската светлина." СВ. Василий Велики
Затова доктора го устройват разни абсолюти или релативи, охотно философства за безлично божество и пр. но е винаги офтопик за Христос и Св. Троица. Вместо него обсъжда и осъжда своите болни представи за християнството, затова периодично се налага да му напомняме, че и християните не бихме искали да вярваме в такива негови подобия които той си представя. Дори да допуснем, че и той не вярва в тях, а само се келеши, това не променя факта, че гледа в кривото отледало на лъжеученията през кривите лещи на хипертрофирано его. Затова и вижда такива ужасии, каквито изтипосва на всичките си профилни снимки. Обяснявай на такива колкото искаш, те честно не го виждат, защото живеят в царството на кривите огледала и откачалските очила. И това е само половината от бедата: Богопознанието е двустранен процес. Те не искат да видят; дори да искат - не могат, защото са кривогледи сови. Но и "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат." Затова обяснявах и на Дефендър, че ситуацията е безнадеждна - едната страна не иска и не може, а другата не дава. И не защото не иска - дава щедро и без укор.
Примерите са ми простички - Царят иска от голтак да те направи заможен ; казва ти да си вземеш празната кесия, и да отидеш в двореца, за да ти я напълни. Ама ти - не, седиш си в коптора и искаш царя да ти дойде на крак и да ти донесе мънито в златно ковчеже... има да чакаш. И понеже той не идва, почваш да мърмориш каква стисната гад е царят, затова няма да му стъпиш в двореца, и че няма да му се поклониш. Ум патки пасе...