Православие

[defender]

че да ти помагат с ученическите депресии.

Мисля, че това не беше просто ученическа депресия. Болката беше изцяло психологическа, имах чувството, че умът ми се самоизяжда, като някаква черна дупка, която се самопоглъща. Съзнавах, че поведението ми става налудничево, но в същото време не можех да го контролирам и супер изплашен от това, което става с мене. Почти изгубих говора си, можех да казвам само откъслечни думи, но да кажа изречение от няколко свързани думи ми беше изключигелно трудно. Един от психолозите до, които съм ходел не можеше да повярва, че може да ми се случи нещо подобно с говора на тази възраст, като преди това никога съм нямал проблеми с говора, никакви. Интересното беше, че където и да съм ходел за помощ, още на 2-рия, 3-тия път веднага ми ставаше ясно, че нямам полза от това и се махах.
Че аз тогава изобщо не знаех какво е това "себе си", това, което си мислех за себе си, изобщо не беше това, гледайки го вече от сегашната ми гледна точка. Просто старата ми личност беше изпепелена, като при това изпепеляване ти не седиш в някакво неутрално положение, а чувстваш втрешния си ад т.е. обяснявам си го, че както тялото, като умре гние, така и мъртвата ти душа почва да гние, а психичната болка е тази носеща се от нея смрад (може би, като умрем, именно това ще е ада, не знам). И почнах да я градя отново личноста си, но по нови правила и вярвания, от нулата, като сила за това ми даде единствено християнството.

[Knispel666]

Мисля, че това не беше просто ученическа депресия.

Определено е било просто ученическа депресия, ако си имал и някакви странични проблеми, това може да е усложнило малко нещата. Моята такава депресия също премина доста зле, понеже съвпадна с това че майка ми почина. Проблема тук по-скоро е че имаш менталната устоичивост на една разлигавена ученичка и това си личи дори и сега, като почнеш да цивриш като малка кучка.

Интересното беше, че където и да съм ходел за помощ, още на 2-рия, 3-тия път веднага ми ставаше ясно, че нямам полза от това и се махах.

Значи си се отказвал още на втория-третия път, но иначе веднага ти ставало ясно че няма да ти помогне? Лол. Каква отдаденост. Ти тоя психолог какво очакваш - да размята вълшебната пръчица и ти мигновено да станеш пълноценен? Не става така. Първо тоя психолог трябва да ти научи цялата история и всичко най-лично, съдържанието на вътрешния ти свят, за да може евентуално да ти помогне, но това няма как да стане, ако се отказваш още на второто посещение.

Един от психолозите до, които съм ходел не можеше да повярва, че може да ми се случи нещо подобно с говора на тази възраст, като преди това никога съм нямал проблеми с говора, никакви.

Човека сигурно си е казал: " Тоя е бахти аутиста, по-добре изобщо да не се захващам"

Че аз тогава изобщо не знаех какво е това "себе си", това, което си мислех за себе си, изобщо не беше това, гледайки го вече от сегашната ми гледна точка.

Никой на тази възраст не знае кой е и какво се случва с него. Не всеки обаче е лабилен толкова че да му придава някакво специално значение и да почне да се филмира че умира, изпепелява се и прочие глупости.

[defender]

Определено е било просто ученическа депресия, ако си имал и някакви странични проблеми, това може да е усложнило малко нещата. Моята такава депресия също премина доста зле, понеже съвпадна с това че майка ми почина. Проблема тук по-скоро е че имаш менталната устоичивост на една разлигавена ученичка и това си личи дори и сега, като почнеш да цивриш като малка кучка.

Не мисля, че е било просто ученическа депресия, защото не стана постепенно, примерно постепенно да се отчайвам от живота или пък да съм объркан за бъдещето си и някакви ей такива пубертетски неволи, а всичко стана рязко, изведнъж, а живота и поведението ми също се промени рязко. Спомням си, че точно бяхме ходили с едни приятели на море, като спахме у баба му на единия и като се върнахме, всичко си беше ок и до 1-2 седмици друг човек, направо си бях умрЕл, абе пътник си бях.

По-скоро го отдавам на някакво внушение, или е изплуване на някакъв проблем за който съм нямал никакво решение и буквално ми е изпепелил мозъка. Мозъка се изпълни с кортизол и се скова.

[defender]

Значи си се отказвал още на втория-третия път, но иначе веднага ти ставало ясно че няма да ти помогне? Лол. Каква отдаденост. Ти тоя психолог какво очакваш - да размята вълшебната пръчица и ти мигновено да станеш пълноценен? Не става така. Първо тоя психолог трябва да ти научи цялата история и всичко най-лично, съдържанието на вътрешния ти свят, за да може евентуално да ти помогне, но това няма как да стане, ако се отказваш още на второто посещение.

Както съм написал, това наистина беше много интересно, явно бях станал супер чувствителен към това което може да помогне и кое не може. Може би дълбоко в себе си аз самия съм знаел какво може да ми помогне и затова съм получавал и бърз отговор за простотията и суетата и че няма смисъл повече да си губя времето и да си давам парите. И не съжалявам, че се махнах. А и то само, като чуеш какви неща започват да ти се говорят, дори само, като видиш стойката и поведението на човека и ми ставаше ясно - супер ми се беше изострила чувствителността.
Например, както ти ми развиваше теорията, дето на тебе никой не може да ти каже коя кола ще ти хареса, защото само ти знаеш верния отговор.

[defender]

Докторче, я кажи нещо и за твоя проблем ве, и как точно го преодоля.

Останал си сам, бил си ядосан на всичко и на всички, искал си да изтрепеш всички хора, мъчил си и си тормозил съучениците си. Все незрели защитни механизми ве.

[Knispel666]

Не мисля, че е било просто ученическа депресия, защото не стана постепенно, примерно постепенно да се отчайвам от живота или пък да съм объркан за бъдещето си и някакви ей такива пубертетски неволи, а всичко стана рязко, изведнъж, а живота и поведението ми също се промени рязко. Спомням си, че точно бяхме ходили с едни приятели на море, като спахме у баба му на единия и като се върнахме, всичко си беше ок и до 1-2 седмици друг човек, направо си бях умрЕл, абе пътник си бях.

По-скоро го отдавам на някакво внушение, или е изплуване на някакъв проблем за който съм нямал никакво решение и буквално ми е изпепелил мозъка. Мозъка се изпълни с кортизол и се скова.

Имало е някаква причина, и ти я знаеш, ама не искаш да кажеш, което е разбираемо.

[Knispel666]

Както съм написал, това наистина беше много интересно, явно бях станал супер чувствителен към това което може да помогне и кое не може. Може би дълбоко в себе си аз самия съм знаел какво може да ми помогне и затова съм получавал и бърз отговор за простотията и суетата и че няма смисъл повече да си губя времето и да си давам парите. И не съжалявам, че се махнах. А и то само, като чуеш какви неща започват да ти се говорят, дори само, като видиш стойката и поведението на човека и ми ставаше ясно - супер ми се беше изострила чувствителността.
Например, както ти ми развиваше теорията, дето на тебе никой не може да ти каже коя кола ще ти хареса, защото само ти знаеш верния отговор.

Както беше казал Фроид, човек сам за себе си е най-добрия психотерапевт.

[Knispel666]

Докторче, я кажи нещо и за твоя проблем ве, и как точно го преодоля.

Останал си сам, бил си ядосан на всичко и на всички, искал си да изтрепеш всички хора, мъчил си и си тормозил съучениците си. Все незрели защитни механизми ве.

Не са незрели защитни механизми, а чиста простотия си беше моето. Иначе проблеми имаше доста, всеки младеж минава в този период, когато израства от детския идеализиран светоглед и вижда че нещата съвсем не са черно-бели, а много по-странни. Това съвпадна със смъртта на майка ми, което ме депресира допълнително, особено предвид факта че дори не успях да се сбогувам дето се вика - просто единия ден е тук, следващия я няма. За по-малко от година семейството се разпадна - сестра ми реши да избяга от цялата ситуация, а баща ми се опитваше да компенсира липсата - постоянно да ме пита дали съм добре, дали съм гладен, имам ли нужда от нещо, ей такива глупости, което явно си беше неговия начин да се справя, но мен ме дразнеше адски много, от което почнах изобщо да не излизам, на училище ходих с нежелание, спрях да се храня пълноценно, някъде след това почнах да пипам и наркотици, забърках се с лоши компании. Слушах по тежка музика, почнах да чета резлични философски текстове, а мислите и светогледа ми ставаха все по-черни. Въобще пълна анхедония беше по едно време - нищо не ми доставяше удоволствие, нищо не ми се правеше, можех по цял ден да стоя и да гледам в една точка. Употребата на наркотици премина в злоупотреба и вече не ми пукаше за нищо и от нищо. Не че сега ми пука, но естествено впоследствие осъзнах, че това са просто методи за справяне на психиката и не съм бил нищо повече от хлапак, неосъзнаващ измеренията на вътрешния си свят. Сега света е дори по-грозен и ужасяващ, но вече виждам забавната страна.

[defender]

Не са незрели защитни механизми, а чиста простотия си беше моето. Иначе проблеми имаше доста, всеки младеж минава в този период, когато израства от детския идеализиран светоглед и вижда че нещата съвсем не са черно-бели, а много по-странни. Това съвпадна със смъртта на майка ми, което ме депресира допълнително, особено предвид факта че дори не успях да се сбогувам дето се вика - просто единия ден е тук, следващия я няма. За по-малко от година семейството се разпадна - сестра ми реши да избяга от цялата ситуация, а баща ми се опитваше да компенсира липсата - постоянно да ме пита дали съм добре, дали съм гладен, имам ли нужда от нещо, ей такива глупости, което явно си беше неговия начин да се справя, но мен ме дразнеше адски много, от което почнах изобщо да не излизам, на училище ходих с нежелание, спрях да се храня пълноценно, някъде след това почнах да пипам и наркотици, забърках се с лоши компании. Слушах по тежка музика, почнах да чета резлични философски текстове, а мислите и светогледа ми ставаха все по-черни. Въобще пълна анхедония беше по едно време - нищо не ми доставяше удоволствие, нищо не ми се правеше, можех по цял ден да стоя и да гледам в една точка. Употребата на наркотици премина в злоупотреба и вече не ми пукаше за нищо и от нищо. Не че сега ми пука, но естествено впоследствие осъзнах, че това са просто методи за справяне на психиката и не съм бил нищо повече от хлапак, неосъзнаващ измеренията на вътрешния си свят. Сега света е дори по-грозен и ужасяващ, но вече виждам забавната страна.

В крайна сметка има и добра страна, погледни какъв ментален терминатор си станал.
От около 10 дена ходя на зъболекар. Зъболекарката е на около 50 години, разведена има си любовник също на около 50, постоянно я разиграва. Нещо се отпусна и ми разказа доста неща от живота си. Вади доста пари, но ако знаеш какви други проблеми има, дето се вика за мен това не са проблеми, ама за нея са планини. Също ми каза, че за нея парите са проклятие, защото все привличали към нея неподходящи хора. Просто жената е на друго емоционално ниво, което още не е израснала. Явно всеки трябва да мине през своята Голгота.


ПП: Аве, да те питам сестра ти случайно да не Скарлет.

[defender]

Чета за бъдещото на религията преателЕ. Очаква ни бъдеще, където масовката ще бъде изпълнена от атеистчета - новият плебей, на който ще му е набито в главата да си мисли, че живее в най-добрия и най-свободния от всички възможни светове. :

"Религията се интерпретира като неизбежен, необходим, но вече изчерпан и ненужен в контекста на приближаващата цел културно-исторически феномен.
Налице е предпоставката за "Човека като висше същество" - свободно, разумно, любещо, заело мястото на Бога. Свързани с тази хуманизация на Абсолюта са социалните идеи и действия, насочени към маргинализация и премахване на църковната институция и доминация на гражданските институции и сфери - държава, икономика, политика.
Религията, като такава е свидетелство за незрелия етап, на който се намират индивидът и културата; доколкото е илюзия, заблуда и колективна невроза, тя е обречена да изчезне заедно със съзряването и порастването на човека."


ПП: След тоя текст, прочетеното направо ме кара да ме е срам, че съм вярващ, дееба. Комплексирах се, до дъното на душата си. Сега как да ходя спокойно по улицата без да ме е срам, че съм вярващ, то новия плебей-атеист, ще ме гледа, като отрепка
Баси либерал-левичарската пропаганда. Всичко им е ей такова на либералите-прогресисти, а после видиш ли колко били загрижени за любовта и свободата ве.
Религията в нормално състояние на обществото, никога няма да изчезне, но просто, като нон-стоп набиваш в главите на плебса колко са задръстени, че са вярващи, как религията ги потискала и му създаваш дискомфорт да се чувства нищожество и че е изостанал заради това, че е вярващ, то я ясно, че ако човек се подаде, то след това ще успееш да го промениш – и това насилие се представа, като прогрес, като еволюция, като освобождение и бла-бла. А то си най-обикновена манипулация.
Ей това им е прогреса на либералите-прогресисти – изкуствено насаждане на вина, създаване на масова невроза в обществото (спрямо нещо, което на тях не им отърва) и после да предлагат освобождение, а те да са като носителите на модерността и на свободата, новите ангели, айде бе. Новите ангели небесни, на новата светска религия ве.

[TrollFactory]

Както беше казал Фроид, човек сам за себе си е най-добрия психотерапевт.

Според мен всеки средно интелигентен човек трябва задължително да се самоанализира по няколко пъти на ден. Това трябва да върви естествено ръка за ръка и с анализите му и за околните и света около него.

Чета за бъдещото на религията преателЕ. Очаква ни бъдеще, където масовката ще бъде изпълнена от атеистчета - новият плебей, на който ще му е набито в главата да си мисли, че живее в най-добрия и най-свободния от всички възможни светове. :

Не ми се струва вероятно. За това трябва някаква висока обещствена степен на качествено образование, а хората масово все повече изпростяват, образованието е станало напълно фиктивно, а училищата са детски градини с основна цел децата да не бъркат в контактите докато родителите им са на работа. Много сме далеч от каквото и да е общество с предпоставки за култура на масов и активен съзнателен атеизъм. Още повече, че специално за младите хора по нашите ширини имам наблюдения, че са масово суеверни скоти (като загубеното "междинно поколение" на родителите си), напълно апатични дори към базови познания по естествознание и философия като мечтите им се свеждат до угояване. Затова масово след 30 стават лелки с глезени като дамаджани и чичаци с търбуси, под които не виждат "какво имат и стъпват на два крака с единствената цел да ходят на работа или за храна. На все пак и те трябва да валидират това си безмислено съществуване и затова по празниците виждаме виещи се опашки пред църквите. Така че изобщо не са на намаляване и към закриване църквите и религиозните обичаи. Даже, ако има скала, сигурно в последните 30 години са тръгнали стремглаво нагоре, заедно с врачки, психоаналитици, гурута и прочее сган.

"Религията се интерпретира като неизбежен, необходим, но вече изчерпан и ненужен в контекста на приближаващата цел културно-исторически феномен.
Налице е предпоставката за "Човека като висше същество" - свободно, разумно, любещо, заело мястото на Бога. Свързани с тази хуманизация на Абсолюта са социалните идеи и действия, насочени към маргинализация и премахване на църковната институция и доминация на гражданските институции и сфери - държава, икономика, политика.
Религията, като такава е свидетелство за незрелия етап, на който се намират индивидът и културата; доколкото е илюзия, заблуда и колективна невроза, тя е обречена да изчезне заедно със съзряването и порастването на човека."

Човекът никога няма да достигне такъв идеалистичен образ на съзряване поради простата причина, че се намира в животинско тяло и от там има и животински нужди като хранене, борба за размножаване и териториалност.

ПП: След тоя текст, прочетеното направо ме кара да ме е срам, че съм вярващ, дееба. Комплексирах се, до дъното на душата си. Сега как да ходя спокойно по улицата без да ме е срам, че съм вярващ, то новия плебей-атеист, ще ме гледа, като отрепка
Баси либерал-левичарската пропаганда. Всичко им е ей такова на либералите-прогресисти, а после видиш ли колко били загрижени за любовта и свободата ве.

Не знам какво те плаши някаква либерал-левичарска пропаганда. Аз защо не се влияя от пропаганди? И не ме е срам от това, което съм. На тъпия човек каквото и да му дадеш като пропаганда може да захапе. Ако се чувстваш като отрепка сега, няма да се чувстваш по-малко отрепка и като "плебей-атеист", освен ако си тъп и вътрешното ти чувство да се валидираш за значим на този свят ти зависи поради някакви твои си причини в излишно голяма степен от това да влезеш в някаква тъпа група (християснска/атеистина/будистка).

Религията в нормално състояние на обществото, никога няма да изчезне, но просто, като нон-стоп набиваш в главите на плебса колко са задръстени, че са вярващи, как религията ги потискала и му създаваш дискомфорт да се чувства нищожество и че е изостанал заради това, че е вярващ, то я ясно, че ако човек се подаде, то след това ще успееш да го промениш – и това насилие се представа, като прогрес, като еволюция, като освобождение и бла-бла. А то си най-обикновена манипулация.

Ако говориш за "нормалното състояние на обществото" или "естественото състояние на обществото", в него не трябва да има нито религиозни, нито научни догми. Манипулация в обществото винаги има чрез религия или някакво състояние отстъпващо на естественото. В природата няма написани религии или науки, които да напътстват строго на къде да расте животът.

Ей това им е прогреса на либералите-прогресисти – изкуствено насаждане на вина, създаване на масова невроза в обществото (спрямо нещо, което на тях не им отърва) и после да предлагат освобождение, а те да са като носителите на модерността и на свободата, новите ангели, айде бе. Новите ангели небесни, на новата светска религия ве.

От теб си зависи, на кое хоро ще се вържеш и заиграеш. Никой не ти е опрял пистолет в челото. Аз лично виждам всяка крайност (независимо дали е религиозна, фантастична, либерална или каквато ще да е) като простотия и нищо повече. Стоя и си гледам шоуто. Нямам амбиции да тръгна да предвождам обществото манипулирайки го с морална паника. Който има амбиции да променя масите с религия или друга демагогия, за да ограничава нечии свободи или да ги прави твърде неразумно раздути, това говори достатъчно за това какъв човек е и дали да му се довериш. А ти се доверяваш на секта макар и по-голяма и с нищо не си по-различен от масовката. Религията ти е помогнала да преминеш през някакви изпитания, окей. Но защо не я пазиш за себе си, а я разливаш с шепи (поне тук) и говориш срещу всички останали религии и морални виждания, които могат да са не по-малко добре обосновани от някой друг като теб, който също е имал проблеми и тези неща са му помогнали да прескочи трапа. Нелепо е да наливаш толкова масло в огъня, в който всички горим като човечество. Според мен мир може да настъпи само, ако всеки осъзнае собсвените си перверзии (това, което той харесва) и се откаже от това на всяка цена да ги преследва или налага на другите. Това включва както атеизма, така и религиите.

[defender]

Аз лично виждам всяка крайност (независимо дали е религиозна, фантастична, либерална или каквато ще да е) като простотия и нищо повече. Стоя и си гледам шоуто. Нямам амбиции да тръгна да предвождам обществото манипулирайки го с морална паника. Който има амбиции да променя масите с религия или друга демагогия, за да ограничава нечии свободи или да ги прави твърде неразумно раздути, това говори достатъчно за това какъв човек е и дали да му се довериш. А ти се доверяваш на секта макар и по-голяма и с нищо не си по-различен от масовката. Религията ти е помогнала да преминеш през някакви изпитания, окей. Но защо не я пазиш за себе си, а я разливаш с шепи (поне тук) и говориш срещу всички останали религии и морални виждания, които могат да са не по-малко добре обосновани от някой друг като теб, който също е имал проблеми и тези неща са му помогнали да прескочи трапа. Нелепо е да наливаш толкова масло в огъня, в който всички горим като човечество. Според мен мир може да настъпи само, ако всеки осъзнае собсвените си перверзии (това, което той харесва) и се откаже от това на всяка цена да ги преследва или налага на другите. Това включва както атеизма, така и религиите.

Религията не е нещо изкуствено.
Колкото естествена е смъртта, толкова естествена е и религията, дори може да се каже, че всичко в този живот и в поведението на човека в основата си е религия. Каквото е отношението на един човек към смъртта и това, което той вярва, че става след нея, това определя какво ще е поведението му и в този свят - ако вярва, че след смъртта няма нищо, а всичко е само до материалното съществуване, то още в този свят, този човек ще мисли и ще се държи по един начин, ако вярва, че има ад или рай ще се държи по друг начин, ако вярва, че има прераждане ще мисли и ще се държи по трети начин и т.н.
А това какво става след смъртта и отношението към нея винаги е въпрос на вяра, защото никой мъртвец не се е върнал от смъртта за да ни каже и докаже с емпирични доказателства, какво става след нея). Тоест всичко е религия, всяко твое мислене и поведение, независимо дали искаш да си го признаеш пред себе си или не. Както пише в Библията с вяра ходим и съществуваме (или нещо подобно беше).

[defender]

Но защо не я пазиш за себе си, а я разливаш с шепи (поне тук) и говориш срещу всички останали религии и морални виждания, които могат да са не по-малко добре обосновани от някой друг като теб, който също е имал проблеми и тези неща са му помогнали да прескочи трапа.

А ти защо не спреш да ни говориш за мантрите на капитализма. Ако спра да говоря за религията, аз трябва изобщо да спра да пиша, защото на мен това си ми е писането и говоренето, а не защото се опитвам да проповядвам. Както ти виждаш живота през капитализма, така и аз го виждам и пречупвам през религията. Изобщо как да отделя стила на говоренето си от това в което съм аз ве?

Ти от гледна точка на капитализма не гледаш ли на комунизма, като грях спрямо капитализма и псуваш комунистите наред, колко били прости, демек за тебе комунизма е ада. Ми спри да говориш, че комунизма е ад и аз няма да говоря, че Ада е ад, според християнството.

[TrollFactory]

Религията не е нещо изкуствено.

Как можа да го кажеш? За да е вярно това твърдение, то религия е трябвало да има преди хората да се появят. Тогава защо животните нямат религия? Подобно твърдение води до тъпи въпроси и никому полезни "какво ако" случаи.

Колкото естествена е смъртта, толкова естествена е и религията, дори може да се каже, че всичко в този живот и в поведението на човека в основата си е религия.

Още малко ще кажеш, че яденето и ходенето по нужда са ритуали, а тоалетната е храм, защото си всеки ден в нея, за да извършиш едно от божествените си предназначения (да обработиш храната, което правиш всеки "божи ден").

Каквото е отношението на един човек към смъртта и това, което той вярва, че става след нея, това определя какво ще е поведението му и в този свят - ако вярва, че след смъртта няма нищо, а всичко е само до материалното съществуване, то още в този свят, този човек ще мисли и ще се държи по един начин, ако вярва, че има ад или рай ще се държи по друг начин, ако вярва, че има прераждане ще мисли и ще се държи по трети начин и т.н.

Атеистите също имат съвест и изпитват угризения. Защо?

А това какво става след смъртта и отношението към нея винаги е въпрос на вяра, защото никой мъртвец не се е върнал от смъртта за да ни каже и докаже с емпирични доказателства, какво става след нея). Тоест всичко е религия, всяко твое мислене и поведение, независимо дали искаш да си го признаеш пред себе си или не. Както пише в Библията с вяра ходим и съществуваме (или нещо подобно беше).

Смъртта няма нужда от други доказателстава освен това, че се вкоченяваш и ставаш просто труп, а в последствие тор за почвите или храна за други организми, което не е въпрос на вяра, а на съвсем обективни наблюдения. Освен това сам казваш, че никой мъртвец не се е върнал, за да ти потвърди фикциите, в които вярваш. Този "вечен живот" как си го представяш? Никой не е казал, че атеистите са лишени от представа какво става след смъртта. Например те виждат вечния кръговрат на живота като някакъв смисъл така както и ти виждаш някакъв смисъл в религията си. Разликата е, че първите няма да хвърлят камъни по някого, за да го убият заради "прелюбодеяния". Не казвам, че ти ще го правиш, защото все пак сме в 21 век в светска държава и сигурно виждаш обективните причини затова, но защитавайки религиите с настоящите си аргументи излиза, че ако се беше родил преди няколко столетия щеше да си на първите редове да изпращаш с алодисметнти "вещиците" към кладите. Това твоето си е лицемерие.

[defender]

Смъртта няма нужда от други доказателстава освен това, че се вкоченяваш и ставаш просто труп ставаш тор за почвите или храна за други организми.

Не смъртта има нужда от доказателство, а това което става слез нея, т.е. дали има духовен живот след нея. Това е въпрос на вяра.

Чакай да те питам нещо друго: ако вярваш, че има еволюция, то за да има еволюция значи умът трябва да надскочи материалните стереотипи за да създаде нещо ново и да повлече еволюцията напред. А това надскачане на материалното от къде точно идва? Изобщо еволюцията и вярата в нейното бъдеще е стимул обратен на неизбежната смърт на материята, (който не се нужда от вяра), от вяра се нуждае бъдещото, до което ще доведе еволюцията и заради, което всъщност живееш, духът на непрестанния растеш - това си е дух, човече, това си е религия.

След, като смъртта е единственото сигурно нещо в този живот, то това означава, че това, че изобщо продължаваш да живееш означава, че ти живееш от вяра, тебе те кара да живееш някакъв стимул, който надскача неизбежната съдба на материята. В противен случай, като прагматичен материалист, ти просто трябва да се гръмнеш на момента, без да губиш повече време. Защото това от материална гледна точка и нейната неизбежна, трагична съдба е най-прагматичното и рационално нещо. Всяка минутка, в която избереш да живееш, вместо на момента да се гръмнеш е проява на вяра над материалното.

[defender]

Атеистите също имат съвест и изпитват угризения. Защо?

Защото всеки човек е създаден от Бога т.е. човек е създаден за да върши добро и това, че пренебрегва това, няма да го избави от съвестта и угризенията му. Всъщност цялата битка е заради това, да бъде претъпена съвестта на човека и човек да започне да се променя изключително лесно. Християнството приема, че човек има в себе си вроден Божи закон, който ако пренебрегва започват угризения, а атеизма вярва, че няма Бог, оттам човек няма вътрешен вроден закон (т.е. оттам, че той не субект на самия себе си), а че човек е празен лист, производно на външния свят и че елита чрез подходяща обработка може да превърне човека в каквото си поиска.

[TrollFactory]

Не смъртта има нужда от доказателство, а това което става слез нея, т.е. дали има духовен живот след нея. Това е въпрос на вяра.

Значи какво става с душата след смъртта е въпрос на фантазия. Как е възможно нещо да съществува без физика? Дори фантазията се нуждае от мозък, за да съществува.

Чакай да те питам нещо друго: ако вярваш, че има еволюция, то за да има еволюция значи умът трябва да надскочи материалните стереотипи за да създаде нещо ново и да повлече еволюцията напред. А това надскачане на материалното от къде точно идва? Изобщо еволюцията и вярата в нейното бъдеще е стимул обратен на неизбежната смърт на материята, (който не се нужда от вяра), от вяра се нуждае бъдещото, до което ще доведе еволюцията и заради, което всъщност живееш, духът на непрестанния растеш - това си е дух, човече, това си е религия.

Еволюцията е резултат на живота, в който кипят различни био химични процеси. Не че самият организъм иска да надскочи материалното. Просто му е закодирано в ДНК-то да се размножава и всяко следващо поколение да наследява определени черти и качества, с които да оцелява по-добре. Дори и животът да знаеше, че е безсмъртен (т.е., че смъртта не е края както смятат религиозните хора) и да загуби стимул да "живее за мига", защото дава приоритет на вечността, пак не може спре биохимичните процеси, които са отделени от съзнанието. Както ти не си казваш на раните "оздравявай", за да оздравеят и не си казваш "дишай", за да дишаш. Това са процеси, които ти ако искаш наричай дух, но аз ги наричам биохимични и инстинкти. Ако животът беше безсмъртен, нямаше да има причина да еволюира. Организмите, които са с най-дълъг живот са най-малко еволюирали (поне на външен вид) за последните милиони години. Акулите например за последните стотици милиони години горе-долу все изглеждат едни и същи, само размерите им се променят и живеят по доста дълго (например голямата бяла акула живее по средно 70 години). Може би и ние ще забавим еволюцията си след като благодарение на модерната медицина животът на човек само се увеличава. Само до преди 100 години преди изобретяването на антибиотиците да достигнеш жив и здрав до 30 и 40 е било късмет. Вече средната продължителност на живота се е удължила и човек се е "поразглезил", предполагам поради липсата на опасности като хищници и стоенето му на върха на хранителната верига еволюцията ще се забави, а може дори и да регресира (кой знае).

След, като смъртта е единственото сигурно нещо в този живот, то това означава, че това, че изобщо продължаваш да живееш означава, че ти живееш от вяра, тебе те кара да живееш някакъв стимул, който надскача неизбежната съдба на материята. В противен случай, като прагматичен материалист, ти просто трябва да се гръмнеш на момента, без да губиш повече време. Защото това от материална гледна точка и нейната неизбежна, трагична съдба е най-прагматичното и рационално нещо. Всяка минутка, в която избереш да живееш, вместо на момента да се гръмнеш е проява на вяра над материалното.

Това не е вяра, а инстинкти. Всеки живот трябва да има някаква форма на инстинкт за самосъхранение иначе би било абсолютен хаос. В такъв случай хората биха скачали масово през прозорците за щяло и нещяло (ако изобщо сме щели да стигнем до това ниво на развитие при лиспващ инстинкт за самосъхранение). Инстинктите не са вяра, ти не им се доверяваш сляпо. Знаеш, че ако се хвърлиш пред трамвай можеш да умреш или ще се потрошиш и останеш без крайници. За това не е неободима вяра, а е върпос на разум. Както знаеш, че е рационално да не пипаш в огъня, за да не изгориш или да не скачаш от високо. От друга страна религията учи точно на обратното. Че имаш втори шанс. Така хората отиват на война спокойни мислейки си, че дори и да станат най-обикновен фраг, после ще летят нагоре докато стигнат облаците и седнат на някой обклак, за да свирят на арфа и да са с крила и ореол. Анимационните серии много добре описват тази представа.

Защото всеки човек е създаден от Бога т.е. човек е създаден за да върши добро и това, че пренебрегва това, няма да го избави от съвестта и угризенията му. Всъщност цялата битка е заради това, да бъде претъпена съвестта на човека и човек да започне да се променя изключително лесно. Християнството приема, че човек има в себе си вроден Божи закон, който ако пренебрегва започват угризения, а атеизма вярва, че няма Бог, оттам човек няма вътрешен вроден закон (т.е. оттам, че той не субект на самия себе си), а че човек е празен лист, производно на външния свят и че елита чрез подходяща обработка може да превърне човека в каквото си поиска.

Всеки имал някакъв божи закон в себе си? Чакай малко, какво стана със свободната воля?
Атеизмът гледа на обективните причини за съществуването на нещата. Както няма как вековните гори да поникнат без почва, така няма как и мисленето да се осъществява без мозък. Винаги трябва да има физическа основа и причина за нещата да съществуват. Как може нещо нематериално да същестува? Това е само фантазия, концепция, нещо което няма как да съществува външно от света. Особено при въпроса с Господ, който е извън времето и пространството и в същото време присъстващ навсякъде. Религията води до много нелогизми. И ако приемем, че все пак има "такова същество" с някакъв "план за всички и всичко", тогава това не обезмисля ли всички молитви, пости, благодарности? Ако предварително Бог е решил така или иначе какво ще прави със съдбата ти и "най-доброто за теб", как може да си толкова арогантен, че да му се молиш и да искаш от него да променя плана си специално за теб?

[defender]

От трите сили, които могат да спорят с науката, само религията е сериозен враг.
Изкуството почти винаги е безобидно и благотворно, то и не иска да бъде нещо друго освен илюзия.
Философията не е противоположна на науката, в много отношения, но методически тя се заблуждава в това, че надценява познавателното значение на нашите логически операции, признавайки и други източници на знание.
Напротив, религията е огромна сила, тя е обхващала всичко духовно в човешкия живот, и е създала мироглед, който се отличава със своята последователност и завършеност, и който и до днес продължава да съществува, макар и доста поразклатен (от постиженията на науката).

Фройд


ПП: Готвя се за края на религията преателЕ, да не мислите, че вярващите ще се оставят да бъдат изненадани.

[defender]

Това, което е в сърцето на мъжа, е изписано на лицето на жената.


ПП: Какво виждаме във форума - едни самотни, изнервени, войнствени, нещастни, изтерзани, недолюбени женички.

Значи мъжете да си правят изводите те самите какви са, дееба

[defender]

"Влизането в храма трябва да се отличава от влизането в друга обществена сграда. Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени. Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте.
Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма."

[defender]

„Световноизвестен неврохирург прие свещеническо ръкоположение
Д-р Щефан Алекса Миндя, прекарва повече от тридесет години в Америка. Завършва университета „Станфорд“ в Калифорния, САЩ. На 36 години става най-младият началник на отделение в историята на известния университет, както и университетски преподавател.
На въпрос от медиите, как ще съчетава медицинското и духовно служение д-р Миндя каза: Медицината и свещенослужението вървят ръка за ръка. Всяка физическа болест има и духовна причина. Затова смятам, че в най-добрия случай всеки лекар може да бъде и свещеник."

ПП: Още един „необразован миндил“, станал православен християнин, а от другата страна световнобезисветните, форумни, атеистки светила-умници, .

[defender]

"- А защо сте неомъжена?
- Разбирате ли, аз искам той да е специален. Да не го интересува моето тялото, нито моите връзки... а да го интересува само моята душа.
- Разбирате ли, че искате дявола?"

ПП: Когато си търсим партньор, важна е красотата на душата му, но не можем съвсем да пренебрегваме и тялото.

[defender]

"В Църквата има много различни хора. И както казва Евангелието, добрият земеделец Христос засадил на полето на Църквата добро семе. Но после дошъл врагът и засял своята трева. И когато пораснали, те се смесили в едно. И когато учениците дошли и казали: „Искаш ли да очистим пшеницата от плевелите?”, Той казал: „Не. Оставете ги. Нека пораснат заедно, а когато дойде времето на жътвата, ние ще ги разделим."

[defender]

„Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя“ (1 Кор. 7:27-28 );

[defender]