.
Отговор в тема
Страница 151 от 151 ПървиПърви ... 51101141147148149150151
Резултати от 3 751 до 3 759 от общо 3759
  1. #3751
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Принципно доказателство за успешно наблюдение на вътрешните процеси е моменталната промяна в цялостната система на себевъзприятие
    Интересна мисъл, ако правилно съм я схванал. Тази мисъл има сходства със част мислите на Дж. Кришнамурти. Където неговата философия се състой в просто наблюдение на себе си(без анализ, без прищявки, без съдене и прочие). Чисто внимание(наблюдение). Ако не си го чувал, би могъл да те светне с нещо, не приказва никога със академични думи (макар да може), и най-вече подкрепя " мислите за себе си , когато говоря, задавайте си сами въпросите, а не чакайте от мен отговора". Това беше с лекото отклонение.

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    . Наричам го обратна рефлексия, в смисъл такъв че всяко фундаментално прозрение във вътрешната организация, ако е истинско и не е плод просто на затвърждаващи постановки и “удобно мислене“, то води до цялостна измяна в психиката. На свои ред пък доказателство за качествена измяна във психиката, може да е единствено и само поведението, защото двете вървят ръка за ръка и без едното, го няма и другото.
    Абсолютно се съгласявам с написаното. Значи да разбирам, че ти си от малък (юнош) наблюдателен към околните и себе си. Съответно наблюдателния и е по спокоен характер. Тази извадка я правя от това, че умееш да наричаш това което си наблюдавал в себе си със свой собствени думи. Т.е. при теб четенето на психо. книги идва като следствие. Предполагам, че докато четеш си казваш: "А, това съм го наблюдавал в себе си, ама не знаех че така се нарича".

    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    От друга страна, кой друг освен мен може да е гарант за успешно наблюдение, след като няма моя достъп до собствените ми мотиви? Но пък и това е малко като да съм хем затворник, хем надзирател. Все пак поведението е гарант за каквото и да е, само съотнесено спрямо психичното, спрямо мотивите, както и обратното. Тоест винаги част от пъзела остава скрит. Самоанализът никога не може да бъде обективен по презумция, но e все пак нещо донякъде работещо (като метод).
    Ха, това е много ловък въпрос. Като цяло си прав. Ама има една частичка, която ми подсказва, че може би не изцяло. Съгласявам се със отговора ти на същото мнение съм, просто има едно отклонение, което трябва се има предвид.
    Ако си имал възможността да си около дете, близко на семейството ти. Т.е. си го виждал повече от един път и особено, когато е на 4+ е по разговорливо и точно тогава, може да наблюдаваш някого, стига да е чисто наблюдение(аз го наричам да наблюдаваш със сърце, Защото сърцето е отворено към всичко. Без да очакваш и търсиш нещо в наблюдението си, тогава пристига повече информация даже без някога да си й обръщал внимание ппц.). Така да е, почваш да виждаш едни неща в това дете, който препознаваш в себе си(може би детското ти аз), най- вече спомени започват твой детски да се завръщат. И тогава макар да не съм аз в главата на детето, мога изключително интуитивно да усетя какво мисли или какво ще иска да направи. Съответно някой по опитен от теб (в тази насока) и по възрастен(житейски опит, който ти дори и да си живящ активно не можеш да достигнеш). Тогава такъв някой може да разчете като книга. В някой отношения той ще разчете неща, които ти му ги даваш като информация (вербалн, нон-вербална)и само дотам ще знае за теб. Но е възможно да долови доста повече. Без ти самия да го съзнаваш.
    Добър пример затова е, ако си имал изключително добър учител, който те вижда, че се стараеш и се опитваш да разбереш, и все ти дава уш напътствия и с лека усмивка на лице те наблюдава. И ти знаеш много добре, че той леко така те плъзга по пързалките и винаги изглежда с няколко крачки пред теб и готов на всичко което ти можеш да му сервираш. Защото знае много добре какви са ти дерзанията, но знае, че трябва да прочетеш, осмислиш, видиш на улицата и чак тогава ще го разбереш изцяло, за да го практикуваш ти самия.


    Самоанализът е едно, а самонаблюдението друго. Причината за самоанализа да не е цялостно обективен е фрагментацията на всеки от нас. Фрагментирана мисъл, фрагментирана перспектива = фрагментиран краен анализ (заключение относно дадено дерзние което анализираш). Макар, ако те усещам правилно, ти едва ли си правиш някога крайни заключения, освен ако не е повече от бетон основа.
    Та, да изпитвал ли си някога тихата мисъл :Д. При самонаблюдение, онзи кратък момент където си бил ядосан и тъкмо самата ярост спада и за момент, ти се виждаш отстрани как биеш или псуваш или каквото там. Чуваш сърцето си. Но няма мисъл има само наблюдение. вследствие на наблюдението пристигат вече мислите. О, ядосън съм, О, еди какво си. Обаче преди те да пристигнат, виждаш с такива очи където нито си ядосан на себе си, дори е възможно да изпиташ състрадание. Мигновенно тогава без да мислиш знаеш кой са правилните действия.
    Ти си в Германия, забелязваш колко са чисти всички коли спрямо България и изведнъж периферното ти зрение долавя едно изкрящо жълто перно което се задава отстрани, обръщаш се и едно жълто ламбо пред теб. И си казваш "бреей". Е,да ама преди да пристигне думат "брей" е било първо наблюдението, което като стимулант събужда реакцията (емоционална)- съответно и мисълта. Те винаги са по бавни. Защото живеят във (физ.)времето и строго зависими от него.
    Ако видиш мечка, първо тръгваш да бягаш от нея и чак тогава си казваш ебаси мечката. Знам, че е пример за инстинктивна реакция, но факта, че директно реагираш, означава че веднага си съзнал наблюдаваното и нямаш нужда от мисъл, за да направиш и то, правилна реакция, спрямо ситуацията.
    Как така във такива моменти имаме паметта и знанието да реагираме светкавично без мисъл, но толкова правилно, че все едно е имало мисъл преди действието. Защото ако си изпадал в ситуации, изисква бързо реагиране и почти никакво мислене, оставаш гол и разчиташ на всяка гънка знание, въображение, които имаш. Трудно ми е да го обясня. Затова ти дадох няколко различни примера за да можеш да се докоснеш до центъра на това което се опитвам да кажа.
    Понякога и аз се хващам много за самоанализа, но понякога той е прекалено бавен, понякога той не е правилния подход. Понякога вътрешно знаем, какво да правим, в момента в който го съзнаем. Но не е ли първо самонаблюдение после самоанализ, ами ако крайната цел е да се прибереш и направиш самоанализ. Този анализ ще почнеш още по време на наблюдението да го правиш. А както написах по нагоре да наблюдаваш със сърце (предполага да не анализираш, а вътрешно (отворен към всеки отговор), просто да съзнаеш. След едно ниво на самоусъвършестване не винаги ти трябват думи в главата за да изкажем, за да съзнаем, за да дойде "ааххаа " момента. Той може да пристигне без грам мисъл ами само защото си наблюдавал нещо, без да го осмисляш. Осмисляното е на момента (в сега), като подсъзнателно (като тиха мисъл). като мечката която бяга към теб и изчезваш. Това е когато си си задал въпрос и през деня нещо се случва и ти чуваш случайно някакви хора си говорят и това което си говорят ти събужда мигновенна асоциация и ти отговоря на въпроса.
    Този начин на отворено самонаблюдение или наблюдение, при мен лично се съчетва добре със предварително зададени на ум въпроси, чиито отговор не се надявам чрез самоанализ или непрекъсното мислене или четене да стигна до него. Оставям ги във времето да се отговорят.

    Добави нещо относно самоанализ и самонаблюдение. Как ги различаваш ти? Как ги разбираш ти ?





    Последния абзац съм прочел. С честността и искреността към себе си с двата палеца нагоре съм ^^. Трябва да бъде тренирано. И ниет лесно :Д. С тежките мисли само да кажа трябва да се внимава, трябва даже малко като ритуал(не говоря за свещи или специално осветени стай, това са залъгалки за очите и сетивата нищо повече) да се пристъпва към това. Ритуал като ментална настройка.
    Това го написах по-скоро за някой, които с отворено око чете.
    Последно редактирано от BlacklaslalNigga : 09-26-2022 на 12:50

  2. #3752
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006
    "Мнозина ще прекарат живота си в борба за политическо или социално освобождение срещу тази или онази идея за тирания, само за да стигнат до края си и да разберат, че това също е било празна мечта, че в крайна сметка свободата също е мимолетна. Кога е имало момент без война и болка на тази планета? Още в историята и дори в аспекти от праисторията хората са били във война със себе си и околната среда. Ние не сме щастлив вид.
    И аз вярвах във всички тези несбъднати мечти, но осъзнах, че с всяко ново поколение битката ще трябва да се води отново, безкрайна битка срещу глупостта на нашето летаргично и безсмислено съществуване. В крайна сметка човек търси утеха там, където може, там където другите немогат да го последват в това тайно изгнание. Когато Шопенхауер видя света, контролиран от някаква тъмна и злонамерена сила, той я нарече „Воля за живот“ и мислише, че е открил някакъв таен ключ, който ще отключи истината, но всичко, което откри, беше нова митология, която да замени старата история, разказана много пъти преди.
    Емил Чоран веднъж зададе прост въпрос:
    „Не разбирам защо трябва да правим неща в този свят, защо трябва да имаме приятели и стремежи, надежди и мечти. Не би ли било по-добре да се оттеглите в някое далечно кътче на света, където всичките му шумове и усложнения вече няма да се чуват? Тогава бихме могли да се отречем от културата и амбициите, бихме загубили всичко и не бихме спечелили нищо, защото какво може да се спечели от този свят?“ (На височините на отчаянието)
    Единственият ми отговор е, че няма какво да спечеля от този свят. Нищо."

    ПП: Извода е вярвайте в Бога и в този суетен свят не си губете времето с глупости, с глупави суетни идеологии и философии. По прост живот от това не можете да водите, всичко друго са ненужни усложнения, водещи от пусто в празно или от трън та на глог. Или както е казал Еклесиаст, че няма нищо ново под слънцето, всичко е суета и гонене на вятъра.

  3. #3753
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006
    „В наши дни дори и да не искат, духовните хора ще бъдат принудени от дявола да се свържат помежду си. Например един семеен човек християнин ще се старае да намери за дома си някой добър майстор, който да бъде и вярващ човек. Така и единият, и другият ще търсят духовни хора, за да се получи сътрудничество. Постепенно духовните хора от всички професии и науки ще се запознаят помежду си.
    В края на краищата дяволът със своята злоба, без да иска, върши добро: разделя овцете от козите. Така овцете ще се отделят от козите и ще бъдат едно стадо и един Пастир (Иоан. 10:16).
    Защото както се развиха нещата, светът е само за тези, които живеят в грях. Затова хората ще се разделят – ще се отделят овце от кози. Които искат да водят духовен живот, все повече няма да могат да живеят сред този свят. Ще търсят да намерят подобни на себе си Божии човеци. И тези хора са свързани помежду си.
    Сега воюваме с дявола! Затова гледайте да живеете като братя във възможно най-силна степен. Така ще извървим всички заедно пътя, който сме си начертали – стръмната пътека към сладката Голгота.“ ~ Паисий Светогорец

  4. #3754
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006
    Докторе, помня, че веднъж говореше нещо за вътрешния диалог. В крайна смета вътрешния диалог нещо вредно ли е или полезно? Може ли да се контролира или пък да се заглуши? И изобщо възможно ли е да разсъждаваме за нещо или да го обмисляме без вътрешен диалог?

  5. #3755
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Докторе, помня, че веднъж говореше нещо за вътрешния диалог. В крайна смета вътрешния диалог нещо вредно ли е или полезно? Може ли да се контролира или пък да се заглуши?
    Може да се наблюдава отстрани, с това се изчерпва възможността за интеракция с него. Всъщност вътрешния диалог не е нищо повече от фрагментите на егото, борещи се за надвластие помежду си, борещи се за вниманието, за това да влезат в полето на съзнанието и оттам като потенциалности да се реализат в действителността. Като смущения в едно радио, когато на една честота се чуват две излъчвания. Доколко това е полезно или вредно е безпредметен въпрос - полезно за кого и какво? Полезно е за конкретните пропагандатори, тези честоти, които се опитват да навлезат в съзнанието, но тъй като всичките се преплитат и често си противоречат, то вътрешния диалог е само един медиатор между тях и нищо повече. Волята настоява и действа, планува и се бори - съзнанието само наблюдава и слуша. Но тъй като съзнанието на несъзнателния човек е обладано от волята на едно или друго нещо в него, то в това съзнание никога няма тишина, а само безкрайната шумотевица на фрагментираното му его (тъкмо в което се състои несъзнателността му).

  6. #3756
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Волята настоява и действа, планува и се бори - съзнанието само наблюдава и слуша. Но тъй като съзнанието на несъзнателния човек е обладано от волята на едно или друго нещо в него, то в това съзнание никога няма тишина, а само безкрайната шумотевица на фрагментираното му его (тъкмо в което се състои несъзнателността му).
    Тоест, искаш да кажеш, че вътрешния диалог, това не е мой диалог, това не са мои думи, а това са думи на нещо, което ме е обладало? И чрез вътрешния диалог, това нещо ми казва какво да мисля и какво да правя, докато аз в същото време се заблуждавам, че това са мой думи? - Ако това е така, то как мога да разпозная, коя мисъл е наистина моя мисъл, и коя мисъл не е моя мисъл - например разсъждавам за войната в Украйна, как да разбера в тези разсъждения коя мисъл е моя мисъл, и коя е чужда и ми е внедрена от медиите примерно?
    Или пък гледаш си телевизия, някакви знаменца на дъгата в някой сапунен сериал или по новините и нещо от това ти остава в главата и изведнъж след 2-3 часа, както си лежиш, ти идва някаква мисъл, че си гей, ама ти знаеш, че не си гей и сега се чудиш тая мисъл, моя мисъл ли е или е внедрена мисъл?
    Последно редактирано от defender : 10-16-2022 на 21:38

  7. #3757
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Тоест, искаш да кажеш, че вътрешния диалог, това не е мой диалог, това не са мои думи, а това са думи на нещо, което ме е обладало?
    Твой думи са, но точно толкова колкото и изнервенността или удоволствието са твои усещания - тоест Аз е само техен проводник, а не техен притежател. Напротив, те притежават Аз-а. Но за поддържане на общата илюзия, те винаги трябва да се промъкват тихомълком. Защото когато си изнервен, ти не виждаш самата изнервеност като причина за състоянието си, а винаги е вмъкнато в контекста на “АЗ съм изнервен“. Точно тук идва момента на слагането на каруцата пред коня.

    Тук си говорим не толкова за идеи и концепции, колкото до твоето отношение и позиция спрямо тях. А що се отнася до самите идеи, да ти също си просто техен проводник, особенно ако си говорим за религиозни, политически и т.н. идеи - тоест идеи където има някаква кауза, някакво намерение и интенционалност, посока на действие и цел. Иначе сухата информация, там тя си се разпространява самоволно и самоцелно, защото не е облагодетелстваща ничии интерес (не само интереса на външни лица и субекти, но и на вътрешно-човешките елементи, на тези части в човека, които биха се възползвали от дадена информация). А за мисълта че си гей ("примерно" ), няма голямо значение дали е твоя или внедрена, щото важното е че вече си я помислил. Обикновенно за това дали си “обладан“ от една идея, може да се съди за това колко остра е реакцията ти, когато тази идея бъде оспорена или потвърждавана. Както гласи фразата “ Може да убиеш човека, но не и идеята“. Това е тъкмо защото идеята е надсъзнателен организъм. И макар идеята да се поддържа и да живее в умовете на хората, тя все пак има съвсем различен характер, има си свой път и живее по свои закони, които все още са мистерия.

  8. #3758
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    А за мисълта че си гей ("примерно" ), няма голямо значение дали е твоя или внедрена, щото важното е че вече си я помислил. Обикновенно за това дали си “обладан“ от една идея, може да се съди за това колко остра е реакцията ти, когато тази идея бъде оспорена или потвърждавана. Както гласи фразата “ Може да убиеш човека, но не и идеята“. Това е тъкмо защото идеята е надсъзнателен организъм. И макар идеята да се поддържа и да живее в умовете на хората, тя все пак има съвсем различен характер, има си свой път и живее по свои закони, които все още са мистерия.
    Подсъзнанието няма критерии за истина или лъжа, то приема всичко за чиста монета. Съзнанието е филтърът на мислите ти. Затова не можеш да ограничиш потока на идващите мисли, но пък можеш да ги филтрираш. Затова, когато примерно гледаш телевизия и нещо се внедри в подсъзнанието, то го запаметява и после оттам може да ти изскочи мисълта, че си гей (и ти не можеш да контролираш този процес, дали мисълта ще ти изскочи или не), но съзнанието трябва да филтрират дали тази мисъл е истина. При повечето хора съзнанието е инерционно и затова те приемат всичко, което им минава през акъла, като истина и оттам или стават гейове или пък стават гейове в отрицание.

    Да те питам, защо Фройд казва: “Азът не е господар в собствения си дом”.
    Това не означава ли, че по дефолт човекът е едно обладано същество, което по дефолт не живее своя живот. Може би затова в Библията се казва, че само чистите по сърце ще видят Бога т.е. тези, които са се освободили от тази обладаност. Например човек не е ли обладан от това, в което търси удоволствие (например парите или жените), това нещо не започва ли да определя начина му на мислене и логика, демек обладава го?
    Последно редактирано от defender : 10-17-2022 на 23:08

  9. #3759
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 006

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си