Православие

[defender]

Всъщност атеистите, които нямат кураж да не вярват в Бог, като резултат се превръщат в мразачи на Бог (а оттам и на вярващите).

[hecu2]

Ябълката на раздора е произходът на живота.

За да бъдат самостоятелни, а не зависими от останалите, атеистите трябва да представят своята версия за произхода на живота и така да си консолидират логическата самобитност.

Само че тезите им до сега издишат много зле и най-големият проблем е, че те самите го знаят - някои се срамуват, други го прикриват като се правят на невежи по собствените си въпроси.

Вярващите в Бог, от друга страна, просто вярват в един прост отговор - вярата няма какво да доказва. Атеистите са тези, които трябва да противопоставят логиката на фактите срещу вярата в Бог.





И всеки път логиката на фактите клони към пълен разпад на статуквото.

Произходът на живота е въпрос, чиито отговор освобождава. А както всички знаем, настоящото световно статукво е положение, което поробва.

Всички знаем, че науката е невярна. Невярна е, защото науката се диктува от бизнеса, а бизнесът иска да експлоатира потребителите и науката е поставена в положение да доказва неверни неща, за да се поддържа централизма на потреблението.

Всички знаем, че в самия бизнес няма нищо лошо. Бизнесът е принуден да бъде лош заради държавата. Държавите държат силовите методи и поставят условието, че ако бизнесът не отговаря на техните условия и не допринася за укрепването на робството, държавата ще забрани всеки свободен бизнес на своя територия и той ще бъде държавен.



Така се получава... че ако атеистите стигнат до (напълно годния за научаване и опознаване) отговор на въпроса за произхода на живота... те ще докажат Създателя по косвени методи и сами ще предадат себе си в опита си да се консолидират.

А докато се опитват сами да предадат себе си... ще трябва своевременно да сринат устоите на съвременния свят, започвайки от науката, продължавайки с бизнеса и приключвайки с държавността.




Така че атеистите много добре осъзнават, че това да си атеист на практика означава да прекараш живота си в невежество (доброволно незнание и избягване на информация)... защото това е единственият успешен начин да бъдеш атеист.

Което обаче по никой начин не превръща вярващите в знаещи, и така всички се лишават от повода за гордост, в името на това светът да остане такъв, какъвто е.

[defender]

Което обаче по никой начин не превръща вярващите в знаещи, и така всички се лишават от повода за гордост, в името на това светът да остане такъв, какъвто е.

Вярващите са знаещи, че са вярващи. А вярата е вид смирение на ума, а не гордост на ума.
Вярващите са знаещи, като атеистите, но имащи куража да смирят ума си и понесат последиците. Атеиста сякаш се бори за оцеляване на всяка цена, той не е в състояние да смири ума си за да вярва, това му причинява потрес и шок. Той търси материалната полза и оцеляване на всяка цена, което до някаква степен прави атеизма вид подразделение на сатанизма.

[defender]

Абе както и да го гледаме всяко приемане на външния свят прекалено насериозно и проява на Егото.
А кой приема външния свят най-насериозно ако не атеистите?


Ако Бог не се виждал външно, значи нямало Бог - това може да бъде заключение само на човек с развито его.
Този човек хем казва, че живее фективен и лицемерен външен живот за да убие егото, хем в същото време приема външния живот, като доказателство, че няма Бог.

[hecu2]

Има нещо вярно. Не бих нарекъл атеистите сатанисти - те просто следват логиката след допускането, че няма Бог. Тя диктува, че... рано или късно, в определен момент от веригата... човекът е просто животно. Което ги прави неосъзнати сатанисти.

Споменах тази завръзка в темата за сатанизма, но не я разгърнах...



Много рядко ще срещнете правилния отговор на въпроса, Каква е разликата между човека и животното?

[defender]

Много рядко ще срещнете правилния отговор на въпроса, Каква е разликата между човека и животното?

Може би разликата между човека и животното е че човекът може да се съпротивлява на животинските си инстинкти за оцеляване, защото е господар на себе си, докато при животното негов господар са инстинктите и той ги следва, като вързано магаренце.
Човекът, може да прави разлика между външен и вътрешен живот и когато трябва да жертва външния живот и като запази достойнството на вътрешния си живот (казано в твой стил), а животното не може.

ПП: Човекът-животно и Човекът (с главно "Ч") взаимно се смятат един-другиму за болни. Само, че човекът с главно "Ч", разбира доводите на човекът-животно за неговото поведение, а човекът-животно не може да разбере доводите на човекът с главно "Ч" и го смята за болен.



А според тебе, каква е разликата?

[hecu2]

Ами... да, почти го каза =) Особено с послеписа.

Но ако съм лаконичен, никой нищо няма да разбере... така че колкото и някои да смятат моята обстоятелственост като личностно инвазивна, аз пак ще си изложа обосновката.



Трябва да се замислим, първо, че по много показатели човек не се различава от животните.
- и животните имат интелект, който е доказан и демонстриран многократно у много видове;
- и животните имат емоции, които са доказани и демонстрирани (в Англия е забранено да се извършва хирургическа операция върху октопод без анестезия);
- и животните имат култура (в Индия в последните години приеха закон, който признава делфините за личности, а косатките са официално признати за първата не-човешка култура);
- и животните имат памет (слоновете оплакват своите мъртви, помнят мястото на смъртта им и го посещават групово на същата дата години наред, върпеки че останките отдавна ги няма, знае се и че понякога погребват стопаните си, ако видят как загиват)...

И прочие...

За никого не е тайна, че сходствата между организацията на нашите цивилизовани поселища и мравуняците на мравките и сходните видове насекоми са поразително идентични.



С други думи... всичките тези проявления на човека - интелект, емоции, памет, култура, социална структура - това са ЖИВОТИНСКИ прояви. Това НЕ Е поведение, което ни характеризира като хора. И това НЕ Е поведението, което ни прави хора, различни от животните.

Тоест, сатанистите са прави, че ако само това се взима предвид, тогава да - 100% от поведението на човека в битовия му живот е едно типично животинско поведение и няма разлика.






Като цяло из делничните хора е разпространено схващането, че сме хора защото сме повече - по-интелигентни, по-емоционални, по-паметливи, по-културни и тн...

Това си е чист Марксистки комунизъм. Един от най-известните му постулати е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. По силата на тази логика широко се смята, че защото ние сме от всичко по повече, затова и имаме качествена разлика спрямо животните.

Всеки знае обаче (но не се замисля), че количествените натрупвания НЯМА от само себе си, заради самото натрупване, да доведат до качествени изменения. Най-елементарното доказателство е, че няма яснота в каква посока ще е изменението - кое определя дали ще е за по-добро или за по-лошо, дали ще се подобрява или влошава и какво значи това?

Количествените натрупвания са само една критична маса, но дотам. Колкото и да е задължително необходима, критичната маса без КАТАЛИЗАТОР ще си остане само това - критична маса. Купчината с лайна ще си остане просто една купчина лайна, колкото и да расте. В планините е забранено да се сере където те напрегне, защото от една надморска височина насетне разлагането почти го няма и ако всеки си сере свободно, скоро всичко по върховете ще се покрие с вечни лайна. Понеже на толкова високо катализаторът, който управлява качествените процеси, го няма.




Така че е ясно, че колкото и да сме повече по животинските показатели, е нужен някакъв катализатор, за да сме различни. И тук на помощ идва... чистата математика.




В математиката, както всички тук знаем, има два вида числа:
- рационални (прост запис на отношението на две числа)
- ирационални (не могат да се представят като обикновена дроб, само десетична)

И точно тези, чието представяне по обичайния начин има проблем, се делят на:
- алгебрични
- трансцедентни

Не е ли интересно названието "трансцедентни"?


До сега някак си се получаваше, но при трансцедентните вече гредата е пълна - те не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.

Не могат да се получат само от реални числа. Никога.





Трансцеденталност означава въздигане... възкачване... възнасяне... Става дума за преминаване отвъд някаква непреодолима граница.

Едно от най-известните трансцедентни числа е Неперовото число - константата е.

За първи път константата е открита от Якоб Бернули през 1685г, когато тръгнал да смята сложна лихва. За любознателните ето цитат на събитието:

Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?

Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.

Тоест това е качествен праг, който никога няма да бъде надскочен, по никой начин.



Интересното идва по-късно:

През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е a^b (а на степен b) да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.

С други думи... закон е... че когато едно алгебрично число се степенува с едно ирационално число, това води до трансцеденталност.




Тоест, математиката още в 20ти век е доказала, че количествените натрупвания не могат да водят до безкрайни качествени изменения, а вместо това водят до един праг на качеството, който никога няма да бъде надскочен без прилагането на катализатор.

С други думи... натрупването на животински прояви е невъзможно да произведе човек.






Нещо трябва да се повдигне в степен. И всъщност, именно това е дефиницията на думата "съзнание".

Дефиницията на "съзнание" е - да знаеш, че знаеш.

За да има трансцедентност (въздигане), алгебрично число трябва да се степенува с ирационално алгебрично число.

Тоест, корен на израз от рационални числа, трябва да се степенува с корен на израз от рационални числа, който не може да се запише като обикновено отношение и представлява безкрайно, десетично и непериодично число.

Степенуваме знание с някакво друго, по-особено знание. Това по-особено знание представлява "вечно приближение".



Има само едно "вечно приближение", и това е истината. Истината е непознаваема, защото тя не може да бъде изкомуникирана, вместо това можем само безкрайно да се стремим и доближаваме към нея. Истината или е даденост, или ако не, присъства само като вечно приближение.


С други думи... отговорът е "да знаеш истината".



Тази поредица от гатанки не само има твърди математически корени, но отговаря на абсолютно всички останали опорни точки:

- Исус казва, че който знае истината, ще бъде свободен: всеки човек е свободен по рожденно право, защото истината е негово право;
- който не е способен да знае за Исус (който е самата истина), той не е възможно да бъде свободен: животните не са способни на вяра в Бог и те винаги са слуги на човека;


Така че разликата между човека и животното е, че човекът е способен да знае истината, а животното не.




Човекът се РАЖДА с истината в себе си. Той я знае като даденост. Тъй като истината не може да се комуникира, а се раждаш с нея, нищо, което не е създадено човек, не може да стане човек с количествени натрупвания. (Количествените натрупвания не снабдяват с истината, а с вечното приближение.) Единственият момент, в който човек "не знае" истината, е когато я обвива в лъжи и заблуди, на които е порявал. Тогава човек спира да се държи като човек и започва да проявява само типичните животински проявления.



Отговорът на Дефендър на въпроса е правилен, но е представен като по-ограничено следствие.

[hecu2]

И по силата на същата логика, Бог не може да бъде наследен.

Както накратко щрихирам въпроса в "Упътване към Изхода", никога не се казва, че някой ангел може да стане Бог. Това изглежда е невъзможно, а единственото възможно е да се наследява Престолът на Бог, или Божието Царство, или такива неща... но не и ролята, не и превъплъщението.

Именно защото съществуват непреодолими качествени граници.




Интересното е, че според Книга на Енох (която църквата НЕ признава за канонична, освен Етиопската църква) хора са ставали ангели - наприер Енох (дядото на Ной), който в Книга на Енох е въздигнат като ангел и приема името Метатрон.

Подобни свидетелства се срещат из еврейските апокрифи, които НЕ СЕ смятат за канонична час тот християнската Библия. Често се споменава и че Адам е въздигнат до позицията на ангел, някои текстове, част от Кабала, твърдят дори, че Архангел Михаил е всъщност въздигнатият Адам.





Подобна идея би означавала, че човекът и ангелите са едно и също същество. В различни степени на проява. Тоест, че едните представители на това същество се държат предимно животински, а другите представители на същото същество се държат "най-човешки".

Въпреки че това подлежи на дебат, това че нищо и никой не може да наследи Бог е без съмнение, както и това, че животно не може да наследи човека.



П.П.
Между другото, съществува разсекретен доклад на ЦРУ, в който се твърди, че според изследванията на ЦРУ (поръчани на специален техен агент), не се случва такова "сливане на съзнанието с Първоизточника", каквото се пропагандира в масовата комерсиална съвременна езотерика. Документът се нарича "проект Гейтуей". Документът е от 1983г, разсекретен е през 2003г, преведен е на български от мен тук -> http://apocryphal-academy.com/index....sg1423#msg1423

[defender]

"Християнското смирение не е малодушие и не е вътрешна слабост. Дори и малодушният човек да иска да си отмъсти, неговата вътрешната страхливост няма да му позволи да стори това. Това не е някакво смирение, а констатиране на своето безсилие. Напротив, смирението е истинската сила на ума, когато можеш да отвърнеш на удара с удар и смело да победиш гнева.

В реалностите на нашия свят има такова явление като сатанизма. Служителите на този безумен култ, избрали откровеното зло и насилие като основни ценности на живота, понякога не се колебаят да принасят в жертва на дявола живи хора. Малко хора знаят, че в този зверски ритуал, немислим в своята жестокост за здравия ум, самата жертва е моментът, в който нещастният човек допуска в себе си гняв към мъчителите. И това се признава за победа.

Уви, култовата интуиция на сатанистите в случая съответства на духовните реалности. Затова Христос побеждава на Кръста дявола, защото по време на невинни, несправедливи страдания Той разкрива в Себе си любов и прошка, а не злоба, омраза или жажда за отмъщение."

[defender]

Когато някой каже, че не се има за авторитет, докато раздава авторитетните си квалификации относно другите.

[defender]

На докторчето вече нищо не може да се каже, защото ако кажем нещо, той е толкова духовно напреднал и осъзнат, че само ще дойде да ни изобличи какви комклексари сме, че точно това сме решили да кажем и че точно по този начин сме го казали и поради това от какви психични проблеми страдаме.

Доктора вече до такава степен се е извисил в медитацията и самосъзнанието, че скоро ще се слее с въздуха и духовното небе, а на земята ще му останат само телесата, лайната и чорапите.

[inewton]

Да се държим добре с хората, но не лицемерно. По- добре е да те мразят заради държанието ти, но да си подтикнал към полезно, отколкото да те обичат защото ги хвалиш без причина.

За жалост много хора поощряват другите, за да им се харесат, като всъщност ги подкрепят в грешките им.

[Knispel666]

Когато някой каже, че не се има за авторитет, докато раздава авторитетните си квалификации относно другите.

Че то други квалификации, освен авторитетни, има ли? Даването на оценка непременно е едно себеласкателство, без значение дали е положителна или отрицателна, а живота на един човек, колкото и да е смирен и неосъждащ другите, неминуемо е съпроводен с даването на оценки. Въпроса е в това доколко смята оценките си за валидни и истина, или ги смята за нещо изцяло субективно и с това дава свобода на всеки да ги разбира както иска. Когато се провъзгласиш сам за авторитет, това автоматично значи че смяташ оценките си за валидни. Такова нещо аз никога не съм правил. Не твърдя че говоря като авторитет, нито дори от името на някакъв друг авторитет, както правиш ти и всеки вярващ. Даже обратното, насърчавам всеки да мисли със собствената си глава, а не през призмата на измислени авторитети. Ако в писането ми се открива все пак авторитарен тон или хаплив тон, това е от чисто стилистични подбуди. А ако ти ме възприемаш като авторитет, това си е твоя работа.

[defender]

а живота на един човек, колкото и да е смирен и неосъждащ другите, неминуемо е съпроводен с даването на оценки.

Мисля, че човек, който няма потребност да се смята за авторитет над другите, дава оценка относно другия само за пред себе си и не изпитва желание да изкаже на глас тази оценка пред другия на всяка цена.

[Knispel666]

Мисля, че човек, който няма потребност да се смята за авторитет над другите, дава оценка относно другия само за пред себе си и не изпитва желание да изкаже на глас тази оценка пред другия на всяка цена.

Така е, но даването на оценки, особено негативни, не е задължително обвързано с потребност за авторитет над другите. Може и да е с цел помагане. А може и да е с цел тролене

[defender]

Може и да е с цел помагане. А може и да е с цел тролене

И в двата случая за да го правиш, значи един вид се преживяваш, като негов ментор. Демек преживяваш себе си през него, даваш оценка за себе си, през оценката си за другия.

[Knispel666]

И в двата случая за да го правиш, значи един вид се преживяваш, като негов ментор. Демек преживяваш себе си през него, даваш оценка за себе си, през оценката си за другия.

Във всички случаи, освен при троленето, е даване на оценка на себе си. Във всички случаи е вътрешна игра на "Кои съм Аз". Казвам че троленето е изключение, понеже там трола може да се дегизира както като авторитет и ментор, така и като опитващ се да помогне и даващ съвети, така и като всичко останало, но самия трол като архетипна същност не е нито едно от тях. Оценките му са умишлено невалидни и неискрени. Тои е нищо и никои, и затова може да бъде всичко и всеки. Така тои непременно разваля вътрешната игра на всеки, които е приел ролята и фантазията за себе си твърде насериозно.

[defender]

понеже там трола може да се дегизира както като авторитет и ментор, така и като опитващ се да помогне и даващ съвети

Добре де, а тролът на какъв принцип определя в настоящия момент точно в какъв персонаж да се трансформира (в ментор, помощник, съветник и т.н.).
Това не зависили от това, какво поведение тролът вижда в другия човек и оттам му идва идея в какъв да се трансформира?

Самото желание тролът в настоящият момент като какъв да се дегизира, от къде идва?


ПП: Примерно виждаш човек, който говори за картофи, тролът като види такъв човек може ли спрямо този човек да реши да се дегизира в човек, който говори за ядрена физика с него? И защо точно това решение взима тролът?

[defender]

Другото което ми е интересно - този трансформиращ се трол не е ли един вид джендър.
Тоест ти казваш, че единствения начин на съществуване във външния свят е джендърския.
Което веднага ме навява на мисълта, че ти нямаш нищо против във външния свят да се преживяваш, като гей и защо не го правиш - защо не позволяваш на тролът да бъде гей?

[Knispel666]

Добре де, а тролът на какъв принцип определя в настоящия момент точно в какъв персонаж да се трансформира (в ментор, помощник, съветник и т.н.).
Това не зависили от това, какво поведение тролът вижда в другия човек и оттам му идва идея в какъв да се трансформира?

Самото желание тролът в настоящият момент като какъв да се дегизира, от къде идва?


ПП: Примерно виждаш човек, който говори за картофи, тролът като види такъв човек може ли спрямо този човек да реши да се дегизира в човек, който говори за ядрена физика с него? И защо точно това решени взима тролът?

Трола е като един рибар - залага капани и мрежи на много места, но хвърля въдицата си само там където наи-много кълве. Все пак безполезно е да чоплиш там където няма рана. Местата не са много и принципно залягат на съвсем фундаментални човешки потребности и особености, архетипи ако искаш. Така както воинственото осъждане е мъжкия архетип, а помощта и съветването са женския, въпреки че в основата си са едно и също нещо.

[Knispel666]

Другото което ми е интересно - този трансформиращ се трол не е ли един вид джендър.
Тоест ти казваш, че единствения начин на съществуване във външния свят е джендърския.
Което веднага ме навява на мисълта, че ти нямаш нищо против във външния свят да се преживяваш, като гей и защо не го правиш - защо не позволяваш на тролът да бъде гей?

Аахаахахха, и защо да се преструвам на геи пред теб, дето вече си геи? Няма логика да казваш такова нещо, освен ако не ти се иска да си представяш че съм геи. По-добре да чопля болната ти съвест, като постоянно ти напомням колко е лицемерно и дегенератско от твоя страна, особено за християнин, дори и да нямам особенно мнение по темата.

[hecu2]

Между другото, мога да препоръчам един много добър материал, разглеждащ идеята за Бог от психологическа гледна точка.

Материалът идва на български благодарение на труда и доброволното дарение на Glasberg - част от екипа на Апокрифна Академия.

Авторът е Джордан Питърсън, един модерен и много известен в момента западен психолог. Glasberg представя няколко негови лекции като ги резюмира и създава съкратен писмен български вариант с най-важната смислова рамка на разсъжденията му.

Може да се намери тук: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0

[defender]

Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.

Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.

[defender]

Между другото, мога да препоръчам един много добър материал, разглеждащ идеята за Бог от психологическа гледна точка.

Материалът идва на български благодарение на труда и доброволното дарение на Glasberg - част от екипа на Апокрифна Академия.

Авторът е Джордан Питърсън, един модерен и много известен в момента западен психолог. Glasberg представя няколко негови лекции като ги резюмира и създава съкратен писмен български вариант с най-важната смислова рамка на разсъжденията му.

Може да се намери тук: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0

От чисто религиозна гледна точка не видях нищо интересно за Бог, но от психологическа гледна точка има интересни за мен неща.

[hecu2]

Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.

Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.

Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.

А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.




Аз бих казал...

Че в Сътворението (ще рече природата) има съграждащи принципи, и разграждащи принципи. Като всичко, разбира се, идва от Бог като Творец.



Лична теза:

И разграждащите и съграждащите принципи според мен са СЪЗИДАТЕЛНИ. Според мен не може да се посочи нищо, което да не е съзидателно.

Обосновка:

За обосновка ползвам Закона за запазване на енергията - енергията не се създава и не се унищожава, тя просто Е. Следователно, не съществува такава концепция като "идеално унищожение", защото нищо не може да бъде идеално унищожено. То може да бъде изменено... до неузнаваемост... но това означава, че унищожението "създава нова форма на нещото".

В Кабала се гледа от тази гледна точка... че преди Сътворението е бил само Бог. Тъй като го е имало само него, то в такъв случай Бог е използвал Самия Себе си като платното, върху което да рисува.

Следователно, това е причината Сътворението и всяко нещо да се СЪДЪРЖА в Бог и да няма нищо извън него - защото ВЪРХУ и ОТ Бог е направено всичко и всяко нещо представлява разграничена част от Него.

Така в Кабала концепциите за божествено и небожествено се дефинират спрямо пълнотата на капацитета си - безграничните неща са божествените, ограничените неща са небожествените. Но няма "външни" неща за Бог.

И по тази логика, идеано унищожение никога не е имало и няма как да има, защото Бог винаги остава.

Следователно, в корена на нещата, говорим за ред или за хаос, а не за създаване или унищожаване (като идеални понятия).





Така че според мен човек е свободен да избира между съграждащите и разграждащите принципи в природата (тоест, Сътворението).

Според мен болката е свързана с разграждащите принципи.

Според мен, злокачественият порядък е ПОСТРОЕНИЕ, чиято цел е, да осигури някакъв ред, за да ПРИКРИЕ или за да ПРЕДОТВРАТИ болката... вместо да я превъзмогне истински, чрез доброкачествен порядък.

Доброкачествен порядък би бил онзи вид ред, който създава възможност за безкраен ред по-нататък. Злокачествен порядък би бил онзи, който създава ограничени възможности за бъдещ порядък, до един момент, в който порядъкът става невъзможен.

Това би се вързало с горната ми лична теза, че божествените неща са безграничните, а небожествените - ограничените.

Туморите и раковите заболявания биха били пример за злокачествен порядък в тялото. Самозалъгването и илюзиите биха били пример за злокачествен порядък в психиката. И двете неща са порядък, който временно спасява от болката, но не избавя и затова обрича на много повече бъдеща болка.





Лична теза:

И затова според мен Злото си има структура и порядък, както и разграждащите процеси имат някакъв ред и последователност. А това значи и цел.

Обосновка:

Използвам Кабала за обосновка... въпреки че текстовете на еврейския мистицизъм са в 90% недостъпни за изследване и почти цялата общоизвестна информация за това е на доверие. Затова е много трудно да се посочи конкретен източник или изследовател.

В Кабала учението за Злото се нарича Клипот.

В Клипота, злото се представя метафорично като обвивки, които изолират от божественото. Човешкото същество се представя като семе, или като лукова глава. В неговия център и сърцевина се намира божественото. Всяка от външните обвивки, според Клипота, цели, да прикрие и маскира божественото.

Най-външните обвивки се разглеждат като най-покварени и отдалечени от божественото, а най-вътрешните се приемат за полу-божествени или просто греховни.

Според Клипота, идеята на всичко това е, да не се прахосва божествената светлина извътре, а вместо това, чрез обвивките на Злото, вместо да блести навсякъде, на божественото да се даде насока, цел и съсредоточаване в някакво направление. Точно както покълва едно семе или луковата глава - кълнът и същността се развиват и разцъфват точно в една посока, определена от обвивките, които защитават и предпазват (от разхищаване и прахосване), скриват и маскират сърцевината.

Това евентуално обяснява дарбите и заложбите и разликите в характера от човек до човек. Божественото у всеки човек е скрито по различен начин (добродетелта е една, но пороците са безкрай, както се описва във всички познати морални системи).



Затова личното ми мнение е, че опознавайки своите пороци и ограничения, човек открива определения градивен път за своето развитие.

И в подкрепа на своето мнение бих изтъкнал факта, че точно така се действа в ритуалното сатанистко насилие, когато се създава умствено контролиран роб - проявата не се заповядва, а се предопределя чрез съобразеното умишлено създаване на ограничения. (Извратената форма на действителния божествен принцип в Сътворението.) И по този въпрос вече мога да се позова на конкретни изследвания и документи (за разлика от кабалистичните спекулации).





Затова личното ми мнение е, че свободната воля на човека не може да се нарушава, като в горното представяне на нещата.

По-скоро бих казал, че човек може да избере да унищожава себе си (да разгражда себе си)... което е път към гибелта, КАКТО И път към изцерението и винаги носи болка.

Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие. Само че, както и в нормалното строителство, този градеж не може да се случва като един вечен и непрекъснат процес, а на етапи определени изградени структури (без които не е било възможно да се продължи) трябва да бъдат разрушавани.

Както в строителството се изграждат скелета и дори спомагателни бетонови построения, за да се доведе строежа до определена височина, но които на по-късен етап трябва да бъдат съборени, за да може да се продължи с градежа.


Същото е и с душевната болка и душевното удоволствие. А човек трябва да избира правилно (стремеж към духовното блаженство) в продължение на този процес. Според мен.