Православие

[DoctorSatan1488]

Ми че човекът в този свят не е в нормално състояние ве, той живее в състояние на тотално противоречие между живот и смърт.
Ако приемеш и животът и смъртта за истина означава да се разцепиш ве и да живееш в джендърно състояние.

Не, понеже живота и смъртта са двете страни на едно цяло. Обратното, именно разделянето на света на противоположности е джендър състояние (много готина фраза, ще ти я открадна). Егото всъщност е едно джендърно състояние, понеже макар човешкото същество да е едно цяло, то егото го разцепва и фрагментира на множество състояния, като винаги само едно от тях се проявява в даден момент. Точно като при джендърите - днеска е жена, утре е мъж, както му дойде. Както и тия с многото личности в тях - при определени условия се явява едната личност, при други - друга личност и така. Докато самата човешка същност е отвъд състояния, настроения и идеята за личност.
Това фрагментиране се дължи на социалното издигане и възпитание на човека. Всъщност именно в това се състои идеята за съзнавано и несъзнавано - че несъзнаваното е част от човешката същност и знание на човека за самия него, която е била отхвърлена от общественото обособяване и е преминала там някъде отзад, в заключената стаичка, където човек я е скрил от самия себе си. Страха от смъртта е също заключен там, отхвърлен, но съвсем активен, даващ видимо отражение и проекция върху съзнателното.
Дефрагментацията, тоест съединяването на отделните психически фрагменти, изкарването на несъзнателното в съзнателното, или както Юнг го нарича " Съединяване със Сянката на АЗ-ът", е анти-тезата на това джендърно състояние.

Сега разбираш ли защо казвам че смъртта и злото не бива да се отричат като истина? Ти може да не живееш със зло и смърт като основни ценности, но те все пак са истина и цялото ти същество го знае, така че когато ги отричаш, те не изчезват, а само преминават в сенките, откъдето именно почват да правят мизерии върху живота. Иначе самата смърт е логичния завършек на нещо крайно, така както раждането е началото му. Но за живеещия, смъртта е просто илюзия, защото се опитва да си я представи, да я изживее, което няма как да стане. Това което го плаши е не смъртта, a идеята за смърт през перспективата на живеещия, идеята за крайно и трайно унищожение на всичко, което Е. Но в това е уловката - той НЕ Е и НИКОГА НЕ Е БИЛ, само Егото му Е. Затова идеята за смърт е ужасяваща за Егото и то се стреми всячески да я изтласка в несъзнаваното.