Православие

[BlacklaslalNigga]

Принципно доказателство за успешно наблюдение на вътрешните процеси е моменталната промяна в цялостната система на себевъзприятие

Интересна мисъл, ако правилно съм я схванал. Тази мисъл има сходства със част мислите на Дж. Кришнамурти. Където неговата философия се състой в просто наблюдение на себе си(без анализ, без прищявки, без съдене и прочие). Чисто внимание(наблюдение). Ако не си го чувал, би могъл да те светне с нещо, не приказва никога със академични думи (макар да може), и най-вече подкрепя " мислите за себе си , когато говоря, задавайте си сами въпросите, а не чакайте от мен отговора". Това беше с лекото отклонение.

. Наричам го обратна рефлексия, в смисъл такъв че всяко фундаментално прозрение във вътрешната организация, ако е истинско и не е плод просто на затвърждаващи постановки и “удобно мислене“, то води до цялостна измяна в психиката. На свои ред пък доказателство за качествена измяна във психиката, може да е единствено и само поведението, защото двете вървят ръка за ръка и без едното, го няма и другото.

Абсолютно се съгласявам с написаното. Значи да разбирам, че ти си от малък (юнош) наблюдателен към околните и себе си. Съответно наблюдателния и е по спокоен характер. Тази извадка я правя от това, че умееш да наричаш това което си наблюдавал в себе си със свой собствени думи. Т.е. при теб четенето на психо. книги идва като следствие. Предполагам, че докато четеш си казваш: "А, това съм го наблюдавал в себе си, ама не знаех че така се нарича".

От друга страна, кой друг освен мен може да е гарант за успешно наблюдение, след като няма моя достъп до собствените ми мотиви? Но пък и това е малко като да съм хем затворник, хем надзирател. Все пак поведението е гарант за каквото и да е, само съотнесено спрямо психичното, спрямо мотивите, както и обратното. Тоест винаги част от пъзела остава скрит. Самоанализът никога не може да бъде обективен по презумция, но e все пак нещо донякъде работещо (като метод).

Ха, това е много ловък въпрос. Като цяло си прав. Ама има една частичка, която ми подсказва, че може би не изцяло. Съгласявам се със отговора ти на същото мнение съм, просто има едно отклонение, което трябва се има предвид.
Ако си имал възможността да си около дете, близко на семейството ти. Т.е. си го виждал повече от един път и особено, когато е на 4+ е по разговорливо и точно тогава, може да наблюдаваш някого, стига да е чисто наблюдение(аз го наричам да наблюдаваш със сърце, Защото сърцето е отворено към всичко. Без да очакваш и търсиш нещо в наблюдението си, тогава пристига повече информация даже без някога да си й обръщал внимание ппц.). Така да е, почваш да виждаш едни неща в това дете, който препознаваш в себе си(може би детското ти аз), най- вече спомени започват твой детски да се завръщат. И тогава макар да не съм аз в главата на детето, мога изключително интуитивно да усетя какво мисли или какво ще иска да направи. Съответно някой по опитен от теб (в тази насока) и по възрастен(житейски опит, който ти дори и да си живящ активно не можеш да достигнеш). Тогава такъв някой може да разчете като книга. В някой отношения той ще разчете неща, които ти му ги даваш като информация (вербалн, нон-вербална)и само дотам ще знае за теб. Но е възможно да долови доста повече. Без ти самия да го съзнаваш.
Добър пример затова е, ако си имал изключително добър учител, който те вижда, че се стараеш и се опитваш да разбереш, и все ти дава уш напътствия и с лека усмивка на лице те наблюдава. И ти знаеш много добре, че той леко така те плъзга по пързалките и винаги изглежда с няколко крачки пред теб и готов на всичко което ти можеш да му сервираш. Защото знае много добре какви са ти дерзанията, но знае, че трябва да прочетеш, осмислиш, видиш на улицата и чак тогава ще го разбереш изцяло, за да го практикуваш ти самия.


Самоанализът е едно, а самонаблюдението друго. Причината за самоанализа да не е цялостно обективен е фрагментацията на всеки от нас. Фрагментирана мисъл, фрагментирана перспектива = фрагментиран краен анализ (заключение относно дадено дерзние което анализираш). Макар, ако те усещам правилно, ти едва ли си правиш някога крайни заключения, освен ако не е повече от бетон основа.
Та, да изпитвал ли си някога тихата мисъл :Д. При самонаблюдение, онзи кратък момент където си бил ядосан и тъкмо самата ярост спада и за момент, ти се виждаш отстрани как биеш или псуваш или каквото там. Чуваш сърцето си. Но няма мисъл има само наблюдение. вследствие на наблюдението пристигат вече мислите. О, ядосън съм, О, еди какво си. Обаче преди те да пристигнат, виждаш с такива очи където нито си ядосан на себе си, дори е възможно да изпиташ състрадание. Мигновенно тогава без да мислиш знаеш кой са правилните действия.
Ти си в Германия, забелязваш колко са чисти всички коли спрямо България и изведнъж периферното ти зрение долавя едно изкрящо жълто перно което се задава отстрани, обръщаш се и едно жълто ламбо пред теб. И си казваш "бреей". Е,да ама преди да пристигне думат "брей" е било първо наблюдението, което като стимулант събужда реакцията (емоционална)- съответно и мисълта. Те винаги са по бавни. Защото живеят във (физ.)времето и строго зависими от него.
Ако видиш мечка, първо тръгваш да бягаш от нея и чак тогава си казваш ебаси мечката. Знам, че е пример за инстинктивна реакция, но факта, че директно реагираш, означава че веднага си съзнал наблюдаваното и нямаш нужда от мисъл, за да направиш и то, правилна реакция, спрямо ситуацията.
Как така във такива моменти имаме паметта и знанието да реагираме светкавично без мисъл, но толкова правилно, че все едно е имало мисъл преди действието. Защото ако си изпадал в ситуации, изисква бързо реагиране и почти никакво мислене, оставаш гол и разчиташ на всяка гънка знание, въображение, които имаш. Трудно ми е да го обясня. Затова ти дадох няколко различни примера за да можеш да се докоснеш до центъра на това което се опитвам да кажа.
Понякога и аз се хващам много за самоанализа, но понякога той е прекалено бавен, понякога той не е правилния подход. Понякога вътрешно знаем, какво да правим, в момента в който го съзнаем. Но не е ли първо самонаблюдение после самоанализ, ами ако крайната цел е да се прибереш и направиш самоанализ. Този анализ ще почнеш още по време на наблюдението да го правиш. А както написах по нагоре да наблюдаваш със сърце (предполага да не анализираш, а вътрешно (отворен към всеки отговор), просто да съзнаеш. След едно ниво на самоусъвършестване не винаги ти трябват думи в главата за да изкажем, за да съзнаем, за да дойде "ааххаа " момента. Той може да пристигне без грам мисъл ами само защото си наблюдавал нещо, без да го осмисляш. Осмисляното е на момента (в сега), като подсъзнателно (като тиха мисъл). като мечката която бяга към теб и изчезваш. Това е когато си си задал въпрос и през деня нещо се случва и ти чуваш случайно някакви хора си говорят и това което си говорят ти събужда мигновенна асоциация и ти отговоря на въпроса.
Този начин на отворено самонаблюдение или наблюдение, при мен лично се съчетва добре със предварително зададени на ум въпроси, чиито отговор не се надявам чрез самоанализ или непрекъсното мислене или четене да стигна до него. Оставям ги във времето да се отговорят.

Добави нещо относно самоанализ и самонаблюдение. Как ги различаваш ти? Как ги разбираш ти ?





Последния абзац съм прочел. С честността и искреността към себе си с двата палеца нагоре съм ^^. Трябва да бъде тренирано. И ниет лесно :Д. С тежките мисли само да кажа трябва да се внимава, трябва даже малко като ритуал(не говоря за свещи или специално осветени стай, това са залъгалки за очите и сетивата нищо повече) да се пристъпва към това. Ритуал като ментална настройка.
Това го написах по-скоро за някой, които с отворено око чете.