Здравейте! Иска ми се да поразсъждаваме върху една тема, първо ще направя кратко въведение, а след това по същество.
Аз съм любовницата,лошата, забранената, тайната, най-вероятно тази, която той търси само когато го "присърби" - накратко - АЗ СЪМ НИКОЯ.
Какъв е смисъла от такива като мен - госпожица никоя, защо мъжете избират да имат такива жени в живота си и преди да ми кажете, че е само заради секса бих се постарала да опровергая това, не ми се иска да вярвам, че просто искат разнообразие, секс получават от половинките си(говоря за мъжете на години, а не в тийн възраст 25 г нагоре). Когато човек обича даден друг човек не би трябвало да му минава дори през акъла да погледне друг/а, тогава той чувства пълно удоволетворение от общуването с въпросния човек и физически и духовно .Някои ще кажат, че мъжете избират "такива като мен", просто защото им позовляваме, уви аз се влюбих и не мога да кажа не..мога, но като, че ли не искам..не ме разбирайте погрешно не се чувствам добре от факта, че има едно излъгано момиче,че съм втора, че нямам право на него, нямам право да задавам въпроси, понякога се чувствам като неплатена проститутка, а когато ме прегърне силно и ме целуне по челото ми се иска да вярвам, че ме приема като жена, че ме уважава, а не просто използва. Грешна съм, долна съм, но и влюбена съм..не се оправдавам, но нали любовта е висше благо, а може би това е просто спасителна сламка за гузната ми съвест.Какво е мнението ви за изневярата, какви са мотивите, как бихте постъпили ако бяхте на мястото на една от трите страни..?