Съществува ли истинска любов

[Rakshy]

като зяпам кви ги говорите имам чувството, че само аз живея в реален свят :Д Ква е тая върховна цел - любов? Кой ви е промил мозъците така, че да го проповядвате едва ли не :Д :Д

[urpa4a]

като зяпам кви ги говорите имам чувството, че само аз живея в реален свят :Д Ква е тая върховна цел - любов? Кой ви е промил мозъците така, че да го проповядвате едва ли не :Д :Д

Някой да е казал, че е лесно да намериш, това което търсиш. Всеки говори за любов, ама си представя принца на белия кон и заживели щастливо...Само че любовта е много повече от блянове и мечти. Тук не се проповядва вяра в измислени богове или идеология. Идеята е, че всеки разбира по различен начин чувствата си. Въпроса не е да усетиш трепета или да го запазиш, а да подкрепяш тези, които винаги са зад гърба ти и те подкрепят във всяка една твоя стъпка, без значение какво им коства и просто в един момент, хората за които се бориш спират и питат - "ИСКАШ ЛИ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ МЕЧТИТЕ СИ, НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАШ ЗАРАДИ ТОВА!?".
Вярвай трудно е да не искаш мечтите на човека до теб, да се сбъднат, без значение че на този въпрос с насмешка ще кажеш - "ЛУД ЛИ СИ, НЕ МИ ПРЕЧИ!" , колкото и да не е така.
Ако си истински, ще помогнеш така, че човека за когото правиш, да не разбере че си помогнал и най-вече какво ти е коствало...
Малко биха устояли на това, да не са в центъра на прожекторите и как му се викаше на това - ЕГОЦЕНТРИЗЪМ!

[trippy-purple]

Някой да е казал, че е лесно да намериш, това което търсиш. Всеки говори за любов, ама си представя принца на белия кон и заживели щастливо...Само че любовта е много повече от блянове и мечти. Тук не се проповядва вяра в измислени богове или идеология. Идеята е, че всеки разбира по различен начин чувствата си. Въпроса не е да усетиш трепета или да го запазиш, а да подкрепяш тези, които винаги са зад гърба ти и те подкрепят във всяка една твоя стъпка, без значение какво им коства и просто в един момент, хората за които се бориш спират и питат - "ИСКАШ ЛИ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ МЕЧТИТЕ СИ, НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАШ ЗАРАДИ ТОВА!?".
Вярвай трудно е да не искаш мечтите на човека до теб, да се сбъднат, без значение че на този въпрос с насмешка ще кажеш - "ЛУД ЛИ СИ, НЕ МИ ПРЕЧИ!" , колкото и да не е така.
Ако си истински, ще помогнеш така, че човека за когото правиш, да не разбере че си помогнал и най-вече какво ти е коствало...
Малко биха устояли на това, да не са в центъра на прожекторите и как му се викаше на това - ЕГОЦЕНТРИЗЪМ!

А имаш ли нужда от това ? Да поставяш нечии други блага пред своите, да правиш саможертви и отстъпки, за човек, с който все пак знаеш, че най-вероятно след известно време ще се разделите, особено в по-ранните години 16-25...Накрая какво ти остава от всичката тая отдаденост - разбито доверие; тъжни, болезнени спомени; и куп неприятни чувства? За какво ви е това ?

[urpa4a]

А имаш ли нужда от това ? Да поставяш нечии други блага пред своите, да правиш саможертви и отстъпки, за човек, с който все пак знаеш, че най-вероятно след известно време ще се разделите, особено в по-ранните години 16-25...Накрая какво ти остава от всичката тая отдаденост - разбито доверие; тъжни, болезнени спомени; и куп неприятни чувства? За какво ви е това ?

Както гласи една народна поговорка:
"Който го е страх от мечки не ходи в гората!".
А как ще разбереш, какво е чувството когато се раздаваш и помагаш и удоволетвореността от това?!
Мога да ти кажа, много по-грешно е да живееш в страх от това да нараниш себе си, защото е много по-страшно да нараниш, тези които обичаш.
Ти сам по себе си, си едно нищо(не ти конкретно де), хората около теб (тези които са до теб и в хубави и в трудни моменти), тези които като погледнеш виждаш радост и тъга и са отражение на теб самия. Защото когато човек живее достойно, ще минат и заминат всякакви псевдо приятели, гаджета, роднини, но ще останат шепа истински. Но те няма да са там, ако ти не си им дал част от себе си.
Не проповядвам, просто изразявам мнение, като човек който се раздаваше 23 години и изоставиха, защото не поиска да се откаже от истинската любов, след 10 години връзка и да я остави в инвалидна количка, до живот. Не съжалявам, че съм бил добър, донякъде наивен, човека, на когото помогнах сега е до мен и ми показва всеки ден, че си е заслужавал избора. Просто истинските хора си остават истински и искрени и това няма как да бъде грешка, колкото и трудно да изглежда!
Жалко, че малко хора могат да преглътнат дадено разочарование и да се научат да познават правилния избор след това...

[trippy-purple]

Както гласи една народна поговорка:
"Който го е страх от мечки не ходи в гората!".
А как ще разбереш, какво е чувството когато се раздаваш и помагаш и удоволетвореността от това?!
Мога да ти кажа, много по-грешно е да живееш в страх от това да нараниш себе си, защото е много по-страшно да нараниш, тези които обичаш.
Ти сам по себе си, си едно нищо(не ти конкретно де), хората около теб (тези които са до теб и в хубави и в трудни моменти), тези които като погледнеш виждаш радост и тъга и са отражение на теб самия. Защото когато човек живее достойно, ще минат и заминат всякакви псевдо приятели, гаджета, роднини, но ще останат шепа истински. Но те няма да са там, ако ти не си им дал част от себе си.
Не проповядвам, просто изразявам мнение, като човек който се раздаваше 23 години и изоставиха, защото не поиска да се откаже от истинската любов, след 10 години връзка и да я остави в инвалидна количка, до живот. Не съжалявам, че съм бил добър, донякъде наивен, човека, на когото помогнах сега е до мен и ми показва всеки ден, че си е заслужавал избора. Просто истинските хора си остават истински и искрени и това няма как да бъде грешка, колкото и трудно да изглежда!
Жалко, че малко хора могат да преглътнат дадено разочарование и да се научат да познават правилния избор след това...

Знам какво е чувството и именно за това не разбирам какъв е смисъла. Възможна ли е изобщо взаимната любов- да даваш и получаваш ЛЮБОВ? Защото в крайна сметка, когато получиш такова отношение от някого, го приемаш за даденост и не отвръщаш със същото.. такива са моите възгледи поне.. И има ли наистина любов във една 10 годишна връзка? Не е ли просто привързаност?

[urpa4a]

Знам какво е чувството и именно за това не разбирам какъв е смисъла. Възможна ли е изобщо взаимната любов- да даваш и получаваш ЛЮБОВ? Защото в крайна сметка, когато получиш такова отношение от някого, го приемаш за даденост и не отвръщаш със същото.. такива са моите възгледи поне.. И има ли наистина любов във една 10 годишна връзка? Не е ли просто привързаност?

Мислиш ли, че приемаш този който ти прави добро за даденост и когато се наложи, не му го връщаш?!
Сама по себе си тази твоя идея, не се вписва в моите представи за любов. Да идва момент, когато те предават, но пак казвам с времето човек се учи от грешките си, рано или късно всеки намира своя човек, но дали един ден просто няма да го подмине - незнам!
Може би е привързаност, няма как да не е, но е и любов, защото не можеш да си позволиш да гледаш как другия страда, без да му помогнеш, просто е нелепо.
Аз не виждам, защо не би могло да има любов след 10 години или бъркаме понятието любов с обич. А и все пак всяка по-дълга връзка се е закрепила, с моментите които са изисквали да се правят компромиси, лишения и от двете страни, така че да се справят с проблемите и да продължават напред...
Както се пита в темата, мисля че добре представям, моята гледна точка, дано се разбира какво имам предвид, много преживях напоследък и много уроци и равносметки си дадох...

[trippy-purple]

като зяпам кви ги говорите имам чувството, че само аз живея в реален свят :Д Ква е тая върховна цел - любов? Кой ви е промил мозъците така, че да го проповядвате едва ли не :Д :Д

Абсолютно си прав според мен, за това направих темата. Трябва ли ти някой за да си щастлив. Защо не сте си самодостатъчни?

[tori]

Абсолютно си прав според мен, за това направих темата. Трябва ли ти някой за да си щастлив. Защо не сте си самодостатъчни?

Да обичаш не означава да не си си самодостатъчен, напротив. Двете вървят ръка за ръка. Знам, че мога и наистина мога да оцелея сама, но избирам да оцелявам с друг. Вечер да му се разпадам в ръцете и сутрин да се градя наново, докато той също се гради.
След секс, когато напълно съм му умряла под/върху/около тялото, да се сгушкам и да бъда гола не само в шибаното легло, а душата ми да е гола. Да споделя страховете си с някого, мечтите, желанията не значи, че не съм си достатъчна, а че съм и имам глупавия избор да оцелявам с друг оцеляващ. Не че не мога, а че не искам.

[trippy-purple]

Да обичаш не означава да не си си самодостатъчен, напротив. Двете вървят ръка за ръка. Знам, че мога и наистина мога да оцелея сама, но избирам да оцелявам с друг. Вечер да му се разпадам в ръцете и сутрин да се градя наново, докато той също се гради.
След секс, когато напълно съм му умряла под/върху/около тялото, да се сгушкам и да бъда гола не само в шибаното легло, а душата ми да е гола. Да споделя страховете си с някого, мечтите, желанията не значи, че не съм си достатъчна, а че съм и имам глупавия избор да оцелявам с друг оцеляващ. Не че не мога, а че не искам.

" Брак- съюз между двама,за да решават заедно проблеми, които не биха имали, ако не са заедно"
Казваш "да бъда гола не само в леглото, а душата ми да е гола" , можеш ли да си " съблечеш" душата пред някой, с който сигурно няма да си след 2-3-4 години ? Да допуснеш толкова до себе си, някой, който все някога ще те остави по едни или други обстоятелства и ти го знаеш, на мен не ми харесва идеята.....