Цитирай Първоначално написано от urpa4a Виж мнението
Както гласи една народна поговорка:
"Който го е страх от мечки не ходи в гората!".
А как ще разбереш, какво е чувството когато се раздаваш и помагаш и удоволетвореността от това?!
Мога да ти кажа, много по-грешно е да живееш в страх от това да нараниш себе си, защото е много по-страшно да нараниш, тези които обичаш.
Ти сам по себе си, си едно нищо(не ти конкретно де), хората около теб (тези които са до теб и в хубави и в трудни моменти), тези които като погледнеш виждаш радост и тъга и са отражение на теб самия. Защото когато човек живее достойно, ще минат и заминат всякакви псевдо приятели, гаджета, роднини, но ще останат шепа истински. Но те няма да са там, ако ти не си им дал част от себе си.
Не проповядвам, просто изразявам мнение, като човек който се раздаваше 23 години и изоставиха, защото не поиска да се откаже от истинската любов, след 10 години връзка и да я остави в инвалидна количка, до живот. Не съжалявам, че съм бил добър, донякъде наивен, човека, на когото помогнах сега е до мен и ми показва всеки ден, че си е заслужавал избора. Просто истинските хора си остават истински и искрени и това няма как да бъде грешка, колкото и трудно да изглежда!
Жалко, че малко хора могат да преглътнат дадено разочарование и да се научат да познават правилния избор след това...
Знам какво е чувството и именно за това не разбирам какъв е смисъла. Възможна ли е изобщо взаимната любов- да даваш и получаваш ЛЮБОВ? Защото в крайна сметка, когато получиш такова отношение от някого, го приемаш за даденост и не отвръщаш със същото.. такива са моите възгледи поне.. И има ли наистина любов във една 10 годишна връзка? Не е ли просто привързаност?