Сама завинаги?

[Lv4e]

От 1 година живея в нов град. Публикувала съм и преди нещо подобно на това, но не мога да се справям с нещата.

На 15год. съм. От нашия клас има 2 момичета, с които се разбирам (Останалите ме използват).
С тези 2 момичета, докато сме заедно винаги те си говорят. Днес излязох с тези 2 момичета. Те бяха започнали да спорят за нещо, аз исках да ги спра, защото щяха да се скарат. Не ме чуваха, вървях след тях, не им дремеше къде съм. Разбираме се, но защо не ме чуват. Не са някакви гаднярки, но ми писна. Имам чувството, че съм невидима. Задавала съм си безброй пъти този въпрос "Аз изобщо съществувам ли?". Когато искам аз да кажа нещо, никой не ме чува. Това е така с всички, дори вкъщи, през учебните часове, когато правя проекти.

Бях се записала в 1 клуб по изобразително изкуство и там не успях да намеря приятели. Пак е същото, явно не съм интересна. Никой не ме чува, на никого не му дреме за мен. Липсва ми предишния град, имах си компания и ме уважаваха. Все още се срещаме, но не можем толкова често. Писна ми всяка вечер да се прибирам разстроена.

Човек съм с голямо чувство за хумор. Не съм срамежлива - напротив. Как да си намеря приятели, като винаги накрая ме игнорират. Имам мечти и цели, но понякога не ми се живее. Когато в даден момент ме игнорират отново, напускам мястото и си намирам някакъв ъгъл където да си блъскам главата и да цивря.

Писна ми!

Приятелите за мен са много важни, но ги нямам.