Прилошава ми щом съм сама

[Hhappyyyyy]

Здравейте!
Момиче на почти 14 години.
Родителите ми си ходят на село през уикенда и аз оставам сама вкъщи.
През деня ми няма нищо,но вечерта когато се прибера ми става тежко и понякога ми се гади.
През седмицата ми няма нищо..
Имам чувството, че ми става така само когато съм сама у нас и имам психологически проблем, защото когато има дори един човек у нас или преспивам у приятелка ми няма нищо.
Ако на някои му се е случвало или знае какво става моля да пише.
Благодаря !

[inewton]

Паническо разстройство + ануптафобия.

[urpa4a]

Търсиш си някой, който да ти пази страх нощем ли?!
Дай една снимка - все ще намериш някой навитак да остава при тебе, като си сама

[tochko]

Намери си занимание докато си сама, или по-точно повечко работи да те разсейват. Например, на мен ми става лошо в автобус поради което гледам да се ангажирам с доста работи: например книжка+музика иии да, помага при мен.

[victoria99]

Спи при приятелка или ходи с вашите на село.

[Hhappyyyyy]

снимката
https://500px.com/photo/3425306/fuck...paolo-ricciuti

[alex_weed]

А от къде си.... =D

[BeautyCupcake]

Здравейте!
Момиче на почти 14 години.
Родителите ми си ходят на село през уикенда и аз оставам сама вкъщи.
През деня ми няма нищо,но вечерта когато се прибера ми става тежко и понякога ми се гади.
През седмицата ми няма нищо..
Имам чувството, че ми става така само когато съм сама у нас и имам психологически проблем, защото когато има дори един човек у нас или преспивам у приятелка ми няма нищо.
Ако на някои му се е случвало или знае какво става моля да пише.
Благодаря !

Не знам защо и на мен в един малък период от време така ми ставаше. Всяка вечер, само вечерта, ми се гадеше, не повръщах, но ми се гадеше. И също така постоянно бях тъжна по незнайна причина (да, wtf и аз не знаех причината). Ревах, защото бях тъжна. Дори да влезнах в банята (а там човек остава насаме) ми прилошаваше. А пък аз през целия си живот много обичах да съм сама и не държах да имам някой до мен. Но през този кратък период, все още обичах да съм си сама. Но виж какво ми стана... Не знам защо.
Може би защото бях тъжна, но както и да е.
Та.. Няколко дена след това (все още бях тъжна) проверих в интернет и разбрах, че моето е почти депресия, но не изцяло, защото не съм имала мисли за самоубиване или пък да съм се рязала, или пък да съм правела твърде бавни движения ИЛИ да ми е лошо, но не вечерта, а СУТРИНТА. И тогава разбрах, че и депресия не е. Не исках да казвам на никого и не го и направих. Пред всички се правех, че ми няма нищо и така, както казах, в продължение на няколко дена.


А след тези няколко дена сигурно се чудиш как се оправих, нали? Ще ти кажа как - почна 5-тия сезон на The Walking Dead и си умрях от кеф, тъй като докато го бях гледала той ме направи да размисля за едно решение преди няколко години, в което ако не бях гледала twd и решението ми не беше променето, имаше 99% шанс сега да съм мъртва.

Имам и един въпрос -
Това от колко дълго се случва - от малка или от няколко дена насам?

Е, съжалявам за дългия роман.