Дилема

[anonymous708973]

Хора, здрасти. Нищо любовно не е, в ситуация съм с една приятелка.

Изпаднала съм в дупка и имам нужда от кариерен съвет. Хрумна ми да попитам един човек, не мисля, че някой друг от обкръжението ми може да ми даде инфо по темата, която ме вълнува - държал е един изпит, няма значение. Проблемът е, че човекът е едно момче, с което близка приятелка имаше вземане-даване, но нищо сериозно, не е бивш или нещо такова. Не е имало чувства от нейна страна, не са се карали, не са се разделяли с лошо.

Първият й въпрос беше: "ти пък откъде-накъде ще пишеш на *** и защо", в смисъл отначало ми тръгна на криво. Направи ми проблем как така съм искала да му пиша, не сме се познавали, не сме били "на един калибър", нямало да й е приятно.
Не искала да "се чувства специален, че някой знае нещо за него". Имали уговорка да не си разказват за отношенията, не за изпита конкретно. Да съм си била попитала "моите германци".

На мен това ми звучи като лигави претенции, предвид че положението при мен е сериозно и наистина ми трябва съвет. Не му пиша ей така, за кеф. Някакви много странни собственически претенции проявява към някого, който не й е никакъв. В смисъл... нещата в сравнение обективно ми изглеждат неравни.

Дайте акъл.

[marilyn]

Предполагам, че има шанс да не ти е споделила всичко, свързано с него, тоест да са имали по-сериозно вземане-даване, но ти да не знаеш.

Иначе и това не я оправдава, не виждам защо го прави. Като цяло ми е много смешно някои момиченца как си решават, че като не се е получило с дадено момче, нито едно друго познато момиче не може да го погледне даже.

Не виждам какъв е проблема в това да общуваш с него, дори да сте приятели.

[ДОТА]

не сме били "на един калибър"

Преведи го от женски на човешки език.
Аз знам, какво е калибър, но не знаех, че жените си ги мерите.

[paradosou]

Хора, здрасти. Нищо любовно не е, в ситуация съм с една приятелка.

Изпаднала съм в дупка и имам нужда от кариерен съвет. Хрумна ми да попитам един човек, не мисля, че някой друг от обкръжението ми може да ми даде инфо по темата, която ме вълнува - държал е един изпит, няма значение. Проблемът е, че човекът е едно момче, с което близка приятелка имаше вземане-даване, но нищо сериозно, не е бивш или нещо такова. Не е имало чувства от нейна страна, не са се карали, не са се разделяли с лошо.

Първият й въпрос беше: "ти пък откъде-накъде ще пишеш на *** и защо", в смисъл отначало ми тръгна на криво. Направи ми проблем как така съм искала да му пиша, не сме се познавали, не сме били "на един калибър", нямало да й е приятно.
Не искала да "се чувства специален, че някой знае нещо за него". Имали уговорка да не си разказват за отношенията, не за изпита конкретно. Да съм си била попитала "моите германци".

На мен това ми звучи като лигави претенции, предвид че положението при мен е сериозно и наистина ми трябва съвет. Не му пиша ей така, за кеф. Някакви много странни собственически претенции проявява към някого, който не й е никакъв. В смисъл... нещата в сравнение обективно ми изглеждат неравни.

Дайте акъл.

На твое място щях да пропусна получаването на инфо от въпросното момче, ама изводът, че адекватността на мацката не е нещо впечатляващо, се налага съвсем естествено. Вероятно все пак бих пробвала да говоря с нея - не с цел да постигна своето, а просто за да я провокирам да се замисли и да установи, че се държи хлапашки. Та така - щях да си вложа изобретателността в тва (доколкото изобщо я имам де xD) и наистина да пробвам да й покажа, че ситуацията е безсмислено товареща. Щях да заявя, че не се опитвам да приложа натиск и да взема каквото искам, че въобще не става въпрос за конкретната случка, а говоря принципно... Ии да, във връзка с последното, което написах, накрая бих й казала, че аз самата се чувствам идиотски и не мисля, че такъв тип инатлив егоизъм има място в едно стабилно приятелство. Доста хапещо звучи, ама ако се намирах в положение като твоето, сигурно вярно така щеше да ми се струва, та затова и бих сложила картите на масата. Колкото по-искрени са едни отношения, толкова по-голям потенциал имат.
Едит: вариант е ако се съгласи и ти е толкова важно да го разпита тя самата.

[anonymous708973]

Явно не съм уточнила добре - с въпросното момче не сме приятели, дори не се познаваме лично. Само съм чувала за него от въпросната приятелка, доста ме впечатли ситуацията и мисля, че може да ми даде съвет.

А иначе... тя не смята, че проявява претенции към него. А аз далеч не съм убедена, че искам да запазя това приятелство - за момента не ми е показано, че от говоренето ми има ефект. А повярвай ми, казала съм далеч повече неща от това, което ти намираш за хапещо - в смисъл, наистина съм положила усилия.

Исках просто да видя странично мнение, защото на мен ми се струва просто безумно да поставя личните си предпочитания и лигавни над проблем, за който е напълно запозната, че е сериозен.

И от друга страна, просто като ми заяви "откъде-накъде ще му пишеш и защо", ама моментално вече бях решила, че задължително ще му пиша. Просто нещо ми подскочи отвътре и ми се разкипя, какъв е този език, по дяволите.

[haritov]

подбирай си приятелите/приятелките

[Stoyan23]

Мисля че не ти е споделила чувствата си към него не че ги няма ти знаеш че няма тя реагира все едно го ревнува така изглежда от написаното горе а щом е така и сте приятелки не се карайте за него

[jghgh]

не разбирам как може да пуснеш тема за такова нещо.

от една страна, изглежда като attention whore-ване, от друга - ами, много ясно, че ще го питаш момчето за изпит. нито го сваляш, нито "й го взимаш", а и си обвързана..

абе странна ми е тази тема

разбирам я и нея, че й е тъпо, някои хора си ревнуват и бившите.. ама за такава тъпа причина е просто.. въх?
не е като да си го сваляла, че да й е тъпо.
въпреки, че дори и да беше, те като нямат вече отношения..

[jghgh]

принципно се разпознах отчасти в образа на момичето, което ревнува бившите си и не обича приятелки да стават близки с тях, ама осъзнавам, че е тъпичко..
а и по делови въпрос, не виждам какъв е проблема да поговориш малко с него, то даже не е нещо лично, да го каниш да се видите или нещо от сорта..


а ти иначе обезателно ли държиш да е точно той човекът, който ще питаш? сми, само той може да ти е полезен или какво?
сигурна си на 100% че не я правиш тази крачка, просто да я дразниш, ами наистина той е най-компетентния, който можеш да питаш?

[urpa4a]

Моето мнение е просто да говориш открито с момчето, ако той се чувства нейна собственост, поне ще знаеш, че тази твоя "приятелка" е в правото си и няма да го сваляш (лол а ти дори не го сваляш - това не ти ли прилича на маниакалност от нейна страна?!). Ако обаче отрече, не се притеснявай, че тя повече няма да ти е приятелка, защото ако ти направи проблем за това е тотален егоист и никога няма да предпочете ти да си добре, а тя зле(не че трябва да е така де, но приятелството иска жертви), което изключва само по себе си да ти помогне ако имаш проблем, който при решаването му тя не получи облага, а повярвай, никой такъв няма да бъде с теб, заради самата теб

[anonymous708973]

от друга - ами, много ясно, че ще го питаш момчето за изпит. нито го сваляш, нито "й го взимаш", а и си обвързана..

Мда, именно.
Ако беше бивш, пак щеше да ми се иска да го питам, ама нямаше да му пиша... нямам рационално обяснение защо, просто не бих, ясно ми, че би й станало неприятно.

Никой от познатите ми не е държал въпросния изпит, нито пък блести с такава компетентност с каквато той на тия години.

А urpa4a за съжаление е прав, но не ми се впуска по темата с цялото ни приятелство, много е дълга. Писала съм на лични съобщения по темата, ако на някой му интересно, мога пак да пиша. Почти съм решила какво да правя, но пък... знам ли, може да дойде неочаквана гледна точка.

[Blab]

Явно не съм уточнила добре - с въпросното момче не сме приятели, дори не се познаваме лично. Само съм чувала за него от въпросната приятелка

:Д
това е важна част, която всички пропуснаха:Д

ти ще пишеш на някакъв непознат, на когото как точно ще обясниш откъде знаеш какъв изпит е държал и откъде му имаш контактите? ще говориш за приятелката си(по твои свидетелства - с временен статут).
ако го познаваше, нямаше да има нищо нередно в това да го попиташ каквото и да било, дори да беше бивш на сестра ти, примерно.

общуването в едни взаимоотношения е най-важното нещо, за да не се нараняваме (не)съзнателно един-друг. аз съм туширала и прекъсвала комуникация с хора, за да запазя вътрешния мир на приятелите си, и го намирам за най-нормалното и естествено нещо на света, но съзнавам, че е въпрос на мироглед и възприемане приятелството като приоритетна ценност.

и последно - самият факт, че си се спряла да му пишеш и си тръгнала да търсиш мнението на приятелката си, е красноречив за колебанието ти, т.е. ти сама си осъзнала, че не е ок да го правиш;
//ако случайно го имаш в приятели в някоя социална мрежа, просто си пусни тийзър за изпита на стената. това можеш да го направиш и без да го имаш в приятели. не знаем какъв е изпитът, който те интересува, но все си мисля, че можеш да разровиш мрежата за форуми по темата и т.н. както си готова да му пишеш на този непознат, със същия успех ще пишеш и на друг, нали така? успех! дано намериш информацията, която ти е необходима!)

[anonymous708973]

За съжаление, не знам как се казва изпитът, знам само за какво става въпрос.

Не съм попитала за разрешение, попитах в какви отношения са, за да знам доколко да я замесвам. Отговорът беше "откъде-накъде ще му пишеш и защо". Еми, не е окей, по дяволите.

[urpa4a]

За съжаление, не знам как се казва изпитът, знам само за какво става въпрос.

Не съм попитала за разрешение, попитах в какви отношения са, за да знам доколко да я замесвам. Отговорът беше "откъде-накъде ще му пишеш и защо". Еми, не е окей, по дяволите.

Идва ми друга мисъл в момента, не можеш ли просто да помолиш приятелката ти, да го разпита за този изпит, като й дадеш въпросите, за които имаш нужда от съвет от него. Предполагам и тя е наясно, че той разбира от въпросния изпит, който е важен за теб. Така хем ще й покажеш, че младежа не те интересува (като мъж), както и че наистина уважаваш знанията му и трето не искаш да им се месиш във взаимоотношенията. Като може да вметне, че не е за нея, а просто че иска да помогне на приятел в нужда (но най-добре ако може да мине с номера, че е за нея, за да не си помисли самото момче нещо друго).
Успех.

[paradosou]

^горе го предложих

*пинки, пълна ти е кутията

[therichbitch]

Бях се поотеглила от форума точно защото ползваш неща, споделени в разговор, за други цели. Не е ок. В тоя случай, ако нямате/не сте имали никакъв контакт (да сте се виждали поне веднъж, да го имаш във фб или др.), ситуацията е подобна. Тя ти е разказвала за него, той няма представа за съществуването ти и ти искаш да ползваш това, което знаеш за своя изгода. Предвид аналогията, която правя, ще предложа 2 причини, поради които така е реагирала:
----------------------
№1

лигави претенции, предвид че положението при мен е сериозно

Такова мислене си личи и околните винаги го усещат и възприемат като обидно. (без значение колко "глупави" са техните проблеми, което няма как да се каже 100% обективно, но да приемем, че има някакъв сбор от претенции, които са алогични и безпредметни) Целеустременост, която не познава граници, и безапелационно поставяне на собствените над чуждите приоритети, заклеймяването на чуждите като лигави и повърхностни предизвиква подобен отпор.
-------------
№2
По принцип не е коректно да пишеш на хора, които сами не са ти дали контактите си и когато се свържеш с тях и респективно се налага да обясниш коя си и що си, да посочиш трети човек (който в случая даже не ти е дал специално контактите на човека). Свързвала съм много колеги от университета със съученици и винаги преди да предприема нещо, съм се обаждала на човека с думите: тук имам едно момиче/момче, което иска да следва от другата година в твоя град. Удобно ли е да го препратя към теб, за да му дадеш по- подробни насоки относно живота, университета etc.? Както и никой от колегите ми не си е позволявал да пише ей така отникъде на въпросните съученици.

В крайна сметка не става дума за фризьор или шивач, на когото да кажеш "абе, Пешо ми каза за теб и доидох" и който в повечето случаи ще се радва на допълнителен оборот, а за хора, които ще отделят от личното си време и разговорът няма да е на професионално ниво.

[anonymous708973]

Такова мислене си личи и околните винаги го усещат и възприемат като обидно. (без значение колко "глупави" са техните проблеми, което няма как да се каже 100% обективно, но да приемем, че има някакъв сбор от претенции, които са алогични и безпредметни) Целеустременост, която не познава граници, и безапелационно поставяне на собствените над чуждите приоритети, заклеймяването на чуждите като лигави и повърхностни предизвиква подобен отпор.

Коментарът ми беше СЛЕД "откъде-накъде", "попитай си твоите германци", "не ми се нрави", "не мисля, че е уместно". Аз подходих супердобронамерено. По друг начин казано, моите нужди бяха изтъкнати след нейните претенции.
Тоест причинно-следствената връзка тук ти е грешна. Моето отношение беше предизвикано, а не предизвикващо. Както е и обикновено, колкото и изнадващо да звучи.

Има го и другия момент - сега, ако се отдръпна, ясно й показвам, че поведението й е окей, а то просто не е.

А да възложа на нея да го пита - ще ми каже как вече не комуникират и не е удобно. И нямам никакво доверие, че ще получа правилната информация, честно казано. Попитах, да видим. Но не вярвам - по нейната логика не се очаква тя да е казала на някого друг за техните отношения, така че как така аз ще питам, нали не се очаква да знам. Няма как да го направи все едно е за нея.

Изчиствам си кутията ей сега.

[anonymous708973]

Логично наистина, но е точно обратното в нашите отношения.
Които не ми се коментират, щото е изгубена кауза, както казах горе.

[draid]

Заеби нищо не разбрах. Един приятел, един изпит, една приятелка, пък тя казала еди какво си.

От това което си мисля че разбрах в тая омагьосана караница, е че твоята приятелка ти е разправяла за тоя човек и той явно има някакви знания в някаква област с която се сблъскваш, след което ти от никъде си решила да питаш него за твоите нужди без да се допиташ до приятелката ти дали това е ок. В тоя случай много по-уместно е да се подходи на обратно. Т.е. първо да питаш приятелката ти дали може да ти даде контакт, че ти трябва за еди какво си, а не да я прескачаш. За да реагира така твоя близка приятелка (до колкото сред жените може да съществува за мен такова понятие) явно има нещо което или ти не знаеш или не ни казваш. Това ако съм вдянал за какво говориш изобщо.

[anonymous708973]

Както си и мислех, получавам някакви интерпретации на това, което той е казал.
Както и да е, разбрах кой е изпитът, намерих инфо, темата е приключена.
Благодаря ви.

[corbV2]

Темата е приключена, но искам и аз да се включа с нещо малко.

:Д
това е важна част, която всички пропуснаха:Д

ти ще пишеш на някакъв непознат, на когото как точно ще обясниш откъде знаеш какъв изпит е държал и откъде му имаш контактите? ще говориш за приятелката си(по твои свидетелства - с временен статут).
ако го познаваше, нямаше да има нищо нередно в това да го попиташ каквото и да било, дори да беше бивш на сестра ти, примерно.

В тоя случай, ако нямате/не сте имали никакъв контакт (да сте се виждали поне веднъж, да го имаш във фб или др.), ситуацията е подобна. Тя ти е разказвала за него, той няма представа за съществуването ти и ти искаш да ползваш това, което знаеш за своя изгода.

По принцип не е коректно да пишеш на хора, които сами не са ти дали контактите си и когато се свържеш с тях и респективно се налага да обясниш коя си и що си, да посочиш трети човек (който в случая даже не ти е дал специално контактите на човека).

Тези два цитата се припокриват с мнението ми. Браво, момичета! ;д

Наистина ли си окей със себе си да търсиш помощ от човек, който не познаваш и да го караш да отделя от времето си за теб? Моята съвест не би ми позволила да използвам хората по такъв начин. Повечето биха помогнали, и аз бих помогнал, но не е там въпроса, а доколко ти постъпваш коректно. Съветвам те от тук нататък да акцентираш повече на себе си и адекватността на твоите действия. Защото ако беше стигнала до извода, че постъпката ти не би била правилна, този проблем нямаше да съществува. Приятелката ти може и да е в грешка, но се опитай да я разбереш преди да я обвиняваш, и да я злепоставяш пред други хора, макар и непознати. Неприятно впечатление ми направи начина, по който се опитваш да омаловажиш чувствата й по въпроса.

[paradosou]

Темата е приключена, но искам и аз да се включа с нещо малко.




Тези два цитата се припокриват с мнението ми. Браво, момичета! ;д

Наистина ли си окей със себе си да търсиш помощ от човек, който не познаваш и да го караш да отделя от времето си за теб? Моята съвест не би ми позволила да използвам хората по такъв начин. Повечето биха помогнали, и аз бих помогнал, но не е там въпроса, а доколко ти постъпваш коректно. Съветвам те от тук нататък да акцентираш повече на себе си и адекватността на твоите действия. Защото ако беше стигнала до извода, че постъпката ти не би била правилна, този проблем нямаше да съществува. Приятелката ти може и да е в грешка, но се опитай да я разбереш преди да я обвиняваш, и да я злепоставяш пред други хора, макар и непознати. Неприятно впечатление ми направи начина, по който се опитваш да омаловажиш чувствата й по въпроса.

Пресилваш.
За какво използване говорим? Кое е чак пък некоректно? Кой казва, че PinkPan7her ще го залее от самото начало с въпроси? Естествено, че първо ще пита удобно ли е, има ли човекът желание да си сподели опита, време... Не виждам нищо нахално в това да напишеш едно "Здрасти, разбрах от еди кого си, че си правил еди какво си, занимава ли ти се да отговориш на някои въпроси по темата?". Съдя от себе си, разбира се. В смисъл аз бих отговорила с удоволствие. Прав си и че има немалко хора като мен... други пък няма да се отзоват. Нищо изненадващо при това разнообразие на характери и моментни влияния.

[corbV2]

Отговорът се в намира във въпроса дали тя щеше да потърси този човек, ако нямаше нужда от помощта му. Не съм казал, че действието е супер осъдително, а че не е коректно според мен. Казах, че и аз бих отговорил, но това не може и не трябва да служи за оправдание.

[Lilanda]

Пресилваш.
За какво използване говорим? Кое е чак пък некоректно? Кой казва, че PinkPan7her ще го залее от самото начало с въпроси? Естествено, че първо ще пита удобно ли е, има ли човекът желание да си сподели опита, време... Не виждам нищо нахално в това да напишеш едно "Здрасти, разбрах от еди кого си, че си правил еди какво си, занимава ли ти се да отговориш на някои въпроси по темата?". Съдя от себе си, разбира се. В смисъл аз бих отговорила с удоволствие. Прав си и че има немалко хора като мен... други пък няма да се отзоват. Нищо изненадващо при това разнообразие на характери и моментни влияния.

Мисля, че, както каза Ричи, е доста по-уместно първо момичето да го попита дали е удобно и после тя самата да му пише. Не е въпрос в това дали той ще се отзове или не, а че така злепоставя приятелката си пред него, особено след като тя му е обещала, че отношенията им си остават между тях. Нарича се тактичност.

[paradosou]

Ако аз бях на мястото на мацката от темата, щях да помисля как да инструктирам приятелката си да пише на момчето така, че хем уговорката да не изглежда нарушена, хем момичето да научи каквото го интересува. Съвсем честно го казвам. Правила съм и по-неудобни неща заради хора, които харесвам и мисля, че си заслужават.