Дилема

[paradosou]

Хора, здрасти. Нищо любовно не е, в ситуация съм с една приятелка.

Изпаднала съм в дупка и имам нужда от кариерен съвет. Хрумна ми да попитам един човек, не мисля, че някой друг от обкръжението ми може да ми даде инфо по темата, която ме вълнува - държал е един изпит, няма значение. Проблемът е, че човекът е едно момче, с което близка приятелка имаше вземане-даване, но нищо сериозно, не е бивш или нещо такова. Не е имало чувства от нейна страна, не са се карали, не са се разделяли с лошо.

Първият й въпрос беше: "ти пък откъде-накъде ще пишеш на *** и защо", в смисъл отначало ми тръгна на криво. Направи ми проблем как така съм искала да му пиша, не сме се познавали, не сме били "на един калибър", нямало да й е приятно.
Не искала да "се чувства специален, че някой знае нещо за него". Имали уговорка да не си разказват за отношенията, не за изпита конкретно. Да съм си била попитала "моите германци".

На мен това ми звучи като лигави претенции, предвид че положението при мен е сериозно и наистина ми трябва съвет. Не му пиша ей така, за кеф. Някакви много странни собственически претенции проявява към някого, който не й е никакъв. В смисъл... нещата в сравнение обективно ми изглеждат неравни.

Дайте акъл.

На твое място щях да пропусна получаването на инфо от въпросното момче, ама изводът, че адекватността на мацката не е нещо впечатляващо, се налага съвсем естествено. Вероятно все пак бих пробвала да говоря с нея - не с цел да постигна своето, а просто за да я провокирам да се замисли и да установи, че се държи хлапашки. Та така - щях да си вложа изобретателността в тва (доколкото изобщо я имам де xD) и наистина да пробвам да й покажа, че ситуацията е безсмислено товареща. Щях да заявя, че не се опитвам да приложа натиск и да взема каквото искам, че въобще не става въпрос за конкретната случка, а говоря принципно... Ии да, във връзка с последното, което написах, накрая бих й казала, че аз самата се чувствам идиотски и не мисля, че такъв тип инатлив егоизъм има място в едно стабилно приятелство. Доста хапещо звучи, ама ако се намирах в положение като твоето, сигурно вярно така щеше да ми се струва, та затова и бих сложила картите на масата. Колкото по-искрени са едни отношения, толкова по-голям потенциал имат.
Едит: вариант е ако се съгласи и ти е толкова важно да го разпита тя самата.