Дилема

[anonymous708973]

Такова мислене си личи и околните винаги го усещат и възприемат като обидно. (без значение колко "глупави" са техните проблеми, което няма как да се каже 100% обективно, но да приемем, че има някакъв сбор от претенции, които са алогични и безпредметни) Целеустременост, която не познава граници, и безапелационно поставяне на собствените над чуждите приоритети, заклеймяването на чуждите като лигави и повърхностни предизвиква подобен отпор.

Коментарът ми беше СЛЕД "откъде-накъде", "попитай си твоите германци", "не ми се нрави", "не мисля, че е уместно". Аз подходих супердобронамерено. По друг начин казано, моите нужди бяха изтъкнати след нейните претенции.
Тоест причинно-следствената връзка тук ти е грешна. Моето отношение беше предизвикано, а не предизвикващо. Както е и обикновено, колкото и изнадващо да звучи.

Има го и другия момент - сега, ако се отдръпна, ясно й показвам, че поведението й е окей, а то просто не е.

А да възложа на нея да го пита - ще ми каже как вече не комуникират и не е удобно. И нямам никакво доверие, че ще получа правилната информация, честно казано. Попитах, да видим. Но не вярвам - по нейната логика не се очаква тя да е казала на някого друг за техните отношения, така че как така аз ще питам, нали не се очаква да знам. Няма как да го направи все едно е за нея.

Изчиствам си кутията ей сега.