Изоставена ли съм???

[fifito19]

Long story short, почнахме университета тъкмо. Като заблудено първолаче се чувствам, но това е друг въпрос о.о
Става дума за дългогодишния ми най-добър приятел. От 6 клас сме неразделни, като брат и сестра. Обаче той изтърва срока за приемния изпит и трябваше да запише нещо, където могат да го приемат без да полага изпит. И сега сме в различни специалности и сгради. Той се падна с една стара съученичка, която отдавна харесваше, но тя постоянно му отказва, защото въобще не го харесва. Тъпото е, че той продължава да опитва, въпреки, че тя си има друго момче, с което се харесва. И той постоянно виси при тях, като трето колело. Бута се, ходи с тях навън и всякакви такива о.о I mean... не искам да го ограничавам или нещо, но го познавам или поне така мисля, и ми се струва, че той не харесва такива неща, на каквито се мъкне заради въпросното момиче. Но както и да е. Да се върнем на това колко съм самотна рофл. Мисля, че е очевидно за какво става дума. Изоставена съм ;((( Не е голям проблем, мога да се справя, но ми е кофти да мисля за това. Ясно е, че всеки си има свой личен живот.. просто той ми беше единствения и най-добър приятел почти 8 години.. и сега.. знам ли. Бих споделила на него за това, но знам какво ще каже "пак с твоите драматизации". Понеже обикновено съм мъжко момиче, а сега се обажда емоционалната част от мен, която той не харесва особено.. няма да разбере за какво му говоря просто. Затова не искам да го занимавам и пиша тук. та, пускам го, да прави каквото му се ще, просто ми е тъпо. И питам как да спре да ми е толкова кофти и да махна ума си от това тъжно място, изпълнено само с някакви депресарски мисли за това, че съм изоставена и самотна и тн... Как да се съсредоточа върху учебния процес и да престана да мисля за това, че обстоятелствата може би ще ни принудят да се разделим като приятели..?

[JDeel]

Е нали не сте на различни планети, съседната сграда сигурно е на две крачки. Пък даже имаш нов клас с възможни нови приятели

[victoria99]

Е нали не сте на различни планети, съседната сграда сигурно е на две крачки. Пък даже имаш нов клас с възможни нови приятели

Съгласна дъм. Човек винаги трябва да търси нови запознанства, от които може да се получи страхотно и дълго приятелство, а дори и да не се, ще има с кого да излизаш, да се разнообразяваш. С това момче сте приятели от много време, винаги ще може да разчиташ на него, когато имаш проблем или имаш нужда да споделиш, просто бъди по-оптимистична и широкоскроена.

[marilyn]

От разказа ти разбирам, че си първа година в университета. Сега е времето да опознаваш колегите си, да се забавлявате заедно, да живееш студентски живот. Най-добрият ти приятел няма да избяга, все ще се виждаш и с него. Излизай с колегите си, намери приятели в университета.

[Seattle]

РОФЛ викаш

Не се мъчи да го "ограничаваш", оставяш го да си научи урока. Това не означава че не трябва да си изкажеш мнението по въпроса, така че направо си му кажи някой ден. u can only do so much.
А за твоето състояние, отърване от тия мисли дето ти се въртят няма. Но в крайна сметка пак всичко ще се нареди и ще съжеляваш че се си губила времето и нервите да го мислиш, been there, done that. Проблема като цяло е че хората инстинктивно търсят новото и различното, но рано или късно ще му омръзне да се влачи покрай тях. Както те посъветваха по горе, търсиш нови контакти и нови занимавки с които да си запълнеш времето.
Гуд лък.

[Ivaaaaa]

naistina li pitate takiva vyprosi, be
...