Вярвай всеки се бори със своите демони.
Разбира се, че всеки намира своя път да се справи с проблемите си.
Може би най-тежкото от всичко на този свят е да се погледнеш в огледалото и дадеш думата на криворазбраната ти цивилизация - винаги ще ти каже, какво правиш правилно и какво не...
Проблемът е там, че трудно можем да се самосезираме и да се променим, според възгледите си.
Най-добре е може би намесата на външен и безпристрастен фактор, какъвто е психологът.
За жалост не говоря от собствен опит и пак мусля, с вътрешното си аз, защото усещам имам нужда от чужда съвет, но все имам причина да не го правя - а вярвай минеш ли 30-те много лесно се извиняваш на себе си, защо и какво правиш.
Групата за убийства (или наемници, както им викаш ти), е кофти място за млад човек, като теб. Вярно от малък си загубил пътя, но винаги трябва да пазиш своето "защо" и аз съм бил и са ме предавали и пак съм бил - близо до избора - абе да си резна ли вените или да отида доживот на топло или да направя някоя глупост - съвест и все пак хората, които те крепят.
Наистина ли не е останал поне един човек на тоя свят, за който да ти пука и да се поставиш на негово място. Да видиш през неговите очи твоята гибел и да се почувстваш приятно, защото аз като се замисля, мисля първо за тях, а за мене ми дреме, но не искам моята гибел да е предпоставка за гибелта на хора, които обичам и уважавам са ме търпяли такъв какъвто съм...