Дали стигнах дъното?

[Jägerbomber]

paradosou, много точно улучи за къде става въпрос . Не мисля, че психолога/психо терапевта може да ме изкара от дупката с малоумните си въпроси (нищо лично към тях и съжалявам ако съм обидил някой психолог тук).
Относно любовта - хубаво е да вярваш в нещо красиво, но все някога разбираш че дядо Коледа и феята на зъбките не съществуват.
Виж ги дребните душици ми говорят за интеграция и ислямска държава. Само за протокола ще кажа, че всички хора около мен са Българи и нямам контакт с турци освен семейството ми. Аз нито съм турчин, нито съм българин. Нито съм мюсюлманин, нито съм християнин. Сам съм си гръб както се казва.
Да, много съм се бил, но далеч не се гордея с това.
Проблема е че изграждам бронирана стена между мен и хората. Имам много познати и приятели, но никой от тях не ме познава истински. Знаят само това, което им позволя. Тази броня съм я изграждал с години и автоматично се активира, когато някой се приближи прекалено много и нямам никакъв контрол върху нея. Просто от малък съм свикнал така. Например вчера един приятел ми каза следното: дори и надрусан, винаги си си нормален, как го правиш? а другия приятел ми каза: какво ли тежко бреме носиш? А аз им отговорих: глупости, всичко си е наред. Не им позволявам да видят каква развалина съм. Чувствам се самотен с колкото и хора да съм обграден.

SHPAIdURmeN това, че ми се иска да сложа край на живота ми, не означава че ще го направя. Имам цели и мечти, които трябва да постигна.

corbV2, Jägerbomber е доста иронично, нали :Д