Здравейте,от 1 година съм с приятелката си,последните 2 месеца имахме много проблеми,породени от заобикалящите ни обстоятелства,започнахме да се караме много,защото явно се чувствахме изключително безсилни от случващото и започнахме да си го изкарваме един на друг.Имам доста сериозен здравословен проблем,който породи в мен промяна,стараех се към нея да не се променям,но явно няма как,последните 10 дни,бях зает реших да не се подавам на случващото се със здравето ми,никога не съм се предал или да съм бил слаб заради това,което ми се случва,за това реших да си променя част от живота,имах изключително хубава работа,но просто не ми носеше вече удоволствие това което правя,за това реших да я сменя,бях доста зает с интервютата за новата работа,нямах никакво време за нея,отделно имам проблеми със здравето си и не че я игнорирах,винаги се прибирах при нея,но не говорех много,защото бях уморен.Едната вечер,тя започна да ми задава въпроси от рода на това,накъде отиваме,какви са плановете ми за нас двамата,защото работата за която се стараех,също е много хубава,но не е в България,а всъщност я и получих,работата е в голяма IT компания в Лондон,тя ме попита какво ще се случи с нас и аз нямах отговори,не бях мислил за нас,мислех че всичко е наред с нас,че щом аз отивам и тя ще дойде,тя ми каза,че ме обича и ще дойде с мен,но това че не съм си направил труда въобще да помисля за нас,доста я обижда, аз й обясних,че ще отида за известно време там,да видя как са нещата,тя да си оправи нещата тук с работа,тренировки,учене и след това да дойде,тамън ще е време да реши дали иска да промени целия си живот заради мен.Което явно не беше правилния отговор,скарахме се доста,казахме си доста неприятни неща,казах й нещо с което умишлено исках да я нараня,не знам защо явно подсъзнателно не бях сигурен дали искам тя да дойде с мен,защото искам да променя живота си,а тя е част от стария ми живот.Не си говорехме около ден,след това се оправиха нещата,но тя е много по хладна към мен,след 8 дни трябва да замина,а снощи докато отново дискутирахме тази тема,аз й казах,че изключително зле ме кара да се чувствам последните дни,но съм сигурен,че нещата ще се оправят,защото съм влюбен в нея и я обичам много и знам,че и тя ме обича,но знам и че не е влюбена в мен.Тя замълча и нищо не каза,започнахме друга тема,след което от нищото тя каза "да наистина не съм влюбена вече в теб,ти си винаги мил и добър с мен,когато се скараме,правиш след това най-милите жестове и се стараеш да не се караме и го оценявам,но вече не ги усещам,не ме разчувстват,смяташ ли че мога пак да се влюбя в теб?" Аз стоях и я гледах,усетих сигурно най-силната болка,жената която обичам и в която съм влюбен ми казва,че вече не е влюбена в мен,имах чувството че ще се разпадна.Тя ми каза,не се опитвай да ме отблъскваш повече,постарай се да се влюбя пак,да сме пак щастливи,да е пак любов..Та искам да ви попитам трябва ли да го направя,смятате ли,че трябва да се старая да я накарам пак да се влюби в мен или е по-добре след 8 дни като замина от България,да оставя всичко зад гърба си и да започна на чисто?