- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
мразя да чакаамммм...............
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Днес и вчера на работата всичко е точно, много работим, много се забавляваме и така. Но в същото време днес научавам само отвратителни новини... То не беше помен, самоубийство, катастрофи... И всичко се натрупа в един ден. Шокирана съм от случващото се и чакам някоя хубава вест да разсее негативизма.
Мали, така ме заболя главата, че направооооо... И след няколко дни скандали, всичко е наред. И утре ще си видя жувотното та нямам търпение. Добре, де - повече нямам търпение за сладкото. :дддддддд И се очертава баси якия уийкенд. <3 И е такова едно... коледно и винено. :ддд От половин водна чаша (нямам винени все още) съм изпила три глътки и се чувствам фул. Натъпках се на свиня направо, в унито всичко е супер. Простоооо... :3
Само където още ме е страх да звънна, където трябва и където искам и го отлагам постоянно, а вчера забравих. :д Дадоха ми някаква надежда, а аз като рибоче се хванах на въдицата ама се надявам да има кой да ме събира когато нещата не се получат. Щото надали ще се. Ама нищо, мечтите са безплатни, нали? Разбитото сърце е за моя сметка.
От тия платформи................ не знам как ходилата ми са живи все още.
Оо, и много яки хора живеели наблизо. Чак такива завладяващи 20 минути скоро не бях имала.
Последно редактирано от paradosou : 12-18-2015 на 20:59
Повече от една четвърт и то от съзнателния си живот си мисля, че знам всичко за МЕТАДОНА. Няма смисъл да казвам колко съм разочарована и как искам всичко да приключи, за да няма повече емоции, но добрата част от мен и все още човечна и подвластна на същите тези емоции, от които ден по ден се освобождавам и развивам резистентност, не иска да наранява. Странно е. Досега приемах всичко за даденост и константа /към, която винаги съм се стремяла сякаш съм аутистка/, но може би от самото началото не сме се движели по един и същи път, за да се загубим взаимно.
Какво чувствам? Просто една празнина.
Плановете ни се развалиха с гръм и трясък. Ще гръмна някого. Тая шибана почивка ще ми я изкарат през носа. Боклуци.
купих подаръци. йеееей!! обожавам да избирам подаръци и да мисля как мога да зарадвам някого.
обичам Коледа. обичам да раздавам грижа, топлина, да правя нещата с много внимание...
чувствам се изпълнена.. искам по-често да има такива поводи. искам по-често да се събирам с голяяямото ми семейство <3 (предстои)
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Скучно ми е. За сефте от много време. Имам маса неща за вършене, ама искам да си релаксна малко. И ми е... хормонено такова. И, разбира се, не знам какво искам. А щеше да е хубаво да знам. Искам нещо еднократно, просто за релакс, без да се налага да го мисля. Ама ся точно опциите за такова са минимални. Затова ще си пусна филм и ще се тъпча в леглото.
Ок, следната ситуация. Имаш човек 1, човек 2, човек 3 и човек 4.
Човек 2 казва на човек 1, че човек 3 е казал, че човек 4 е говорил лошо за него.
Човек 1 отива при човек 4 да разбере дали е истина ( без да казва на човеци 2 и 3 )
Човек 4 отрича.
Човек 4 блокира човеци 2 и 3 от живота си.
Човек 1 се среща с 2 и 3 и те не знаят защо са блокирани от 4.
Човек 1 решава да ги пита отново директно - вярно ли 4 е говорил за мен това и това - и изведнъж и двамата отричат.
Човек 1 не им казва защо 4 не им говори, защото му е писнало от глупости, на всичкото отгоре излиза сякаш е виновен.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
имам конюнктивит от 4 дни и то зверски ама зверски очите ми са червени като на руснак пил ракетно гориво и забелязаха чак когато им казах
стигнах до извода че никой няма смелост/съвест/... да ме погледне в очите
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Току що си напипах нещо твърдо пред долната част на лявото ухо. При дясното няма. Ще се мре. Започвам по най-бързия начин да си изпълнявам останалите точки от списъка с неща, които да направя през живота си.
Всяка сутрин отварям вратата, която виждам пред себе си, за да я открия, но всичко което виждам е един и същ образ... едни и същи момичета.... лошо ми става чак... на следващата сутрин виждам друга врата.... отварям я и виждам същото... и така всяка сутринт.... сега.... просто стоя пред вратата и я гледам. Нямам смелостта повече да я отварям.
Добър съвет! Мисля да го пробвам, само че ми е прекалено голям кура за ключалката![]()
А, аз съм на 100 процента с тебе, просто ме натегна Коледната депресия май, май. Само ебанйе и биенйе и тфа е!
Дейба кретена, лойто е решил да се самоубива под влака, който ние чакахме за връзка... Няма ли други начини, че трябва да направят тия поразии?! Мре ти се - мри. Ма не усложнявай живита на хората... 6 часа и 20 минути преход с камили от Варна до Русе. Овидя ми се!
Да почива в мир оня, ако ще и в пет мира да почива. Дано е щастлив, където и да е, но няма да проявя разбиране, съжалявам.
Хич ми не е. Ама цяло БДЖ кибичи с часове по гарите като прани гащи на селски простир.