Цитирай Първоначално написано от nepowtorima Виж мнението
Толкова простотии са ми на главата, че не е истина.
Правя простотии, за които съжалявам много после. Не всъщност не съжалявам. Или може би малко.. Без значение, не знам и аз.. в спор съм със себе си, но лошото е, че малко неща са наред в момента.
Не се разбирам с майка ми, ама грам.. и не знам как да го променя това. Не знам как да и обясня, че няма да живея по стереотипа и, който тя е отредила за мен. Аз имам собствени желания, собствен поглед над света и не смятам да не постигна нищо в живота си занапред..
Имам нужда да прекратя всякакъв контакт със същества от мъжки пол. Дотегна ми. Имам чувството, че на челото ми пише прецакай ме или нарани ме.. нямам идея. Просто имам нужда от почивка, от глътка въздух изпълнена само с моето присъствие.
Бъдещето ме плаши. Много хора ми липсват. Плаче ми се, а така искам да се усмихна и да съм същия жизнерадостен човек като преди.
Опитвам се да преживея прекалено много неща, но май така се притискам повече и не успявам да постигна нищо смислено.
Извинявам се на този, който чете песимистичните ми глупости, тъжно ми е, а нямам желание да говоря с някой.
Всичко ще се оправи. Знам го, но трябва да се мине и през такъв етап. Дано по-бързо..
Бъди кат о тигъра от профила ти.