Тотален джигер съм. Спи ми се както обикновено още от 9 насам. Последните няколко месеца бяха адската лудница за мен и направо сега като съм седмица вкъщи, ми е адски странно да имам време за домакинство, да ми се налага толкова често и да си прибърквам в носа от време на време от няма накъде. Притеснявам се леко, че ходът на събитията не е съвсем естествен и някои неща изпреварват подготовката за тях, но всеки ден благодаря на Бог за семейството, което имам и което ме подкрепя безрезервно във всяко отношение. Надявам се само да оправдая очакванията си и да имам воля да се справя с каквото е необходимо занапред.