Напоследък всеки ден става все по-зле. А казват, че по Коледа ставали чудеса. Да, бе! Това е най-гадното време от годината, заклевам се.
Не помага и фактът, че преди година по това време загубих близък човек.
Единственото, което става е, че разбираш колко си сам. И как не трябва да ти пука за никой, защото на никой не му пука за теб, когато няма интерес от това. Неслучайно се казва, че се "интересуваш" (от някой). А когато си такъв човек, от/към който никой няма интерес, го духаш. И всъщност това е съвсем нормално, такъв е живота, за добро или зло. Само ми се иска да спрем да се преструваме и да се превъзнасяме, мислейки се за много добри и прекрасни; и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена.
И затова ли е всичко? Затова ли се променяме, затова ли се преструваме, затова ли спазваме обществените норми, затова ли се държим по начин, по който да се харесаме? За да привличаме интерес, понеже никой не е способен да се интересува от това, което си ти, а от това което му даваш? Fake it till we make it...Ето затова ненавиждам човечеството. Ние функционираме така, не сме способни да надскочим егото си и правим всичко за (най-вече морална) изгода.
Последно редактирано от corbV2 : 12-16-2015 на 21:22