Отново влязох в ролята на емоционално кошче. Нема грижи, нали, аз съм добър слушател, обаче да ми говори как едва ли не със зъби и нокти се бори за един нещастник... И той си й показва, братче, че му е все тая. Тва, ако бех аз никога немаше да се случи. Не знам, може би твърде много книги съм чела и мн филми гледала, ама съм с нагласата, че мъжките трябва да са активната страна. И ся ми светна що се отнасят така с нас - женските са дори по-тъпи и жалки. И говорим за посягане. Една здрава кост да не му е останала. Ма то търкулнало се гърнето...